Решение № 10 от 21.01.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 481/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 21.01.2025
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева
Цитирани разпоредби
- чл.200 · Граждански процесуален кодекс
- чл.204 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал.2, т.1 · Закон за здравето
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Ямбол, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20232300100481 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Н. А. Г. от гр.*******, подадена от пълномощника й адв. В. М., с която против ответника Център за спешна медицинска помощ – Ямбол (Ц.) е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. Н. А., настъпила на *********г. в резултат на неоказана спешна медицинска помощ, изразила се в неправилно диагностициране, незапочване на навременно лечение и отказ от хоспитализация, в размер на сумата 28 000лв. – частичен иск от общата сума 350 000лв., ведно със законната лихва от *********г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата излага, че е дъщеря на Р. Н. А., която е починала на *********г. Ищцата поддържа, че на *********г. майка й е получила мозъчен инсулт, за което нейно състояние е бил наличен един от категоричните признаци за това заболяване увреден говор. Болната не можела да изрече нищо членоразделно, само издавала звуци и то крайно затруднено. На подадения в деня в 10.55ч. сигнал, на домашно посещение при болната дошъл медицинският фелдшер от Ц.-Ямбол Г. Д., който констатирал, че говорът на Р.А. е увреден от хипертонична криза. Медицинският фелдшер извършил прегледа на майката на ищцата, но не обърнал никакво внимание и не взел предвид влошения й говор, който бил до степен на пълно изгубване, като поставил само и единствено инжекция диуретик. След консултация по телефона с друго медицинско лице ищцата отново се обадила на телефон 112 в същият ден в 14.03ч., като в дома на болната отново бил изпратен същият фелдшер на това второ домашно посещение. Твърденията на ищцата са, че при второто посещение не е имало никаква промяна в състоянието на майка й по отношение на увредения говор, като след второто посещение на екип от Ц. тя е била приета в ЦСМПЯмбол, в 15.30ч. с диагноза „Мозъчен инфаркт в басейна на ЛСМА“, а на *********г. в ****ч. е починала с посочена в епикризата причина за смъртта „Мозъчен инфаркт в б. на ЛСМА, Мозъчен оток, Дисциркулации на мозъчния ствол.Кома“, като в графа „Диагностика и лечение“ е отбелязано „Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“.
При тези данни ищцата счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между проявеното противоправно бездействие от медицинския фелдшер Г. Д. - част от екипа на спешна медицинска помощ при ответния център, който не е извършил адекватно първоначално диагностициране и разпознаване на симптомите на настъпил мозъчен инсулт загубата на говор, не е предприел спешно действия по диагностика, хоспитализиране и 1 започване на лечение на спешно състояние при починалото лице, което е следвало да бъде проведено в рамките на първите четири часа, вследствие на което е причинена смъртта на Р.А.. Според ищцата само и единствено именно в тези първи четири часа е било възможно провеждане на лечението с т.нар. тромболиза, който метод не е бил приложен и е налице лекарска грешка от страна на ответника, която е причината за усложненото състояние на болната, довело до последващата й смърт. Именно непредприемането на нужното лечение в първите и ключови четири часа от настъпване на заболяването, е според ищцата формата на бездействие от страна на фелдшера при Ц. – Ямбол, при което майката на ищцата е била лишена от животоспасяващото й лечение с тромболиза и тя практически не е получила спешна помощ, а фелдшерът не е изпълнил свои преки служебни задължения, които са нормативно установени с наредби за утвърждаване на медицинския стандарт „Спешна медицина“, в който е дадена дефиниция на „Спешно състояние“, като в случая медицинският фелдшер при първото посещение при болната не е приложил медицинския стандарт, не е диагностицирал състоянието на болната като „Спешно“, не е разпознал симптоматиката на настъпилият мозъчен исхемичен инсулт при наличния сигурен признак нарушение на говора, не е предприел спешни диагностично-лечебни действия, не е извършил незабавна хоспитализация, при която да бъде приложено незабавно и спешно лечение и това бездействие е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата последваща смърт на майката на ищцата.
