Присъда № 63 от 12.04.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 63/12.04.2024 година по НОХД № 1278/ 2024г. на БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №71/2015г. по описа на ОД МВР *, пр. пр. вх. № 12863/2014г. по описа на РП - *, пор. № 688/2015г. по описа на РП - *, с който е повдигнато обвинение срещу П. И. Д., ЕГН **********, * в гр.*, поС.ен адрес: гр.*, ул. “*" *, *, за това, че:

1. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г. в гр.*, ул.“*“ *, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - * с идентификатор №* със застроена площ от 98,60 кв.м, собственост на Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране, изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимия имот вещи, а именно: интериорна врата дървена с каса на стойност 342 лева; радиатор с 21 ребра на стойност 302 лева; врата плъзгаща на стойност 760 лева; лира на стойност 80 лева; мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева; шкаф към мивката на стойност 320 лева, врата дървена интериорна на стойност 342 лева, 2бр. радиатори с 21 ребра на стойност 604 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, душ кабина на стойност 650 лева, гърне порцеланово на стойност 74 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, допълнителна входна врата на сойност 360 лева, което го направило временно негоден за използването му по предназначение, като причинените вреди са на обща стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева- престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК;

2. на неустановена дата в периода от 24.10.2013г. до 05.12.2013г., в условията на съвкупност с предходното деяние в гр.*, ул.“*“ *, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - ателие №1 с идентификатор №* със застроена площ от 47,30 кв.м, собственост на Д. Х. А. (възложен й с постановление за възлагане на недвижим имот по реда на публичната продан от 23.09.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г.), чрез демонтиране, изкъртване и срязване на трайно закрепените към недвижимия имот вещи, а именно: врата интериорна на стойност 342 лева, радиатор алуминиев с 15 ребра на стойност 216 лева, врата интериорна на стойност 342 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, конзола под мивката на стойност 24 лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, душ-кабина на стойност 360 лева, което го направило временно негоден за използването му по предназначение, като причинените вреди са на обща стойност на 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет лева) - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК

В хода на производството в качеството на частен обвинител и граждански ищец бе конституирана Д. Х. А.-*, ЕГН **********, като бе приет за съвместно разглеждане предявения от нея против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 5220,00 /пет хиляди двеста и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 05.12.2013 г. до окончателното й изплащане.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на оС.ие чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по 1 делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на четри месеца след редукцията по чл. 58а от НК.

Повереникът на гражданския ищец и частен аобвинител- адв. П. Д. от АК-*, моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година след редукцията, както и за уважаване на предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия - адв. С. Ч. от АК-*, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание съобразно поисканотото от прокуратурата. Моли гражданският иск да не бъде уважаван, поради изтекла погасителна давност.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и моли за отхвърляне на гражданския иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. И. Д., ЕГН **********, е * в гр.*, поС.ен адрес: гр.*, ул. “*" *, *.

Д., към 2005 г. притежавал недвижими имоти в гр. *, намиращи се на ул. „*“ *, а именно * с площ от 98,60 кв.м. на седми етаж в сградата и прилежащо към него ателите № 1 с площ от 47,30 кв.м. , на осмия етаж в сградата. При изграждането си двата имота били обособени отделно един от друг, като самостоятелни такива, но при извършването на последващи ремонтни дейсности били свързани от подсъдимия. Двата имота били обзаведени от подсъдимия. Тъй като закупуването и обзавеждането на имотите било скъпо, подс. Д. взел в заем сумата от 37500 лева, като ипотекирал двата имота в полза на *.

Тъй като в крайна сметка заемът бил неизгоден за Д., той не успял да върне парите на кредитора си и поради това решил да продаде имотите на свой познат, за да заличи наложената върху имотите ипотека.

На 13.07.2005г., подс. П. Д. продал на св.* * въпросните апартамент и ателие, за което бил съставен нотариален акт от горепосочената дата.

На същата дата, била подадена и молба от *, за заличаване на вписана по-рано в негова полза ипотека, върху същите имоти, за сумата от 35 700 лева, тъй като вземането му било погасено.

Св.* от своя страна, придобил жилището с прилежащото към него ателие от подс.Д., чрез ипотечен кредит към Банка ДСК в размер на 222 000 лева, като за обезпечаване на кредита, имотът предмет на сделката, бил обременен със законна ипотека в полза на банката кредитор, вписана под №*/*..

След като закупил апартамента и прилежащото към него ателие, св.* ги оставил за ползване на продавача - подс.П. Д. и по този начин последният продължил да ги ползва, въпреки че по документи вече не се явявал негов собственик.

През 2011г., поради необслужване на кредита от св.*, банката кредитор - Банка ДСК, предприела действия за издаването на изпълнителен лист във връзка с необслужените задължения. Въз оС.на така издадения изпълнителен лист от 04.02.2011г. било образувано изпълнително дело №*. По това време, апартаментът и ателието били обитавани и ползвани от подс. П. Д..

В хода на изпълнителното дело, на 06.06.2011г. бил направен опис на ипотекираното имущество, от ЧСИ * в присъствието на подс.Д., който живеел в двата имота. В съставения протокол за опис, било посочено, че в тях има направени подобрения. За пазач на описаното имущество, на осн. чл.486, ал.1 от ГПК, бил определен П. Д., тъй като същия живеел в имотите. Той се подписал в протокола за „длъжник“, както и за „пазач“. В описа, съдебният изпълнител изрично посочил, че съгл. чл.486, ал.1 от ГПК предупреждава пазача, който в 2 настоящия случай бил П. Д., че същият „няма право да продава, заменя, унищожава и подменя елементи, тъй като ще носи наказателна и гражданска отговорност“.

