Определение № 2709 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2709 гр. София, 31.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502839 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А.

С. В. от с.***, общ.***, чрез адв.Н. Ц. от АК Перник насочена против Определение № 829/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 554/2023 г. по описа на ОС Перник, с което производството по делото е било предкарето пред ОС Перник и делото е изпратено по компетентност на РС Перник, на осн.чл.118, ал.2 ГПК.

В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че според приложеното удостоверение за данъчна оценка на имота последната е в размер на 54 798,50 лв., която определя и родовата компетентност на ОС Перник да разгледа процесния спор. В същото удостоверение били посочени отделни данъчни оценки на двата отделни процесни обекта, но същите се разглеждали като отделно неделимо цяло, т.к. били част от една и съща сграда.

По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател е ищец по развилото се исково производство пред първоинстанционния съд и поради това заинтересована страна да обжалва постановеното определение от ОС Перник за определяне на родово компетентния да разгледа повдигнатия правен спор съд. Жалбата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол, по арг. от чл.121 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение настоящата инстанция приема за несъстоятелни, по следните съображения:

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че след депозиране на исковата молба с вх.№ 4962/18.08.2023 г. от А. С. В., при извършената проверка на допустимостта и редовността й ОС Перник приел, че същата е нередовна и с разпореждане № 952/25.08.2023 г. е указал на ищеца кои са нередовностите и как да ги отстрани, вкл. - какви са последиците от неотстраняването им.

1

В изпълнение на тези указания с молба от 02.10.2023 г. ищецът е представил документ, удостоверяващ заплащането на дължимата се по производството ДТ, както и удостоверение за данъчна оценка на двата въведени като процесни имота, съответно с идентификатори №№ *** и ***.

Според отразеното в удостоверението данъчната оценка на първия имот е 14 319,40 лв., а на втория - 40 479,10 лв., респ. - общо на двата имота 54 798,50 лв.

За прецизност следва да се посочи, че въпреки указанията на съда ищецът не е представил схема на самостоятелния обект с идентификатор № ***.

Независимо от последното с обжалваното определение ОС Перник не счел посочения пропуск за съществено неизпълнение на дадените указания и след преценка на новоприложените документи приел, че по правилото на чл.104, ал.3 ГПК, във вр. с чл.103 от с.к. родово компетентен да разгледа образуваното гражданско дело е РС Перник, т.к. цената на предявените искове е под 50 000 лв.

Гореустановеното от фактическа страна според решаващия въззивен състав предпоставя извод за правилност на обжалваното определение.

Това е така, защото в случая първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване два положителни установителни иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на два отделни и самостоятелни обекта на право на собственост - съответно с идентификатори №№ *** и ***, намиращи се в една промишлена сграда.

От горното следва, че цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени положителни установителни иска следва да се определи по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК - т.е. от данъчната оценка на всеки един от тях, а не от общата такава.

Определена по този начин цената на първия иск е 14 319,40 лв., а на втория - 40 479,10 лв., от който факт и по арг. от чл.104, т.3, във вр. с чл.103 ГПК родово компетентен да разгледа образуваното дело е Районен съд Перник.

Несъстоятелно е оплакването на частния жалбоподател в насока, че двете данъчни оценка на отделните самостоятелни обекта следвало да се разглеждат като едно неделимо цяло, т.к. били части от една и съща сграда.

Обстоятелството, че се касае до иск за защита правото на собственост по отношение на два самостоятелни обекта, обозначени с отделни идентификационни номера по КК и КР на населеното място изключва извод в горната насока, доколкото в случая не се касае до иск за защита правото на собственост на главна вещ и друга, припадаща към нея като акцесорна /напр. сграда и припадаща се част от дворно място/, а за две отделни вещи, самостоятелни обекти на правото на собственост, макар находящи се в една сграда.

По изложените съображения като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 829/06.10.2023 г., постановено по гр.д. № 554/2023 г. по описа на ОС Перник.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3