От загубата на своята майка ищцата е поддържала, че е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и страдания. Посочила е, че с майка си са имали много близка емоционална връзка, починалата Р.А. е била в работоспособна възраст, дейна, подвижна, семейството на ищцата и семейството на починалата е било едно голямо семейство, като двете семейства са обитавали общ двор с две отделни къщи, но на практика са поддържали едно домакинство. Майката на ищцата е пазарувала всички хранителни продукти за двете семейства, готвела е общо за всички в дома, ищцата е разчитала изцяло на тази подкрепа, включително на финансовата подкрепа от страна на майка си. Ищцата и нейната майка са споделяли всички свои житейски проблеми и една за друга са били опора и радост, ежедневието на майката и дъщерята е било изцяло взаимосвързано и двете са се грижели една за друга в битов, семеен и емоционален план, прекарвали са заедно всички семейни празници.
Ответникът Ц.- Ямбол е оспорил иска като неоснователен. Единственият признат от ответника факт е, че по силата на трудов договор от 11.11.2013г. Г. К. Д. изпълнява длъжността „фелдшер“ във ФСМП-Ямбол при Ц. -Ямбол и като такъв съгласно длъжностната си характеристика оказва спешна медицинска помощ на населението, като на *********г. е изпълнявал задълженията си по график в дневно дежурство. Ответникът е оспорил всички останали твърдения в исковата молба, като е поддържал, че на процесната дата при първото посещение в дома на майката на ищцата фелдшерът Г.Д. е извършил физикален преглед на пациентката в рамките на тридесет и пет минути, резултатите от този преглед са били отразени в първия фиш за СМП с амб. №436 с работна диагноза „хипертонична криза“ при установено кръвно налягане 190/80 и сърдечна честота от 64 удара в минута и допълнение в анамнезата „високо кръвно налягане“. При този първоначален преглед медицинският фелдшер е извършил пълен неврологичен статус, с отразяване във фиша, че пациентът е в съзнание, отпадни симптоми няма, зеници нормални, отваря очите спонтанно, вербален отговор - ориентиран и двигателни реакции- подчинява се. Пациентката свободно е движела ръцете и краката си, стискала е пръстите на ръцете на медицинския фелдшер, пипала е носа си със затворени очи първо с едната, после с другата ръка и не е имала нарушения в говора. Или според ответника, не се е касаело за спешна диагноза, а за хипертонична криза, за овладяване на която са извършени и съответните манипулации, чрез поставяне на инжекционен разтвор и пациенти с хипертонична криза не са спешни и не подлежат на хоспитализация, като липсва и клинична пътека за прием в болнично заведение заради високо кръвно налягане. При втората визита на адреса на болната във втория фиш за СМП с амб.№441 като работна диагноза е отразена „съмнение за мозъчен инсулт“ при установено кръвно налягане 140/70, сърдечна честота от 62 удара в минута и отразяване, че пациентът „не може да говори“, при което Р.А. е била приета в 2
Неврологично отделение на МБАЛ"Свети Пантелеймон"АД-Ямбол на *********г. При приемането й в отделението са били извършени изследвания, в т.ч. и КАТ на главен мозък, с констатации за липса на патологични лезии и заключение за нормална КТ находка. Предвид отразеното в епикризата към момента на приема в болничното заведение е имало само съмнение за инсулт, каквато е и работната диагноза във фиша за спешна медицинска помощ и това е клиничната пътека, по която е била приета болната, но към момента на приема й в болница не е имало данни за безспорно установен инсулт с оглед направените й изследвания, напротив, от КАТ на главен мозък е установено, че находката е нормална. С оглед на това ответникът счита, че не са допуснати нарушения на медицинския стандарт „спешна медицина“ от страна на медицински фелдшер Г. Д. във връзка с възложената му работа на медицински специалист в долекарски екип при Ц.-Ямбол и пациентката в съответствие с добрата медицинска практика е получила адекватно за състоянието й лечение. Сочи, че не е извършено деяние – действие или бездействие от страна на служител на Ц.-Ямбол, от което да са причинени вреди, че не е налице противоправно деяние, тъй като противоправност би била налице ако има неспазване на медицински стандарт „спешна медицина“, което в конкретния случай не е налице; че неприложима е и презумпцията за виновно поведение, както и че няма пряка причинно-следствена връзка между действията на дежурния екип на Ц.-Ямбол, тъй като повече от седем денонощия по-късно след извършения спешен първичен транспорт своевременно на *********г. в 14,45ч., пациентката е починала, като към момента на приема й в болницата няма констатации за настъпил инсулт, той най-вероятно е настъпил в болницата и вероятната причина за смъртта няма връзка с поведението на Д.. Приемът в болницата е бил извършен преди да изтече първия час след проявяването на симптома нарушение в говора /афазия/ и е имало достатъчно време, за да бъде извършена тромболиза, ако на място е преценено че се налага тази медицинска процедура и при наличие на показания за това.
