Решение № 1373 от 22.11.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1877/2019
- Вид
- Решение № 1373
- Подписан
- 22.11.2019
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ УЗУНОВ, ВИОЛЕТА КОНСТАНТИНОВА ШИПОКЛИЕВА, ФАНЯ ТЕОФИЛОВА РАБЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1373 гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1877 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е с въззивна жалба от „Н и Н Транспорт
Логистика“ АД, против решение № 2507 от 17.06.2019 г., по гр. дело № 9258 от 2018 г. на ПдРС, 11 гр. с., с което решение е било осъдено дружеството жалбоподател да заплати на Я.И.А., сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 03.10.2017 г., като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 75 000 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан; сумата 447, 08 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходи за лечение на последиците от трудовата злополука – заплатена такса за медицинска услуга, закупена на 03.10.2017 г. ортеза **** и закупени лекарства, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 03.10.2017 г., до окончателното им изплащане, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив – 1 050 лева ДТ и 120 лева депозит за СМЕ.
Осъдено е на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. “Н и Н Транспорт Логистика” АД, да заплати на адвокат Б. В. З., със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. “***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а ищецът бил осъден да заплати на ответното дружество сторените разноски в производството по съразмерност в размер на 1000 лв.
Решението на първоинстанционния съд е било постановено при участието на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
С въззивната жалба се моли обжалваното решение да бъде отменено като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лв. като за разликата над 5000 лв. до уважения размер на 25000 лв. искът бъде отхвърлен. Посочва се, че за да уважи предявения от ищеца иск до размера на 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна на 03.10.2017г., първоинстанционният съд бил приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството жалбоподател за причинените на Я.И.А. от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Относно определения размер на обезщетението – 25000 лв., първоинстанционният съд лаконично и бланкетно бил посочил в едно изречение, че изхожда от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, сегашното състояние на ищеца, възрастта му (почти 48 години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост.
Твърди се, че е налице липса на мотиви относно начинът, по който първоинстанционният съд е определил размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Посочва се, че видно от представените болнични листове, ищецът е бил в болнични и съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО е получил обезщетение в размер на 90 на сто от средноднодневното брутно трудово възнаграждение или средноосигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. По заявление от 10.04.2018 г. и със заповед №36/02.05.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и му е изплатено обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ - 2 дни в размер на 53.68 лв.
Твърди се, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на критериите в чл.
52 от ЗЗД, тъй като целта на обезщетението е репарация на вредите, а не обогатяване на работника/служителя. Сочи се още, че видно от трайната съдебна практика, публикувана в Апис, присъжданите обезщетения за средна телесна повреда в сходни с настоящия казус случаи е в значително по-малки размери – 1/10 от настоящата претенция.
Посочва се, че съдът не е обсъдил доводите на дружеството жалбоподател и събраните по делото доказателства относно определяне размера на неимуществените вреди, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Моли съда да уважи жалбата, като основателна и доказана и да отмени първоинстанционното решение като необосновано и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да се уважи предявения иск до размера на 5000 лв., като за разликата над 5000 лв. до уважения в размер на 25000 лв. искът да бъде отхвърлен. Претендират се съдебни и деловодни разноски в настоящата инстанция, включително и адвокатско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор на въззивна жалба от адв. Й. в качеството му на пълномощник, в който се посочва, че жалбата е неоснователна, а така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, съответстващо на събрания по делото доказателствен материал и се моли същото да бъде потвърдено. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, отчел е всички надлежно установени и имащи значение за определяне на размера на обезщетението претърпени болки и страдания, както и степента и характера на причинените на ищеца телесни увреждания, продължителността на оздравителния процес и състоянието му към настоящия момент, възрастта на пострадалия. Твърди, че постановеният размер от 25 000 лв. отговаря на обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи и че не е било налице съпричиняване.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Както е посочено и във въззивната жалба, безспорно е между страните обстоятелството, че на 03.10.2017г., при изпълнение на служебните си задължения, по време на престоя си на паркинг, намиращ се на около 70 км. преди гр. ***, Република Турция, ищецът е претърпял трудова злополука.
Възражението на жалбоподателя, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, е неоснователно. В жалбата се твърди, че ищецът преди инцидента е употребил алкохол и под въздействието му, при тежки метеорологични условия – проливен дъжд, притичвайки, е започнал да се качва в кабината по хлъзгавите опорни стъпала, след което е загубил равновесие.
Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нещо повече – от показанията на свид. К***, който е незаинтересована страна по спора, категорично се отрича ищецът да е употребил алкохол. В тази връзка и доколкото доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е на ответника по делото, настоящият състав приема, че не е било налице съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност.
Основният спор между страните в настоящото производство се явява какъв следва да е размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания. При преценката си първоинстанционният съд е посочил, че е съобразил степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, сегашното състояние на ищеца, възрастта му (почти 48 години) и преди всичко общественото разбиране за справедливост, като е определил обезщетение в размер на 25 000 лв. Настоящата инстанция намира, че по въпросът за критериите при оценката на съда е формирана съдебна практика на ВС и ВКС, обобщена с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Тези указания се прилагат последователно и са доразвити в решения на Върховния касационен съд - решение № 414/21.11.2012 г. по гр. д. № 1543/2011 г., ІV г. о., решение № 69/18.03.2014 г. по гр. д. № 4686/2013 г., ІV г. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ІІ т. о. и решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ІІ т. о., в които се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. С решение № 69/18.03.2014 г. се приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд при определянето на дължимото по чл. 52 от ЗЗД обезщетение не е посочил да е взел предвид продължителността и степента на интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания, макар и да е изследвал въпроса от фактическа страна при анализа на приетата по делото СМЕ. С оглед на това настоящата инстанция следва да направи уточнението, че от приетата по делото СМЕ е видно, че непосредствено след инцидента А. е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, който е продължил около 5-6 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него. В тази връзка и с оглед на тези обстоятелства, настоящият състав счита, че интензитетът на претърпените болки е бил значителен единствено в началния етап на оздравителния процес, а и самият период на възстановяване не се е характеризирал с изключителна продължителност, а напротив – преминал е в обичайното за този вид възстановяване време. В тази връзка настоящият състав счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критериите за справедливост, формирани съгласно трайната съдебна практика. Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че за репарирането на претърпените болки и страдания от въззиваемия най-справедливо се явява обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
Относно възражението на жалбоподателя, че в случая дължимото обезщетение за неимуществени вреди е следвало да се намали съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ с обезщетението, което ищецът е получил от общественото осигуряване, настоящият състав намира следното:
Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8279571-0833-4ec7-9192-97ecd7122e07