Решение № 1248 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1248 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501732 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх.№51956/11.06.2025г., подадена от В. Д. Й., чрез адвокат И. В. - ВАК, против Решение №2025/05.06.2025г., постановено по гражданско дело №7980/2024г. по описа на ВРС, ГО, 26 състав, в частта, в която предявеният от В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес ***, против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за горницата от 1500,00 лева до 10 000,00 лева, която сума представлява неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК, за което е било образувано ДП №1250/2022 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна, пр.пр.№9549/2022 г. и НОХД № 4484/2023 г. на РС – Варна.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил събрания доказателствен материал едностранчиво, поради което и неправилно е отхвърлил претенцията на ищеца за пълния й размер до 10 000,00 лева.

Излага се собствена трактовка на събитията и се акцентира на преживените от ищеца негативни емоции, породени от незаконосъобразното му привличане в качеството му на подсъдим. С тези доводи се моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца и разликата до 10 000,00 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

1

Постъпила е и въззивна жалба с вх.№57124/25.06.2025г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ВРП – З.З., срещу Решение №2025/05.06.2025г., постановено по г.д. №7980/2024г. по описа на ВРС, 26 състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Д. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 1500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г., до окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вследствие незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК, за което е било образувано ДП №1250/2022 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Варна, пр.пр.№9549/2022 г. и НОХД № 4484/2023 г. на РС – Варна.

В жалбата се изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Акцентира се, че към процесния период ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и трудно би могло да се разграничи, от кое точно обстоятелство се е чувствал притеснен и разтревожен. Поддържа се още, че ищецът и преди това е бил обект на наказателно преследване, което обстоятелство не е взето под внимание при определяне на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. С тези доводи се моли решението да бъде отменено в обжалваната му част или да бъде изменен размерът на присъдената в полза ищеца сума.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.

№59556/02.07.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба, подадена от представителя на Прокуратурата на Република България и се моли същата да бъде оставена без уважение.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същите са процесуално допустими и отговарят на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Видно от така представените писмени доказателства, които съдът цени като относими, необходими и допустими, се извежда, че с Постановление от 2

12.10.2022г. на прокурор при Районна прокуратура - Варна, е образувано срещу неизвестен извършител досъдебно производство №1250 по описа за 2022г. на 02 РУ-Варна, за престъпление с правна квалификация по чл.206, ал.1 НК.

От постановление за привличане на обвиняем от 05.06.2023г. съставено от прокурор при ВРП, се доказва, че ищецът В. Д. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 01.03.2022г., в град Варна, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – лек автомобил модел/марка „***“, с рег.***, с номер на рама №***, на стойност от 4209,80 лева, собственост на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, представлявано от К.Н.Д., която вещ е владеел, като деянието представлява опА. рецидив – престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК.

От приобщените към делото материали – протокол за разпит на обвиняем от 05.06.2023г. и протокол за предявяване на разследването от 27.06.2023г. и от 10.10.2023г., протокол за осъществена очна ставка от 22.08.2023г., се конкретизират действията, в които е участвал ищецът в хода на образуваното досъдебно производство, както и че спрямо него са приложени мерки за процесуална принуда – взета мярка за неотклонение „подписка“.

В тази последователност от обвинителния акт от 20.10.2023г., съставен по досъдебно производство №1250/2022г. по описа на 02-РУ-Варна, пр.пр.

№9549/2022г. по описа на РП – Варна, се установява, че обвинителният акт срещу ищеца е внесен в съда на 20.10.2023г. и е образувано НОХД №4484 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, Наказателно отделение, 27 състав, а с разпореждане от 26.10.2023г. съдия при Районен съд - Варна е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.11.2023г.

С оглед характера на настоящото производство следва да се посочи, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали не подлежат на оценка и обсъждане от настоящия съдебен състав, като материалите по НОХД №4484 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, Наказателно отделение, 27 състав се използваха единствено за изясняване на хронологията на събитията и за проследяване на ритмичността на образуваното спрямо ищеца производство.

