Определение № 16375 от 31.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16375 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507730 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.

Образувано е по частна жалба на Г. Н. У. и З. Б. У. срещу определение № 21541 от 10.0626 г., СРС, 151 с-в, с което се оставя без уважение тяхната молба за изменение на решение № 7223 от 20.04.2026 г. по гр.д. № 46341/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Релевират се оплаквания за неправилно изчисляване на разноските, които не се дължат от ответниците по исковете съразмерно платената част ог главницата и разноските.

Ответникът по молбата – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва същата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 7223 от 20.04.2026 г., гр.д. № 46341/2025 г., СРС, 151 с-в се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, че Г. Н. У. и З. Б. У. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност и при квоти от по 1/2 за всеки от тях, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от по 12, 22 евро всеки от тях, представляваща главница за цена на доставена от дружеството 1 топлинна енергия от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, абонатен номер № ******** и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от по 13, 99 евро всеки от тях, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2025 г., както и законна лихва върху платената главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в размер на по 3, 81 евро всеки от тях за периода от 08.04.2025 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до 07.11.2025 г. (датата на плащането), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20257/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 12, 22 евро до пълния предявен размер срещу всеки от тях от 100, 32 евро, както и за периода от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 13, 99 евро до пълния предявен размер от 26, 85 евро, изцяло иска за главница за дялово разпределение срещу всеки от тях в размер на по 11, 63 евро за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., както и изцяло иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение срещу всеки от тях в размер на по 2, 84 евро за периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2025 г., като ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на общо 26, 14 евро и разноски за исковото производство в размер н а общо 306, 34 евро, съразмерно с уважената част от предявените искове, както и с отхвърлените поради плащане в хода на производството част, а ищеца да заплати на ответниците сумата от 47, 77 евро разноски за производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В мотивите към решението е прието, че ответникът е заявил изрично кои задължения погасява - изцяло задълженията по общата фактура за отоплителния период 2022 г. – 2023 г. в размер на 203,57 лв., с остатък 4,16 лв. и изцяло задълженията по общата фактура за отоплителния период 2023 г. – 2024 г., като има надплатена сума в размер на 0,01 лв. Застъпено е становището, че във връзка с извършените плащания няма не намира приложение чл. 76, ал. 2 ЗЗД по отношение съдебните разноски, тъй като 2 дължимостта и размерът им се определят с крайния съдебен акт и към датата на плащането не са били присъдени. Прието е, че по отношение на платената в хода на производството сума в размер на 203,57 лв. по общата фактура за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., ответниците също дължат разноски, тъй като исковете се отхвърлят поради плащане в хода на процеса, а не преди това.

По аналогичен начин се разпределят и разноските за платените в хода на процеса главница за дялово разпределение и съответните обезщетения за забава.

Въззивният съд намира, че извършеното в хода на процеса частично погасяване на исковите суми за главница за топлинна енергия е съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК от първоинстанционният съд като нов факт от значение за спорното право, поради което отхвърля исковете за тази част от главницата. Принципно, ответникът има право на разноски, независимо от изхода на спора, доколкото не е станал причина за завеждането на делото - чл.

78, ал. 2 ГПК. Има право на разноски и при отхвърляне на иска изцяло или частично - чл. 78, ал. 3 ГПК и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК.

Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските, съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството, също доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на делото. Ответниците дължат разноски на ищеца, след като причината за неговото частично отхвърляне поради плащане, независимо от другите основания за отхвърляне, е процесуалното им поведение, свързано с плащане в хода на процеса. Когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбите на чл. 78, ал.

3 или ал. 4 ГПК. Смисълът на тези норми е да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК – ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника, след като с извънпроцесуалното си поведение, ответниците са дали както повод за завеждане на делото, така и повод за отхвърляне на предявения иск поради 3 плащане в хода на делото. В този смисъл са определение № 381 от 30.05.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 645/2023 год., I т. о., ТК, определение № 2897 от 9.10.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3591/2023 год., III г. о., ГК, определение № 610 от 25.02.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 2833/2024 год., І т. о., ТК, определение № 3117 от 17.06.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2023/2025 год., III г. о., ГК и др.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Н. У. и З. Б. У. срещу определение № 21541 от 10.0626 г., СРС, 151 с-в, с което се оставя без уважение тяхната молба за изменение на решение № 7223 от 20.04.2026 г. по гр.д. № 46341/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4