Определение № 8010 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8010 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №

20241100109056 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Г. И. Ц. срещу „Научнопроизводствен център“ ДП и Селскостопанска академия, за установяване, че Г. И. Ц. е директор на ДП Научно-производсгеен център и договор за управление № ДП 09-04/28.07.2020 г., сключен с Председателя на Селскостопанската академия като принципал на „Научно-производствен център“ ДП, е в сила и не е прекратен на нито едно от основанията, посочени в Закона за публичните предприятия, Закона за Селскостопанската академия, нито Устройствения правилник на ССА. Иска се да бъде установено, че не е налице основание за вписване на обстоятелствата, заявени със Заявление обр. А 9 вх. №20240801111908 за вписване на обстоятелства относно търговец, публично предприятие по партидата на ДП Научно- производствен Център с ЕИК 205407678.

С молба от 06.11.2024 г. ищцата е уточнила, че ответник по иска за установяване, че договорът за управление от 28.07.2020 г. не е прекратен надлежно и не е възникнало валидно мандатно правоотношение с лицето, определено на мястото на ищцата, да изпълнява нейната длъжност, е ДП „Научно производствен център“. Счита, че в случай на положителен резултат от спора и установяване, че е налице нищожност на решението на волеобразуващия орган, то това би довело до извод за това, че по партидата на ответника в ТР, воден от АВ, е вписано несъществуващо обстоятелство.

Правен интерес да се установи несъществуването на обстоятелството „прекратяване на мандатното правоотношение", се извежда с обстоятелството, че решението би подлежало на вписване по партидата на ДП „Научно производствен център“ и би възстановило положението от преди вписването, а именно: позицията на ищцата в това предприятие.

Уточнено е, че към датата на подаване на исковата молба обстоятелството по партидата на дружеството: „заличаване на Г. Ц. като представляващ ДП НПЦ и вписването на нейно място на И.Н.“ все още не било факт. Вписването е налице към момента, след като молбите на ищцата с правно основание чл. 536 ГПК за спиране на регистърно производство по подаденото заявление обр. А 9 № 20240801111908 не са били уважени. В тази връзка се отправя искане съдът да се произнесе със съдебно решение, с което да прогласите за несъществуващи вписаните обстоятелства: заличаване на Г. И. Ц. като представляващ ДП „Научно производствен център“ и вписването на нейно място на И.И.Н., като искът се предявява срещу ДП „Научно производствен център“.

1

С молба от 22.01.2025 г. ищцата е уточнила, че ответник по иска за установяване, че договорът за управление от 28.07.2020 г. не е прекратен надлежно и не е възникнало валидно мандатно правоотношение с лицето, определено на мястото на Г. И. Ц. да изпълнява нейната длъжност, е ДП „Научно производствен център“.

Посочено е, че с иска, заведен срещу Селскостопанска Академия, се иска от съда да признае за установено на основание чл. 124 от ГПК, че Селскостопанска Академия в качеството си на волеобразуващ орган спрямо ответника ДП „Научно производствен център“, е издал един нищожен акт за прекратяване на мандатното правоотношение с Г. Ц. и със същия нищожен акт е възложил управлението на лицето И.И.Н.. Според ищцата при постановяване на токова решение ще е налице основание да се признае за установено, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство в ТРРЮЛНЦ по партидата на втория ответник ДП „Научнопроизводствен център“.

Поддържа вече формулирания петитум в предходната си молба: да се прогласи по отношение на ответника ДП „Научно производствен център“ за несъществуващи вписаните обстоятелства по заявление А9 № 20240801111908 и извършено вписване с № 20240807120202, с което е заличена Г. И. Ц. като представляващ държавното предприятие ДП „Научно производствен център“ и на нейно място е вписан като представляващ И.И.Н..

Съдът, като взе предвид изложеното от ищцата и данните по делото, намира подадената искова молба за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. Според ал. 4 на същата разпоредба може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, а иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Според изложеното в исковата молба ищцата е упражнявала функциите на директор на ДП „Научно производствен център“, въз основа на сключен договор за управление №ДП 0904/28.07.2020 г. и заповед от 05.08.2020 г., като е утвърдена като член на УС и директор със заповед от 13.08.2021 г. на Председателя на Селскостопанската академия – национална автономна бюджетна организация към Министъра на земеделието и храните.

Изложено е, че на 01.08.2024 г. по партидата на ДП „Научно производствен център“ е подадено заявление за вписване на обстоятелството заличаване на Г. И. Ц. в качеството й на управител-директор по смисъла на ЗСА и УП на СА, както и в качеството на член на УС, въз основа на две заповеди от дата 31.07.2024 г. Видно е от вписаните обстоятелства по партидата на „Научно производствен център“ ДП в ТРРЮЛНЦ, че на 07.08.2024 г. ищцата е заличена като управител и член на управителния съвет и на нейно място е назначен И.И.Н..

Изложени са съображения, че не са били налице условията за назначаване на нов директор, защото не е бил поведен конкурс, а назначеното лице не отговаря на изискванията за образователно квалификационна степен, нито за опит в областта на аграрните или селскостопанските науки.

Ищцата счита, че заповедта за освобождаването й е немотивирана и че определящо за прекратяването на мандатното правоотношение е не субективната преценка на принципала и основаното на нея решение, а наличието на конкретно обстоятелство, обуславящо основание за прекратяване на договора по смисъла на чл. 24 от Закона за публичните предприятия, каквито липсвали в случая.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, обективирана в определение № 50428 от 17.10.2022 г., по ч. т. д. № 1627/2022 г., І т. о. на ВКС, и цитираните в нея решения на други 2 състави на ВКС, в която е разгледан аналогичен казус, при който физическо лице е освободено като управител на държавно предприятие и същото е предявило искове за установяване, че неговото мандатно правоотношение не е било прекратено, респ. не е възникнало това с новоназначения управител след освобождаването от тази длъжност на ищеца.

Според изложеното от състава на ВКС формираната константна съдебна практика на касационната инстанция не признава регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител на лице, което не е съдружник. Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване (арг. от на чл. 141, ал. 4 ТЗ). Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“, възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни. Изтъкнато е, че предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването – хипотеза, аналогична на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 и чл. 288 от ЗЗД.

С оглед горните принципни разяснения на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че за Г.

И. Ц. не съществува правен интерес от разглеждане на предявените искове за обявяването спрямо Селскостопанска академия, че е издала нищожен акт за прекратяването на мандатното правоотношение с ищцата и със същия акт е назначила друго лице за управител, нито на иска, насочен срещу ДП „Научно производствен център“, за установяване за несъществуващи вписаните обстоятелства по заявления А9 в ТРРЮЛНЦ, с които ищцата е заличена и като управител е вписан И.И.Н..

Евентуалното положително решение по тези искове не би удовлетворило сочения от нея правен интерес – да бъде възстановена на досегашната си позиция по мандатно правоотношение, доколкото преценката за нейното освобождаване е суверенна, принадлежаща само на принципала и нито пряко, нито косвено, съдът може да контролира волята му. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закон за Селскостопанската академия, според която председателят на академията назначава директора и членовете на управителния съвет на държавното предприятие и сключва с тях договори за управление при условия и ред, определени в правилника по чл. 8.

Договорите за управление с членовете на управителния съвет се сключват за срок 4 години. По силата на чл. 6, ал. 2 ЗСА за осъществяване на експериментално-производствената, приложната и научно-приложната дейност на Селскостопанската академия към нея се създава Държавно предприятие „Научнопроизводствен център". Предприятието е юридическо лице със седалище София, със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

Отделно от изложеното, според самия договор за възлагане на управление и контрол от 08.07.2020 г., на който ищцата се позовава като основание за възникването и съществуването на защитимото й с предявените искове мандатно правоотношение, последното е със срок на действие четири години от вписването в Търговския регистър (чл. 2, ал. 2 от договора). Предвид че Г. И. Ц. е вписана като управител на 12.08.2020 г., то и според уговореното в договора, което е в съответствие и с нормативното съдържание на чл. 12, ал. 2, изр. 2 от ЗСА, е прекратен поради изтичането на 3 срока му на действие само шест дни след депозирането на исковата молба от 06.08.2024 г., т.е. на 12.08.2024 г. Ето защо и ищцата не би могла да бъде възстановена като управител дори и исковете да бъдат разгледани и уважени.

Следва да се отбележи, че недопустим би бил иск за установяване, че договорът за управление от 28.07.2020 г. не е надлежно прекратен, защото това е факт, който законът не предвижда възможност да бъде установен с нарочен иск.

Не може да бъде споделено и изразеното в молба от 06.11.2024 г., че положителното решение по предявените искове би било основание за възстановяване на доброто име на ищцата, накърнени с твърдения на председателя на ССА, защото самата ищца твърди, че заповедта за освобождаването й е немотивирана и при евентуално уважаване на предявените искове съдът нито ще се произнася по факти, които биха били релевантни към преценката за накърняването на нейното добро й име, нито силата на пресъдено нещо ще обхване такива факти.

Предвид изложеното изначално, а и понастоящем, за ищцата не съществува правен интерес от предявените искове, поради което производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. №9056/2024 г. на СГС, I-28 състав, по искова молба с вх. №87009/06.08.2024 г., подадена от Г. И. Ц. срещу „Научнопроизводствен център“ ДП и Селскостопанска академия.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4