С така посочените предварителни разяснения, безспорно се доказва, че в хода на първоинстанционното наказателно производство са проведени следните открити съдебни заседания – 28.11.2023г., 16.01.2024г., 12.03.2024г., в които е взел лично участие ищецът Й.. Като в част от този период от време, ищецът е излежавал наложено му по друго наказателно производство – НОХД №1363/2022г. по описа на Районен съд – Д.ч, V състав, по влязло в сила на 09.12.2022г. споразумение, наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца, при първоначален строг режим.

По нататък, по категоричен начин се доказва от приобщените крайни съдебни актове от провелото се наказателно производство, че с Присъда №60/12.03.2024г., постановена по НОХД №4484/2023г. по описа на ВРС, НО, 27 състав, ищецът Й. е бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 вр. ал.1 НК.

Доказва се също така, че постановената присъда е била обект на проверка от въззивния съд, поради подаден на 18.03.2024г. от представителя 3 на държавното обвинение протест. На следващо място се извежда, че на 23.05.2024г., прокурор при ВРП, е оттеглил протеста си, като се е позовал на постановените към присъдата мотиви, които е приел за правилни и законосъобразни.

Видно от Определение №308/11.06.2024г., постановено в закрито заседание по ВНОХД №792 по описа за 2024г. на ВОС, Наказателно отделение, III въззивен състав е прекратил производството, поради оттегляне на депозирания протест, а определението му не е обжалвано, а присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила на 16.06.2024г.

Посочените писмени доказателства, доколкото изхождат от съответните компетентни органи и не са налице основания съдът да се съмнява в тяхната достоверност, спомагат да се изяснят характерът и продължителността на наказателното производство, броят на проведените съдебни заседания и участието на ищеца в тях, както и се установява датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът Й. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

На следващо място за изясняване на относимата към настоящото производство фактология като годен източник на информация съдът цени показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел – Д. Й. Й., баща на ищеца.

Съдът кредитира като обективни, вътрешно логични и непротиворечиви показанията на посочения свидетел и въпреки установената емоционална и роднинска обвързаност, която има с ищеца Й., в показанията на свидетеля не се откриват противоречия или стремеж за преувеличаване на изложените от него възприятия, както и не са налице доказателства, които да ги оборват, поради което и бяха дарени с доверие от настоящия съдебен състав.

В тази последователност от показанията на свидетеля Й. се извежда психичното състояние и неразположение на ищеца Й. по време на протеклото наказателно производство. Свидетелят Й. в своя непосредствен разказ пред съда споделя, че докато синът му е излежавал присъдата си, му е ходил на свиждане и забелязал, че той се е чувствал силно притеснен и обезпокоен, тъй като спрямо него е било повдигнато друго обвинение. Свидетелят сочи, че синът му е бил силно разтревожен, вдигал е кръвно, както и се е безпокоял за своя баща, тъй като е възрастен и е имал здравословни проблеми, а спрямо ищеца е билo повдигнато обвинение, за което същият не се е считал за виновен. Макар и свидетелят да не може да възпроизведе точното обвинение, което е било повдигнато срещу сина му, съдът намира, че това не опорочава неговите показания, доколкото свидетелят Й. към момента на разпита си е бил на 69 години, за него моментите на свиждане на сина му в затвора са се явявали емоционални, а и от него не се очаква да знае в детайли правната квалификация на деянието. Поради което и съдът кредитира показанията му, от които се извлича, че въпреки, че към този момент ищецът Й. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" по друго наказателно производство, същият е изпитвал усещане на страх, притеснение и тревожност.

По делото не са налице други относими и необходими доказателства.

При така установената фактология, въз основа на годно събраните доказателствените материали, от правна страна съдът намира следното:

4

По иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, наличието на претърпени вреди, които да са следствие от противоправното поведение на ответната страна, както и техния вид и размер.

В тежест на ответната страна е, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергае ищцовите твърдения.

Както предвижда чл.1 ЗОДОВ, българската държава е отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия/актове на свои органи. Поради тази законодателна уредба, отговорността на последната е обективна, гаранционна, обезщетителна.

В настоящото производство се установиха по безспорен начин предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на държавата за обезвреда - ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление, след което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невиновен.