Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3024 от 24.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2343/2025
Вид
Определение № 3024
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3024 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502343 по описа за 2025 година Делото е образувано по частна жалба, подадена „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, чрез ст.юрисконсулт Х. Х., срещу Разпореждане №20319/17.07.2025г, постановено по частно гражданско дело №21569/2024 год., по описа на Районен съд – Пловдив, десети гр. състав, с което е обезсилена издадената в производството Заповед за изпълнение на парично задължение №10611/13.12.2024 год. В молбата се твърди, че заявителят не е уведомен, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, поради което определението за обезсилване е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана съображения: на същество, жалбата е основателна по следните

Първоинстанционният съд е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ 1

ЕООД с ЕИК 115010670 срещу Д. Б. Б. с ЕГН-**********, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 998.11лв. главница, представляваща консумирана питейна и отведена канална вода за посочен в заявлението обект, за периода от 19.11.2021 год. до 25.11.2024 год., лихва в размер на 98.82лв., дължима за периода от 31.01.2022 до 31.10.2024 год., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. Районният съд е издал Заповед №10611/13.12.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с която е уважил исканията в заявлението в цялост. Съобщението за заповедта е редовно връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но липсва указание към заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението, че може да предяви иск за установяване на вземането.

За да постанови обжалваното определение, с което издадената заповед за изпълнение по чл. 410 е обезсилена, заповедният съд е приел, че не е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането от страна на заявителя.

Настоящият съдебен състав първоинстанционния съд правен извод.. не споделя направения от

Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, в случай когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. В конкретния случай, липсват доказателства на заявителя да е указано по реда на чл.415 ал.1 ГПК за възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, поради което съдът приема, че доколкото е нарушена процедурата на чл.415 ал.1 ГПК, не е налице хипотезата на чл.415 ал.5 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, първоинстанционният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Ето защо , съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №20319/17.07.2025г, постановено по частно гражданско дело №21569/2024 год., по описа на Районен съд – Пловдив, десети гр. състав, с което е обезсилена издадената в производството Заповед за изпълнение на парично задължение №10611/13.12.2024 год.

ВРЪЩА делото на Районен съд–Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3