Решение № 23886 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23886 гр. С., 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110154749 по описа за 2024 година

„.“ ЕАД е предявило срещу „.“ ООД, искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на небитов клиент съгласно чл. 1, т. 6 от ОУ, да заплати на ищцовото дружество своята част от задължението при квота ½ ид. част от топлоснабден имот, находящ се в гр.С., абонатен № ., както следва: сумата в размер на 488.70лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2024г. до окончателното плащане, сумата от 92.60 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 30.08.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 17.61 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.09.2024г. до окончателното плащане и 4.69 лева - лихва за забава за периода от 16.10.2021г. до 30.08.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение.

Ищецът твърди, че „.“ ООД в качеството си на собсвеник на ½ ид. част от процесния имот е потребил топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ. Поради това се сочи, че се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на потребената от ответника топлинна енергия. Ето защо се поддържа, че ответникът следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Й., признава, че е собственик на ½ ид. част от процесния имот. Оспорва извършването на реална доставка до процесния имот за процесния период. Поддържа, че видно от 1 представения от ищеца Протокол № 3 от дата 20.12.2003 г. от проведено Общо събрание на собствените на етажна собственост с адрес гр. С., се установява, че за обект апартамент ., собственик М. Й. М. е предвиден топломер с фабр. № ., водомер в обекта няма и е направена забележка „необитаем“. Оспорва представените фактури с твърдението, че начислените с тях задължения са за топлинна енергия, която не е била предоставена в процесния имот, в този смисъл – потребена от ответното дружество, а евентуално – че топлинната енергия не е била предоставена, съответно потребена в посочения от ищеца обем. Поддържа, че в процесния имот е потребена топлинна енергия липсват както отоплителни уреди, така и топломер, който да отчита количество потребена енергия, като сочи, че процесният имот никога не е бил обитаван, както и топлоснабдяван, за да има основание за генериране на начислените от ищеца задължения. Оспорва, че в процесния имот са правени реални отчети на топломер с фабр. № .. Поддържа, че в представените 2 бр. фактури са документално начислени данни, без реално имотът да е бил топлоснабдяван през периода, поради което счита исковете за недоказани. Навежда възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.“ ООД с изрична молба представя изисканите доказателства.

Първоначално производството е било образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу „.“ ООД и М. Й. М. искова молба за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност суми, представляващи цена на неплатена топлинна енергия, цена на предоставена услуга дялово разпределение и мораторни лихви върху двете главници.

Изрично в исковата молба е било посочено, че от ответника М. М. сумите се претендират на основание договорно правоотношение, като е посочено, че потребената топлинна енергия е за битови нужди. След връчване на препис от исковата молба на ответника М. обаче, същият е заплатил претендираните суми, поради което с определение № 20275/07.05.2025 г. съдът е прекратил на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гражданско дело № 54749/2024г., по описа на Софийски районен съд, 153 състав, в частта досежно искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Определението е влязло в законна сила на 08.07.2025 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази 2 енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. С оглед въведените от ответника оспорвания в тежест на ищеца още с доклада по делото изрично е указано и установяването на твърдението, че процесният имот се ползва за стопански нужди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

При съобразяване на така разпределената доказателствена тежест и предвид оспорвания на ответника, следва да бъде даден отговор на въпроса дали сградата, в която се намира процесния имот – апартамент ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., е., е присъединена към абонатната станция, т.е следва да се установи дали сградата е топлоснабдена.

За установяване на това обстоятелство от страна на ищеца е представен протокол от 03.02.2004. от проведено ОС на ЕС за избор на дружество за осъществяване на топлинно счетоводство. С избора на „.“ ООД като дружество, което да осъществява дяловото разпределение, етажните собственици са потвърдили, че сградата, в която се намират имотите им, е топлоснабдена. В тази насока е и сключения договор 03.02.2004г. между „.“ ООД и представител на етажните собственици на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.С., ул. „.“ ., по силата на който дружеството се е задължило да осъществява услугата дялова разпределение, приет като доказателство по делото.

От значение за изхода на настоящия спор обаче е не само обстоятелството дали сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, но и дали именно ответникът е собственик на 1/2 ид.ч от апартамент ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., е.. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и се признава изрично, поради което още с доклада по делото съдът е отделил това обстоятелство като безспорно между страните. В подкрепа на това, че ответникът е собственик на 1/2 ид.ч от процесния апартамент, по делото като доказателство е представен постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2017г., съгласно което 1/2 от процесното жилище е възложено на .. Така представеното постановление е влязло в сила на 21.03.2018г. Видно от приетия по делото дружествен договор на „.“ ООД процесните 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот са били включени в капитала на ответното дружество, като за това на основание чл. 73 ТЗ е дадено писмено съгласие от . за внасянето на недвижимия имот като непарична вноска в капитала на ответното дружество. С оглед изложеното настоящият състав приема, че по делото безспорно е установено, че именно ответникът „.“ ООД е била собственик на 1/2 ид.ч от апартамент ., находящ се в гр.С., ул. „.“ ., е., в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.

Страните по делото не спорят и относно това, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебнотехническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Във връзка с това вещото 3 лице дори изрично е посочило, че през исковия период в имота е имало индивидуален топломер, но топлата вода е била прекъсната.

С оглед така посоченото настоящият състав намира, че основният спор по делото е концентриран върху въпроса дали процесният имот е използван за стопански нужди, предвид изрично направеното оспорване в тази насока от ответника. Във връзка с това още с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца по реда на чл. 146, ал.2 ГПК, че не е ангажирал доказателства в тази насока. Въпреки така дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства.

Същевременно по делото е разпитана като свидетел ., един от съдружниците в ответното дружество, която посочва, че имотът е на груб строеж, въпреки че сградата е въведена в експлоатация, като е бил закупен с цел отдаване под наем. Във връзка с това същата посочва, че през 2020г е започнал ремонт на жилището, но тъй като липсвало съгласие на другия съсобственик, ремонтните дейности са били спрени. Свидетелката посочва, че по отношение на този имот има производство по делба, като целта на съсобствениците е апартаментът да бъде разделен на две по-малки жилища. По отношение на топлоснабдяването на имота .е категорична, че в жилището има изградена нещо като малка централа, тъй като първоначалната идея на строителя е била целия имот да е топлоснабден. По отношение на статута на имота свидетелката посочва, че това е жилищен имот, но и към момента същият не се ползва от никого, а вътре са се заселили гълъби. Сочи се, че липсва ел. инсталация и . инсталация. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са непротиворечиви, последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства в това число и представените към исковата молба документи.

Така установеното от свидетелката настоящият състав намира, че следва да се разглеждат в светлината на предвиденото в чл. 125, ал. 1 ЗЕ, съгласно който топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Именно това дали потребената топлинна енергия е била за стопански нужди е спорният по делото въпрос. За да се даде отговор на същия следва да се съобразят дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33в „небитов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на . на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на . съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо 4 електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение.