Определение № 946 от 08.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. София, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601169 по описа за 2025 година в закрито съдебно заседание разгледа ВЧНД № 1169/25 г. по описа на Софийски апелативен съд – наказателно отделение, докладваното от съдия Илиев и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на европейски делегиран прокурор срещу определение на Софийски градски съд, н.о. 21 състав, постановено в разпоредително заседание на 15.07.2025 г., по НОХД № 1153/2025 г. по описа на същия съд.

Прокурорът поддържа в протеста, че внесеният в съда обвинителен акт формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В обстоятелствената част на акта представителят на Европейската прокуратура е посочил времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу обвиняемите. Според протеста, давайки описание на фактите, които според него са установени, прокурорът е посочил и правната квалификация на деянието – престъпления по чл. 321 ал. 1 НК и чл.

254б ал. 1 от Наказателния кодекс. Отделно в протеста са посочени аргументи относно съставомерността на деянието по чл. 254б ал. 1 от НК, които се отнасят до същността на правната квалификация по този текст от НК.

С протеста се моли да се отмени обжалваното определение.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното определение е постановено в разпоредително заседание на 15.07.2025 г., а протестът е постъпил в СГС на 22.07.2025 г. – преди да изтече 7-дневният срок за атакуването му и от орган, който има правомощия по закон да го атакува пред по-горна съдебна инстанция.

1

От делото е видно, че на 15.07.2025 г. в разпоредително заседание, с участието на страните по делото, състав на СГС е прекратил на основание чл.

249, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на правата на обвиняемите.

В определението е посочено, че липсват изложени каквито и да е било факти за образуването на конкретната организирана престъпна група. Също се сочи, че не са изложени конкретни факти и обстоятелства за участие на обвиняемите в организирана престъпна група, което пречи да се изведат обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК. Твърди се, че липсват факти за това обвиняемите да са осъзнавали, че имат принадлежност към определена организирана престъпна група, както и че са постигнали договореност с останалите членове на групата за извършването на престъпления по чл. 254б от НК. В определението е отбелязано, че повдигнатото обвинение е за девет самостоятелни престъпления по чл. 254б от НК, които обаче отново са лишени от каквито и да е било съставомерни факти и обстоятелства. Съдът е приел, че се касае за описано от прокуратурата изначално несъставомерно деяние по чл. 254б от НК, тъй като не е посочено да са отпуснати конкретни средства, които да са използвани не по предназначение, а единствено и само е отразено използване не по предназначение на закупените с финансовите средства активи – машини. Неяснота и противоречие има и по отношение на обстоятелството, че от една страна се твърди участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления именно по чл. 254б от НК, което несъмнено изисква постигането на общи договорености и умисъл, а от друга се повдигат отделни обвинения на обвиняемите за извършени от тях еднолично престъпления по чл. 254б от НК, без да е налице каквато и да е било форма на съучастие или задружност, което поставя под сериозно съмнение изобщо знанието на останалите обвиняеми за извършените престъпления по чл. 254б от НК.

След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата инстанция, апелативният съд намери, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради следните причини:

В атакувания съдебен акт не са посочени нарушения на кои норми на процесуалния закон са допуснати при изготвяне на обвинителния акт.

Посоченото, „че изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства са непълни, неточни, неясни и противоречиви, като създават определени съмнения и колебания относно редица обективни и субективни съставомерни признаци на деянията“, би следвало да се приеме, че се отнася до нарушаване на правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени в това качество по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. По-нататъшното изложение се отнася до обосноваността от фактическа страна на обвинителния акт и се прави извод за несъставомерност на едно от повдигнатите обвинения – това по чл. 254б от НК.

След запознаване с обвинителния акт настоящата инстанция установи, 2 че по своето съдържание той е формулиран ясно и е способен да изложи адекватно обвинителната теза, така че обвиняемите да могат да научат за какви престъпления са привлечени да отговарят. В него са детайлизирани конкретните действия на подсъдимите, посочени по дати, както е описана и конкретната фактическа обстановка в съответствие с тезата на обвинението. В диспозитива на акта деянията, приписвани на обвиняемите, са изложени подробно, дори с повишена обстоятелственост от фактическа страна. Правната страна на обвинението е посочена чрез точни цитати на съответните разпоредби от Наказателния кодекс, както с текст, така и с цифрови обозначения.

Поради това не може да се приеме, че е налице неяснота на обвинителния акт, която да прави обвинението неразбираемо и по този начин да ограничава правото на защита на подсъдимите. В подкрепа на това е и обстоятелството, че и четиримата защитници на подсъдимите не са констатирали съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на техните доверители, нито последните да са заявили, че има такава неяснота, която да ги лишава от възможност да научат за какво са обвинени и да организират адекватна защита.

Твърдяната необоснованост на обвинителния акт от фактическа страна и породените в първоинстанционния съд „съмнения и колебания относно редица обективни и субективни съставомерни признаци на деянията“ не представляват нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК. Те не са дефект, който да ограничава или възпрепятства да се разбере за какво престъпление са привлечени към отговорност обвиняемите и да си организират защитата. Прокурорът има право да даде правна квалификация на поведението на обвиняемите и да посочи приложимите разпоредби от НК според собственото си правно разбиране. Въпросът дали тази квалификация е правилна, обезпечена с доказателства и дали подсъдимите са виновни по едното или другото обвинение, е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе не с определение в разпоредително заседание, а с присъда, след като събере и оцени всички доказателства. Изключение от това правило се допуска единствено по смисъла на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, когато описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. Такъв случай тук не е налице, тъй като в акта са описани признаците на престъпленията, за които са повдигнати обвинения.

Въпросът за тяхната обоснованост и правна съвместимост е предмет на оценка по същество при окончателното произнасяне на съда с присъда. Следователно, обвинителният акт е ясен от фактическа и правна гледна точка и предоставя на подсъдимите пълна възможност да разберат същността на предявените им обвинения и да упражнят правото си на защита.

Съдът е надхвърлил правомощията си в разпоредителното заседание, като е навлязъл в оценка на доказателствата и достатъчността на обвинението, вместо да се ограничи до проверка дали е спазен минималният стандарт за яснота по чл. 249, ал. 4 НПК. Това прилича повече на предварителна оценка на доказателствата, което е несъвместимо с функцията на разпоредителното заседание. Съдът в разпоредително заседание няма право да оценява 3 пълнотата на доказателствата, достатъчността на фактическото описание и силата на правната аргументация на прокуратурата. Тези въпроси са запазени за съдебното следствие и присъдата. Съдът в разпоредителното заседание не може да изисква от прокуратурата да „подобри“ обвинителния акт по същество, а само да гарантира, че са спазени минималните процесуални права по чл. 249, ал. 4 НПК.

Поради тези причини атакуваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено, а делото изпратено на същия съд за понататъшното му разглеждане в разпоредително заседание, в което да се произнесе по останалите въпроси на чл. 248 НПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 във вр. с чл. 249, ал.

3 от НПК, Апелативен съд – София, НО, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, НО 21 състав, постановено в разпоредителна заседание на 15.07.2025г., по НОХД № 1153/2025г., с което е прекратено съдебното производство по делото.

Да бъде върнато делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4