Решение № 52 от 10.03.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова Събинска

Членове:

Любен Д. Хаджииванов

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20215400500449 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 93/04.11.2021г., постановено по гр. д. № 83/2021г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, първостепенният съд е осъдил Община Мадан с ЕИК: 000614984, с адрес: гр. Мадан, ***, представлявана от Ф.А.М. да заплати на ЕТ "Сейвер-Савко Календжиев", с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. Мъглища, общ. Мадан, представляван от С.А. К. на основание чл.230, ал.2, предл. 3 от ЗЗД парична сума в размер на 7338.00 /седем хиляди триста тридесет и осем лева/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба за календарната 2020г., от които 709.50 лева обезщетение за месеците януари, февруари и март 2020г. и сумата от 6628.50 лева, представляваща обезщетение за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С първоинстанционния съдебен акт Община Мадан, с ЕИК:**, с адрес: гр. Мадан, ***, представлявана от кмета – Фахри Адемов Молайсенов, е осъдена да заплати на ЕТ "С.-С.К.", с ЕИК: ***, със седалище и 1 адрес на управление: с. Мъглища, общ. Мадан, представляван от С.А.К., парична сума в размер на 1 349 /хиляда триста четиридесет и девет/ лева разноски по водене на делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№ 1986/17.11.2021г., депозирана от Община Мадан, с ЕИК: **, с адрес: гр.

Мадан, ***, представлявана от кмета – Фахри Адемов

Молайсенов, чрез процесуалния представител – адв. Б.П., със съдебен адрес: гр. Смолян, ***, бл. 46, вх. Г, ап. 34.

С въззивната жалба се атакува постановеното първоинстанционно съдебно решение в неговата цялост. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че възражението на ответника – Община Мадан, дадено в отговора на исковата молба – а именно, че ищецът е следвало да предприеме процедура по издаването на разрешение за поставянето съгласно Приложение № 1 от Наредба № 13 за преместваеми обекти, рекламните, информационните и декоративно-монументалните елементи и рекламната дейност на територията на Община Мадан, приета с Решение № 232/26.10.2016 г. на Общински съвет – гр.Мадан, изменена и допълнена с Решение № 368/12.06.2017 на Общински съвет – гр.Мадан е неоснователно, тъй като издаването на тези документи било задължение на Община Мадан, което задължение произтича от чл.21,ал.4 от посочената Наредба № 13 и на това основание е приел, че исковата претенция е основателна и доказана и я уважил изцяло. Излага се, че този извод на първоинстанционният съд е в противоречие с разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ, доколкото сключеният договор за отдаване под наем на общинска собственост е облигационен договор и всички реквизити по него обвързват страните. С цитирания договор, Община Мадан се е задължила да предостави на ЕТ“С.– С.К. за временно и безвъзмездно ползване част от имот – публична общинска собственост, представляващ 1/един/кв.м. от имот с идентификатор ***, находящ се на ул.“Обединение“ № 14 пред сградата на Общинска администрация – гр.Мадан, с лице към ул.“Обединение“, с предназначение за монтиране на автомат за топли напитки. Във въззивната жалба се твърди, че вещта, която следва да се монтира от страна на ищеца представлява „преместваем обект“ по смисъла на параграф 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Твърди се, че съгласно чл. 10 от Наредба № 13, издадена на основание чл. 55 и 56, ал.2 от ЗУТ за преместваемите обекти, приета с Решение № 232/26.10.2016 г. на Общински съвет – гр.Мадан, протокол № 18, изменена и допълнена с Решение № 368/21.06.2017г., схемите за поставяне на преместваеми обекти върху терени, които представляват публична общинска собственост се изготвят по искане на инвеститора – физическо или юридическо лице, или при възлагане от кмета на общината и се одобряват от главния архитект в едномесечен срок от датата на внасянето им.

Следователно описаното задължение за изготвяне на схема, съгласувана с главния архитект на Община Мадан, не е задължение на кмета на общината, а на физическото или юридическото лице, което ще монтира преместваемия 2 обект в публична общинска собственост. Като е приел противното, първостепенният съд е приложил неправилно материалния закон и по – конкретно разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗУТ.

С въззивната жалба се прави и възражение за нищожност на Договор №19-Н-006В за отдаване под наем на общинска собственост, сключен на 14.06.2019г. между Община Мадан и ЕТ „С.– С.К.“, като сключен в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД, доколкото процесният договор е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 21, ал. 4 от Наредба № 13 на Община Мадан, издадена на основание чл. 55 и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за преместваемите обекти, приета с Решение № 232/26.10.2016 г. на Общински съвет – гр.Мадан, протокол № 18, изменена и допълнена с Решение № 368/21.06.2017г.