В хода на висящия процес ищцата Н. А. Г. е починала и на нейно място са конституирани като ищци наследниците й по закон – съпруг и две деца, като съобразно наследствените им права всеки от ищците е заявил, че претенцията му е за присъждане на сумата 9 333,33лв.- частичен иск от общата сума 350 000лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на Р.А. – майка на починалата ищца Н.Г..
В о. с. з. ищците се представляват от адв.М., която поддържа исковете и пледира за уважаването им, с присъждане на разноските по делото, включително адв.възнаграждение по списък по чл.80 ГПК. В дадения й срок адв.М. не представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв.Й. оспорва исковете като неоснователни, представя списък на разноски и писмена защита.
Третото лице помагач ЗК“Лев Инс“АД не изпраща представител в о.с.з. и не изразява становище по основателността на предявените претенции.
ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и е установено от представеното удостоверение за наследници №ГС/02-000545/24.01.2023г. на Община Ямбол, че първоначалната ищца Н. А. Г. е дъщеря и наследник по закон на Р. Н. А., б.ж. но гр.******, поч. на *********г.
Видно е от приетия препис – извлечение от Акт за смърт № **********г. на Община Ямбол, че майката на ищцата- Р. А. е починала на ********* г. в ******** минути.
По делото е установено от здравното досие на Р.А. (изискано и представено от личния лекар на лицето), че приживе същата е страдала от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и стенокардия, за които заболявания й е било назначено лечение от специалист и е била наблюдавана от личния лекар.
Не е спорно между страните и е установено от събраните писмени доказателства, че ищцата Н.Г. и семейството й – съпруг и две деца, са живеели заедно с починалата Р.А. и съпруга й, в две отделни жилищни сгради, построени в един недвижим имот в гр.******, на адрес ул.********№**.
Установено е от писмо на МВР- Дирекция „Национална система 112“,РЦ-1123 Бургас от 15.07.2024г. и приложения към писмото CD-диск, на който е извършен оглед по реда на чл.204 ГПК, че на *********г., по подадени от ищцата Н. Г. две повиквания – в 10:55часа и в 14:03часа, адресът в гр.****** на ул.******№** е посетен двукратно от екип на ответника Ц. Я., поради влошеното здравословно състояние на Р. А.. При първото повикване ищцата е уведомила, че по данни на нейния баща майка й Р.А. е получила инсулт. При второто повикване ищцата е обяснила, че след първото обаждане на спешния телефон, майка й е била посетена от екип на спешна помощ, била е с много високо кръвно налягане, след поставена й инжекция е заспала и по указания на фелдшера, „ако говорът й продължава да е невъзстановен“, да се обади отново, което е причината за това второ обаждане. В този разговор Н.Г. е посочила, че майка й е със засегната дясна ръка и говор, който не се разбира.
Разпечатката съдържа 21 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e826c839-3516-46ee-867c-198f7f9ce877