Решение № 192 от 13.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Шумен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630101925 по описа за 2025 година

Предявени е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Делото е образувано по искова подадена от Б. П. Д., ЕГН **********, адрес:****, срещу „****“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:

*****, в която твърди, че между него и ищеца е сключен по реда на ЗПФУР Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1 550 лева, със срок на заема – седем месеца, брой вноски –седем, всяка в размер на 257,85 лева. Договорът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент от 47,50 % и годишен процент на разходите 60,37%.

Твърди, че след сключване на договора е получил обаждане по телефона и му било разяснено, че към месечната му вноска от 257,85 лева се добавя сума за допълнителни услуги, при което месечната му вноска става в размер на 411,91 лева.

Твърди се нищожност на сключения Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г., поради противоречието му с нормите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 9 , т. 10, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 1 , вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 и ал. 4 от ЗПК , като са изложени подробни доводи за неправилно посочване на ГПР по заема, тъй като в същия е следвало да бъде включена сумата за предоставяне на допълнителни услуги, с което се нарушава забраната на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и се цели калкулиране на допълнителна печалба за дружеството. По този начин се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като дължимата сума по пакета за 1 допълнителни услуги надвишава отпуснатия заем от 1 550 лева. В тази връзка са изложени доводи и за неравноправност, поради липса на индивидуално договаряне на тези параметри.

Твърди се, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност.

Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност, свързани главно с невключването на цената на пакета за допълнителни услуги в размер на 1 078,42 лева в ГПР по заема. При тези аргументи за нищожност на договора за заем и на договора за допълнителни услуги към него се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по заема, без лихви, такси и допълнителни услуги.

Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г. е нищожен. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "****" АД, ЕИК ****, , с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и се твърди, че не са начислявани допълнителни услуги на ищеца по процесния договор за заем.

Също така се твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9-11 от ЗКП, като правилно е определен и ГПР в договора и се прилага между страните. Цитирана е и практика на Съда на ЕС, която сочи какво следва да е съдържанието на ГПР и неговите допускания.

По отношение на твърденията за неравноправност се сочи, че ищецът се е запознал с преддоговорната информация и клаузите по договора са индивидуално уговорени. При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като са развити доводи за неоснователност на заплащане на възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г.“****" АД е отпуснало заем на ищеца в размер на 1 550 лева. В приложения погасителен план са отразени сумите за месечните задължения по главница и лихва, респ. общата стойност на вноската. След съдържанието на погасителния план, под линия е отразена пояснителна текстова част, в която е посочено, че ако заемателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги, при кандидатстването за кредита и не ги е заплатил преди сключване на договора, то те се разсрочват наред с погасителните вноски по заема и вноската ще възлиза на 411,91лв. Именно 2 дължимост на такава вноска за дата 09.07.2025г. е установил ищецът, чрез сайта на ответното дружество, за което е представила извадка от my. vivacredit. bg.

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно заемно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г. за сумата от 1 550 лева. Договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Разпоредбата на чл. 18, ал.

3 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените искове, съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:

Основателността на исковите претенции е обусловена най-напред от съществуването на съответното правоотношение и след това – от установяване на валидността на правоотношението между страните, както по процесния Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г., така и по твърдения от ищеца Договора за допълнителни услуги към него. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства. Ищецът се позовава на първата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакувания договор за заем, като твърди, че ГПР по кредита не отговаря на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и не отразява действителния, тъй като не включва част от разходите по заема, а именно – цената от 1 078,42 лева за допълнителни услуги, която по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да се плаща от ищеца периодично, с месечната погасителна вноска по кредита. Така размерът на ГПР на практика се явявал по-голям от законово допустимия, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Съдът принципно споделя становището на ищеца, че при сключен договор за допълнителни услуги, дължимата по него цена следва да се включи при изчисление на ГПР, но в настоящият случай доказателства за такъв договор не са налице.

3

Ответното дружество изрично възразява, че такъв договор не е сключван и не са начислявани такси за допълнителни услуги. Видно и от представения от ищеца погасителен план, месечната му вноска съответства на тази уговорена в Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г. Под условие е прието, че месечната вноска ще е в размер на 411,91 лева, но само ако бъде сключен договор за допълнителни услуги.От друга страна ищецът, чиято е тежестта на доказване, че съществува уговорка, която обуславя недействителност на договора не е предприел процесуални действия и не е ангажирал доказателства, които да потвърдят твърденията му за възникване и съществуване на облигационно правоотношение по договор за допълнителни услуги, както и обстоятелства, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на оспорените договори, а именно че противоречат/заобикалят конкретно посочените в исковата молба разпоредби н а ЗПК или че нарушават определен/и морален/ни принпип/и, което да води до тяхното противоречие с добрите нрави.

Приложената извадка от сайта на ответното дружество my. vivacredit. bg за дължима ежемесечна вноска в размер на 411,91 лева не притежава правна стойност като доказателство за сключен договор.

Доводите на ищеца, изложени в исковата молба за наличието на твърдените допълнителни услуги и дължими плащания за тях, остават в сферата на предположенията, тъй като не се установи уговаряне на такива допълнителни услуги, нито наличие на задължения за такива услуги, нито ищецът е плащал суми погасяващи цена на допълнителни услуги.

При това положение съдът не може да направи извод и за това, че твърдените от ищцата задължения за допълнителни услуги водят до нарушение на императивни правни норми и по конкретно неправилно посочване на ГПР или нарушават и принципа за еквивалентност на насрещните престации, вкл. принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, тъй като не се установи наличието на такива задължения.

Поради горното, съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответното дружество, което претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ , съдът определя в размер на 102, 26 евро, равняващи се на 200 лв.

Съобразно приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички посочени по-горе суми в лева, следва в диспозитива на акта да бъдат присъдени в евро.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. Д., ЕГН **********, адрес:**** срещу „****“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *****, иск по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за обявяване нищожността на Договор за паричен заем №6144283/08.04.2025г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК , във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ Б. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „****“ АД, ЕИК *******, сумата от 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5