Решение № 1654 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1654 гр. П., 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330203716 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 5481111, издаден от ОД на МВР - П., с който на И. Г. П., ЕГН ***, в качеството му на собственик на МПС ,,А.Р.***‘‘ с рег. № ***** на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за това, че на 04.12.2021г. в 11:57 ч. в гр. П., бул. „Б.“, до № 232 в посока запад при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 83 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата и допълнително развити в хода на съдебните прения, жалбоподателят И. П., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва посочения електронен фиш като незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото му на защита. Отделно от това не следвало да понесе административно-наказателна отговорност, доколкото процесното МПС било регистрирано на неговата майка, която била починала. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но депозира становище по съществото на спора. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Налице е разписка за връчването електронния фиш на жалбоподателя, видно от която се установява, че подадената жалба е в срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР – гр. П./, мястото /гр. П., бул. „Б.“, до № 232 в посока запад, точният час на извършване на нарушението /11:57ч./, датата на извършване на нарушението /04.12.2021 г./, регистрационният номер на управляваното МПС /*****/. Видно от справката за собственост на МПС, която е представена по административно-наказателната преписка, се установява, че същото е било регистрирано на името на М.З. П.а с ЕГН:

********** на 15.12.2016 г. Също така по делото е налице справка от ГРАО видно от която се установява, че последната е починала на 26.06.2019 г. и единственият й наследник по закон е настоящият жалбоподател и неин син И. Г. П.. По делото е налице и копие от талон за регистрация на МПС, видно от който се установява, че на 11.02.2022 г. е била извършена промяна в собствеността и процесното МПС вече е регистрирано на жалбоподателя И.

П..

В атакувания електронен фиш е налице и пълно описание на нарушението /управление на лек автомобил със скорост от 83 км/ч, при ограничение 50км/ч, въведено при шофиране в населено място/. Отразено е превишението на скоростта /33 км.ч/. Посочена е и нарушената разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400 лв./, основанието, на което се налага /чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната сметка на името на отбелязания във фиша фонд/. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и установеният толеранс на измерената скорост от минус 3км/ч. На фотоснимката, приложена към ел. фиш е посочена измерената скорост на движение на МПС- 86 км/ч., а в електронния фиш е отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а именно - 83 км/ч.

Относно обстоятелството, че нарушението е установено посредством заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство за видеоконтрол, то не съществува спор между страните, а и това се установява от всички събрани по делото доказателства - електронен фиш серия „К“ № 5481111, Доказателства за вписване на ,, TFR1-M 546’’ на одобрените за използване типове средства за измерване, a именно Удостоверение, Протокол от проверка № 4-32-21/12.11.2021 г., Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (наричана за краткост Наредбата), както и снимков материал на разположението на уреда.

Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест, считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде 2 обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.

Ето защо, се явява неоснователно наведеното от страна на жалбоподателя възражение в тази насока.

Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него снимков материал. От приложения по делото Протокол за използване на АТСС се установява, че техническото средство- радар е било позиционирано в гр. П., бул. „Б.“, № 232. Работата с техническото средство е започнала на 04.12.2021г. в 09.00ч. и е приключила в 18.00ч. на същата дата.

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Съдът счита и че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротивизмерената с техническото средство скорост на движение е 83 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

Превишението е почти два пъти над разрешената скорост и разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.

Налице е коректно описание на нарушението. В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице. В тази насока са Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – П., Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – П., Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – П., Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – П..

В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто и да било процесуален пропуск.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че към момента на извършване на нарушението процесното МПС се е водело регистрирано на лицето М. П.а, която е била починала в един по-ранен моменти. Видно от изготвената справка се установява, че същата е починала на 26.06.2019 г. и 3 единственият й наследник по закон е настоящият жалбоподателя И. Г. П..

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството е в насока, че децата на починалия наследяват по равни части. Също така съпругът на М. П.а е починал, поради което се достигна до извод, че единственият й наследник е И. Г. П.. Същият наследява по силата на закона, без да е необходимо да извършва каквито и да били действия, поради което се достигна до извод, че той е единственият собственик на МПС с рег. № *****, поради което и правилно на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП е понесъл административнонаказателна отговорност.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, като жалбоподателят И. П. се осъди да й ги заплати.

Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 5481111, издаден от ОД на МВР - П., с който на И. Г. П., ЕГН ***, в качеството му на собственик на МПС ,,А.Р.***‘‘ с рег. № ***** на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за това, че на 04.12.2021г. в 11:57 ч. в гр. П., бул. „Б.“, до № 232 в посока запад при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 83 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН *** да заплати на ОДМВР на МВР гр. П. сумата в размер от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П., в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4