Предвид гореизложеното, въззивникът моли настоящия съдебен състав да отмени Решение № 93/04.11.2021г., постановено по гр. д. № 83/2021г. по описа на Районен съд – гр. Мадан като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ЕТ „С.С.К.“ облигационен иск с правно основание чл. 230, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

Настоява за прогласяване на нищожност на Договор №19-Н-006В за отдаване под наем на общинска собственост, сключен между Община Мадан, с ЕИК:**, с адрес: гр.Мадан, ул.“Обединение“ № 14, представлявана от Фахри Адемов Молайсенов като наемодател и ЕТ “СЕЙВЕР-С.К.“ с ЕИК:** със седалище и адрес на управление: с. Мъглища, обшина Мадан, представляван от

С.А.К., сключен на 14.06.2019г. поради противоречие със закона.

Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЕТ „С.С.К., с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: с. Мъглища, общ. Мадан, представлявано от С.А.К., чрез пълномощника му – адвокат И.Г., съдружник в Адвокатско дружество „Караманолов и съдружници”, със седалище и адрес: гр.Смолян, ул.”Дичо Петров” № 16, ет.З.

В отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди се, че всички правни доводи, изложени във въззивната жалба, са били предмет на обсъждане от страна на Окръжен съд – гр. Смолян при предходно разглеждане на делото, касаещо обаче други процесни периоди. Излага се, че безспорно кафемашината е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и за нейното поставяне е необходимо одобряването на схема от главния архитект на общината. Когато обаче имотът е общинска собственост, чл. 10 от Наредба № 13, издадена на основание чл. 55 и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и декоративно-монументалните елементи и за рекламната дейност на територията на Община Мадан, дава възможност на кмета на Община Мадан да възложи изготвянето на такава схема. Твърди се, че община Мадан предоставя за временно и възмездно ползване, част от имот - публична общинска собственост, представляваща 1 кв.м. идеална част от имот с кад. № ***, с предназначение - монтиране на автомат за 3 топли напитки и, за да бъде приета за добросъвестна страна при сключване на договора, следваше да е представила всички необходими документи за ползването на имота по посоченото предназначение или най - малкото да предприеме необходимте действия, за да се снабди с тях. Според въззиваемия, аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 13, която също предвижда възможността собственика на имота да поиска издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект. Граматическото тълкуване и системното разположение на ал. 4 от тази разпоредба дори въздига като задължение единствено на кмета, възможност да инициира искане за поставяне на преместваем обект когато имота е общинска собственост. Това е така, тъй като когато имота е държавна или общинска собственост договорът се сключва едва след представяне на одобрена схема за поставяне или на скица с указан начин на поставяне, а без сключен договор, не са налице предпоставките на чл. 21, ал. 3, т. 2 от Наредбата за започване не процедурата от страна на наемателя. Съществуваща в тази разпоредба презумция е, че след като е налице сключен договор то схемата за поставяне на обекта е вече одобрена от главния архитект и то по инициатива на Община Мадан, като собственик на имота и ако такава няма това е поради бездействие именно на собственика, а не на някой друг. Състоянието на заблуда, в което е бил поставен въззиваемият се е поддържало и от факта, че повече от десет години на това място е имало поставен кафеавтомат и първите три месеца след сключване на договора не е имало проблеми с работата на машината или искания от страна на Община Мадан за представяне на документи.

Относно възражението за нищожност на сключения договор, въззиваемият изразява становище за недопустимост на същото, доколкото е несвоевременно направено и за него е настъпила процесуална преклузия по смисъла на чл. 266 ГПК. Излага, че направеното възражение за нищожност на процесния договор има характер на инцидентен установителен иск относно несъществуването на едно спорно правоотношение, а съгласно разпоредбата на чл. 212 ГПК, предявяването му от страна на ответника е допустимо да бъде направено с отговора на исковата молба. Освен за недопустимост на възражението, с отговора се поддържа становище и за неговата неоснователност. Излага се, че конкретната забрана или ограничение, което сделката следва да нарушава, за да се приеме за нищожна, винаги са установени с нормативен акт. Според жалбоподателя, сключването на договора е направено в противоречие на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и на чл. 21, ал. 4 от Наредба № 13 на Община Мадан. Тези правни норми са устройствени и уреждат правилата за поставяне на премесваемите обекти. В себе си те не съдържат забрана или ограничение за сключване на договор за наем, а уреждат начина и реда за поставяне на преместваемите обекти след сключване на договора. Ето защо, договорът не може да бъде нищожен на основание неспазването на тези разпоредби, а санкцията за неизпълнението им вече е приложена от Община Мадан и обектът е принудително премахнат поради липсата на одобрена схема за поставяне.

Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява за потвърждаване на 4 първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият – Община Мадан, редовно призован, се представлява от процесуалния представител – адв. П.. Поддържа изцяло депозираната въззивна жалба, претендира присъждане на сторените разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемият - ЕТ „С.-С.К.“, редовно призован, се представлява от процесуалния представител – адв. Г.. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Окръжен съд – гр. Смолян, след като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: