Решение № 8410 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8410 гр. С., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20211110140078 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от етажните собственици в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“, бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“ ООД, представлявано от Д.Ч., срещу „Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника съответно за сума в размер от 3173,42 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия в общи части на сградата, и за сума в размер от 1937,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, двете суми начислени по фактури, издадени в периода 27.09.2014г. – 27.08.2015г., по партида с кл. № ***********, открита за обект „етажна собственост – общи нужди“.

В исковата молба ищците твърдят, че процесните вземания са погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност от настъпване на изискуемостта им.

Поддържат, че поради неплащане на претендираните от ответника като дължими суми електроподаването е било преустановено и същото не е възстановено и до момента въпреки отправените от тях искания. С тези доводи обосновават правния 1 си интерес от търсената искова защита за признаване със сила на пресъдено последиците на изтеклия давностен срок. Претендират да им бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва наличието на представителна власт на „Н.В.“ ООД за процесуално представителство на ищците по предявените искове. По същество посочва, че действително вземанията за исковите суми са погасени по давност, с оглед на което признава исковете за основателни, но възразява, че не е дал повод за завеждането им, поради което моли отговорността за разноски да се разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи:

Следва да се отбележи, на първо място, по възражението на ответника за липса на надлежно овластяване на „Н.В.“ ООД да представлява ищците в настоящото производство, че същото съдът намира за неоснователно. Видно от представени протоколи от проведени на 29.10.2020г. и на 15.02.2021г. Общи събрания на етажните собственици в процесната сграда, е взето решение за избор на „Н.В.“ ООД за професионален домоуправител и са му предоставени правомощия по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС във връзка с прието решение за оспорване по съдебен ред дължимостта на начислени от ответника задължения за цена на доставена електрическа енергия, като му е възложено да организира процесуалното представителство пред съда, упълномощавайки за това адвокат. За посочените решения няма данни да са били оспорени по предвидения за това ред с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, поради което следва да бъдат зачетени, доколкото тяхната законосъобразност не подлежи на преценка в рамките на настоящото производство. Поради това съдът приема за надлежно упражнено правото на иск от страна на ищците.

По същество на исковите претенции съдът съобразява, че в проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 23.11.2023г. ищците чрез процесуалния им представител адв. К. отправят изрично искане до съда да постанови решение съобразно направеното от ответника признание. Доколкото с отговора на исковата молба ответникът признава изцяло предявените искове, а ищците на свой ред са поискали постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени, че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът намира, че са изпълнени условията по чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на 2 исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.

По отношение на разноските съдът приема да е изпълнена хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът признава предявените искове и същевременно няма данни да е дал повод за повдигнатия пред съда спор. В тази връзка съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са се позовали извънсъдебно на изтекла погасителна давност, респ. ответникът да е отказал да приложи последиците на давността. Представената разменена между страните кореспонденция обективира само отправено от ищците искане до ответника за справка относно дължими суми по партидата на етажната собственост и информация относно възможността за възстановяване на прекъснатото електроподаване, но не и изрично искане за отписване на задълженията като погасени по давност, поради което обстоятелството, че ответникът е продължил да води по партидата като дължими начислените суми и поради неплащането им е отказал да възстанови доставката на електрическа енергия само по себе си не представлява повод за завеждане на исковете, а единствено обуславя правния интерес от сезиране на съда. Поради това направените от ищците разноски следва да останат за тяхна сметка, като им се възложат в тежест и сторените от ответника разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в рамките на едно съдебно заседание и по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, като освен писмени други доказателства не са събирани.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от етажните собственици в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“, бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“ ООД, представлявано от Д.Ч., срещу „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ***, бл. БМБЦ, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на „Е.П.“ ЕАД съответно за сума в размер от 3173,42 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия в общи части на сградата, и за сума в размер от 1937,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, двете суми начислени по фактури, издадени в периода 27.09.2014г. – 27.08.2015г., по партида с кл. № ***********, открита за обект „етажна собственост – общи нужди“.

ОСЪЖДА етажните собственици в сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „O.K.“, 3 бл. ***, вх. А, чрез управителя „Н.В.“ ООД, представлявано от Д.Ч., да заплатят на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Ц.Ш.“ № ***, бл. БМБЦ, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 100 лв. – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4