Определение № 7006 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7006 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20261100100066 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №73814/08.01.2026 г., депозирана от М. Л. Х. и З. В. З. срещу „Юробанк България“ АД с искане за обявяване за нищожен в неговата цялост на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34641/14.03.2008 г. и на допълнителните споразумения към него, евентуално да се обяви нищожност на изброените в петитума на исковата молба договорни клаузи, както и да се приемат за недължими на банката от ищците сумата 110 901,79 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34641 от 14.03.2008 г., сумата 379,20 лв., представляваща нотариални разноски, сумата 2097,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.04.2019 г. до 07.06.2022 г., сумата 290 лв. такса за администриране на разплащателна сметка и просрочен кредит за периода 04.03.2019 г. - 07.06.2022 г. и сумата 260,24 лв. премии за имуществени застраховки.

Ищците признават, че за горепосочените суми са били осъдени с влезли в сила решение по гр.д. №6072/2022 г. на СГС, 13 състав и решение по в.гр.д. №1563/2024 г. на САС, 12 състав, но считат, че установителните искове за нищожност са допустими, защото в предходно развилото се между страните производство съдът не е извършил преценка за неравноправност на клаузите от процесния договор.

Горепосочените дела са изискани в своята цялост, като съдът установи, че производството по гр.д. №6072/2022 г. на СГС, 13 състав, е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу М. Л. Х. и З. В. З. за осъждането на ответниците да заплатят на банката непогасени парични задължения по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34641 от 14.03.2008 г.. Производството се е развило на две инстанции, като исковете са били уважени за сумите, които по настоящото дело се отричат като дължими (може да се предполага, че е допусната техническа грешка в петитума за сумата 2097,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.04.2019 г. до 07.06.2022 г., защото в решението на СГС е посочена сумата 3097,33 лв.)

Установява се от изложеното на л. 5 в мотивите на решение от 30.11.2023 г. по гр.д.

1

№6072/2022 г. на СГС, 13 състав, че първоинстанционният съд е отказал да се произнесе по въведените възражения на ответниците, чрез техния особен представител, относно нищожност на договора за кредит поради противоречието му с разпоредби на Закона за потребителския кредит, защото е приел, че в случая се касае за договор за ипотечен кредит, който е изключен от приложното поле на цитирания нормативен акт, на основание чл. 3, ал.

5, т. 1 от ЗПК (в редакцията към релевантния период).

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за неприложима цитираната от ищците практика на СЕС и на ВКС, защото тя касае хипотеза, в която съдът е пропуснал да извърши проверка за неравноправност на договорни клаузи, респ. нищожност на договора за кредит и не е изложил, макар и в обобщен вид, мотиви в тази насока.

В предходно развилото се между страните исково производство обаче първоинстанционният съд не е осъществил проверка за неравноправност не поради пропуск, а поради формираното вътрешно убеждение, че за този вид договор, сключен към съответния момент, е неприложима потребителската защита. Настоящият председател на състав намира, че тези мотиви на СГС е следвало да бъдат ревизирани по пътя на инстанционния контрол, но е недопустимо да бъдат преразглеждани в ново исково производство. Всеки съдия сам и по вътрешно убеждение има правомощието да тълкува закона, за което следва да изложи мотиви в съответния съдебен акт. Именно в този смисъл, в самата практика на СЕС, на която се позовават ищците, се акцентира, че съдът трябва, макар и в обобщен вид, да изложи мотиви, свидетелстващи за извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи. Нито практиката на СЕС, нито тази на ВКС, обаче е разгледала хипотеза като настоящата, а и по мнение на съда тази практика не следва да се тълкува в смисъл, че не е позволено на българския съд да извършва преценка дали изобщо едно лице може да се ползва от потребителска защита, защото противното би било в разрез с основен принцип, закрепен в чл. 12 от ГПК - този за вътрешното убеждение.

Същественото в случая, което го отличава от хипотезите, разгледани в цитираните от ищците решения, е, че СГС, 13 състав е изложил мотиви защо в случая не се извършва проверка за неравноправност на договорни клаузи, а дали тези негови изводи са били правилни, не могат да се преразглеждат в нов исков процес, поради силата на пресъдено нещо и принципът за непререшаемост на спора (чл. 299 ГПК), включително и по въпроса дали длъжниците се ползват от потребителска защита.

По изложените съображения и при наличието на влязло в сила решение по исковете, предмет на настоящото дело, то и производство се явява недопустимо и подлежи на прекратяване, на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА за послужване гр.д. № 6072/2022 г. на СГС, 13 състав и в.гр.д.

№1563/2024 г., на САС, 12 състав.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, производството 2 по гр. д. №66/2026 г., на СГС, I-28 състав, образувано по искова молба с вх.

№73814/08.01.2026 г., депозирана от М. Л. Х. и З. В. З. срещу „Юробанк България“ АД.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците, чрез адв. Ф. на профила й в ЕПЕП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3