Въпреки, че П. Д. нямал качеството „длъжник“ в рамките на образуваното изпълнително дело, каквото било изискването на разпоредбата на чл.486, ал.1 от ГПК, той подписал протокола за опис от 06.06.2011 г., в качеството му на „пазач“ на имота.

Длъжникът по изпълнителното дело- св.* *, не присъствал на описа и на него не била възложена отговорност за опазване на имуществото до приключване на изпълнителния процес, съгласно указаното в ГПК. Отсъствието на св.* и липсата на проявен интерес, били разбираеми, предвид на това, че извършената между него и подс.Д. покупко-продажба на имотите била привидна сделка.

Ha 09.06.2011 г., частният съдебен изпълнител наложил възбрана върху недвижимите имоти - апартамент и ателие, предмет на изпълнителното дело.

При извършването на описа на същата дата, присъствал и оценителят *, когото съдебният изпълнител назначил като такъв и който на 10.06.2011 г. изготвил оценка на имота, като посочил, че имотите били свързани и описал подобренията в тях.

На 16.08.2013г., в хода на горепосоченото изпълнително дело, процесиите имоти апартамент и ателие били обявени за публична продан. Обявлението за публичната продан на имотите било видяно от св. Д. А., която се свързала със съдебния изпълнител и уговорила оглед.

На неустановена дата след Д. А. посетила апартамента и прилежащото към него ателие, като била придружена от родителите си св.Х. А. и св.Р. С. Жилището им било показано от подс. Д., който се опитал да разубеди А. да купи имота, като обяснил, че тое собственост на * *, който бил арестуван за имотни измами. Д. А. и родителите й обаче много харесали имота, като се впечатлили от направените подобрения и обзавеждане в тях. Това била и една от причините, която мотивирала Д. А. да вземе решение за закупуване на жилището и ателието.

На неустановена дата след първия оглед и преди публичната продан на 20.09.2013 г., свидетелите Р. С.и Х. А., отново в прусъствието на подс. Д., извършили втори оглед на имота и ателието, като установили, че те били в съС.ие, съответстващо на това при първия оглед.

На 20.09.2013 г. св. Д. А. участвала в публичната продан и спечелила търга, селд което на 23.09.2013 г. апартаментът и ателието й били възложени с постановление на съдебния изпълнител *.

Два дни по-късно, на 25.09.201Зг., подс. П. Д. бил упълномощен от св.* * с пълномощно от същата дата, да го представлява по образуваното изпълнително дело, като същият да може да извършва всички правни действия свързани с изготвяне на жалби, ангажиране на адвокати, изискване на документи от Служба по вписванията и др. Веднага след това, обв.Д. в качеството си на пълномощник обжалвал постановлението за възлагане на апартамента с ателието, но на 24.10.2013г. то било потвърдено от съда и влязло в сила и Д. А. била въведена във владение.

На 13.11.2013 г. постановлението за възлагане било вписано в Служба по вписванията.

След като постановлението за възлагане на апартамента и прилежащото към него ателие влязло в сила на 24.10.2013г., подс.Д. вече бил наясно, че окончателно собственик на имотите е Д. А. и това обстоятелство не може да бъде променено, което означавало, че той ф повече не можел да ги ползва. Тъй като обзавеждането и оборудването в жилището и ателието, били купени и поставени от обв.Д., още докато официално бил собственик на апартамента и ателието, както и в годините, в които техен собственик по документи бил * * и Д. само живеел там, след като на 24.10.2024г. постановлението за възлагане влязло в сила 3 и Д. осъзнал, че повече не може да остане повече там, той взел решение да демонтира, изкърти и изреже тези вещи, въпреки че част тях били трайно прикрепени към имотите.

Подс.Д. си давал сметка, че така стойността на двата имота ще бъде намалена и същите няма да могат да бъдат ползвани по предназначение, но не искал да някой друг да се възползва от поставените и закупени от него и трайно прикрепени към имотите вещи.

Преди Д. да осигури на 05.12.2013 г. достъп до имота и да го предаде на упълномощената от св. А.- *, на неустановена дата в периода от 24.10.2013 г. (влизане в сила на постановлението за възалгане до 05.12.2013 г. той демонтирал, изкъртвил и срязал на трайно закрепените към апартамента интериорна врата дървена с каса на стойност 342 лева; радиатор с 21 ребра на стойност 302 лева; врата плъзгаща на стойност 760 лева; лира на стойност 80 лева; мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева; шкаф към мивката на стойност 320 лева, врата дървена интериорна на стойност 342 лева, 2бр. радиатори с 21 ребра на стойност 604 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, душ кабина на стойност 650 лева, гърне порцеланово на стойност 74 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, допълнителна входна врата на сойност 360 лева (всичко на обща стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева), и трайно прикрепените към ателието врата интериорна на стойност 342 лева, радиатор алуминиев с 15 ребра на стойност 216 лева, врата интериорна на стойност 342 лева, врата плъзгаща на стойност 760 лева, мивка порцеланова голяма на стойност 60 лева, конзола под мивката на стойност 24 лева, отоплителна лира на стойност 80 лева, душ-кабина на стойност 360 лева (всичко на обща стойност на 1620 лева (хиляда шестстотин и двадесет) лева). Извършените от подс. Д. действия направили апартамента и ателието временно негодни за използването им по предназначение.