Решение № 259 от 05.06.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. гр.Несебър, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Красимира Ил. Л.ова като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20222150101430 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „*********“ ЕАД- гр.

Бургас, против М. А. К., БУЛСТАТ *******, гражданка на ********, родена на ********** г., с адрес в гр. **********. В исковата молба се твърди, че К., като собственик на обект, била абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвала услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- гр. **********, с идентификатор ********** със заведена партида в базата данни с аб. № *******. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на *** услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от *** оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура № 0039280791 от 25.11.2019 г. за сумата от 48.26 лв. и фактура № 0044253865 от 1

25.10.2022 г. за сумата от 25.08 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответницата дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъдена К. да заплати сумата от 73.34 лв., дължима по издадени фактури от периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период по фактури 28.03.2019 г.- 28.09.2022 г., сумата от 14.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който на първо място се излагат съображения за нередовност на исковата молба. Сочи се, че е приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., поради което претенциите следва да се считат за погасени по давност. Акцентира се, че неоснователно е твърдението, че процесния обект е бил със статут на сезонен характер, като в тази връзка се сочи неизпълнение на Общите условия от страна на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „*** оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя *** услуги срещу заплащане на територията на гр. *******.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на *** услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „***“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

От представената по делото справка № 1479878 от 11.11.2022 г. от Служба по вписванията- Несебър, касаеща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** се установява, а и този факт не се оспорва, че ответницата К. е собственик на водоснабдения имот, представляващ ап. ***, находящ се в гр. *******.

2

Като собственик ответницата притежава качеството потребител на *** услуги, поради което следва да се приеме, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на *** услуги по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответницата имот, находящ се на горепосочения адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на *** се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор- „***“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях *** услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „***“ ЕАД- Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г. , поради което същите важат за всички потребители на вода и *** услуги, какъвто съгласно чл.

2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.

По делото по категоричен начин е установено, че ответницата е титуляр на партида с абонатен № ******* на имот, находящ се в гр. ************, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за периода от 25.11.2019 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период по фактури 28.03.2019 г. до 28.09.2022 г. По делото е представена справка- извлечение на отчет с мобилно устройство, неоспорена по делото, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *******, с титуляр М. А. К.. От справката е видно, че на монтирания в обекта, имащ сезонен характер на ползване, водомер (1651/29), с адрес:

3 гр. ***********-***, е направено отчитане за периодите 28.03.2019 г.- 12.11.2019 г., 13.11.2019 г.- 02.12.2020 г., 03.12.2020 г.- 29.06.2022 г. и 30.06.2022 г.- 28.09.2022 г., когато водомерът бил видян от служители на ищцовото дружество. С оглед на гореизложеното се установява, че до водоснабдения обект с абонатен № ******* е доставено фактурираното количество вода.

Видно от Решение № Ц- 20/28.12.2018 г. на КЕВР цената на доставяне вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. От Решение № Ц- 46/30.12.2020 г. на КЕВР се установява, че цената на доставяне на вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1.248 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.467 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.586 лв. на куб.м. за пречистване на вода.

Видно от Решение № БП- Ц- 17/29.07.2022 г. на КЕВР цената за доставяне на вода на потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2.140 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.536 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.952 лв. на куб.м. за пречистване на вода.

От представената по делото фактура № 0039280791 от 25.11.2019 г. се установява, че за водомер (1651/29) за периода от 28.03.2019 г. до 12.11.2019 г. били начислени цени от 1.399 лв. за вода, 0.477 лв. за канал и 0.619 лв. за пречистване.

Видно от фактура № 0044253865 от 25.10.2022 г. за периода от 30.06.2022 г. до 31.07.2022 г. били начислени цени от 1.248 лв. за вода, 0.467 лв. за канал и 0.761 лв. за пречистване, като за периода от 01.08.2022 г. до 28.09.2022 г. били начислени цени от 2.140 лв. за вода, 0.542 лв. за канал и 1.455 лв за пречистване.

Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени правилно за посочените периоди. Процесните суми са фактурирани по отчитане, извършено при спазване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия на ***, която предвижда, че при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. За процесния апартамент е въведено електронно отчитане, каквото разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска, и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. След като се установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до имота, задължение на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.

Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за заплащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 73.34 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът намира, че 4 без правно значение е в случая дали обекта е със сезонен характер или не, респективно дали са спазени сроковете за отчитане на същия. Това е така, тъй като в практиката си въззивната, а и касационната инстанция приемат, че потребеното количество вода се дължи на общо договорно основание, и след като няма спор, че количеството е потребено, то собственика на имота дължи стойността му, дори и да се е спазена процедурата, чисто технически, за сроковете за отчитане.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответницата за настъпила давност за претендираните суми. Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания- за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2012 г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор „***” Бургас/. Както вече се посочи, дружеството е издало фактура № 0039280791 от 25.11.2019 г. и фактура № 0044253865 от 25.10.2022 г. за стойността на осъществените от него към абоната *** услуги., т.е най- ранната дата на дължимост на вземането следва да се счита 25.12.2019 г. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от ищеца на 07.12.2022 г., т.е. макар и в края, но все пак в срок.