Решение № 261 от 08.07.2020, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 797/2020
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 24.07.2020
- Състав
- РОСТИСЛАВА ЯНКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, ал.1, предл. трето · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.414г, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
261/8.7.2020г.
08.07.2020 год., Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осми юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор: М.Славчева-Петрова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №797 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на О.Б.Ч., с ЕГН********** *** - обвиняем по досъдебно производство №1561/2018 год. по описа на РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация“, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени щети.
В съдебно заседание представителят на ШРП предлага на обвиняемия при приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 1500 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. Излага конкретни мотиви в подкрепа на искането.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано, се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Метин Джамбазов от ШАК. Моли да му бъде наложено минимално наказание.
От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №1561/2018 по описа на РУ на МВР - гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното:
На 26.12.2018 год. около 15.00 часа обвиняемият О.Б.Ч. управлявал МПС лек автомобил марка „Хонда Акорд“ с рег. №Н8797ВА, като се движел по лявата лента на ул.“Алеко Константинов“ в гр.Шумен, в посока към пл.“България“. До него на предна дясна седалка пътувал свидетелят А.А.М.. В района на кръстовището с ул.“Цар Иван Александър“ ул.“Алеко Константинов“ била сигнализирана с пътен знак Б3-„Път с предимство“. Пътното платно било сухо, времето ясно и с добра видимост. Платното за движение на ул.“Алеко Константинов“ към пл.“България“ било с ширина 6.8 метра, без разделителна маркировка. В същия момент отдясно по ул.“Цар Иван Александър“ се движел лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №Н4631ВК, който бил управляван от пострадалия М. М. М.. До него на предната дясна седалка пътувала съпругата му К.С.М..
М. спрял преди кръстовището, сигнализирано от пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, с намерение да извърши маневра завой надясно по ул.“Алеко Константинов“. В момента, в който лек автомобил „Хонда Акорд“ бил на рязстояние 43.51 метра от мястото на удара, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ потеглил в посока „направо“, без да възприеме идващия лек автомобил марка „Хонда Акорд“ и навлязъл в кръстовището в лентата за движение на автомобила с предимство. Обвиняемият забелязал навлизащия в кръстовището от дясно автомобил със закъснение и затова завил в посока наляво, без да задейства спирачки, но не успял да избегне удара. Пострадалият М. употребил спирачки, за да избегне удара. С предната си дясна част лек автомобил „Хонда Акорд“ ударил предния ляв калник на лек автомобил „Фолксваген Голф“, след което автомобилът на обвиняемия продължил движението си и навлязъл в лентата за насрещно движение, преминал през тротоара и се ударил повторно в метална ограда. В резултат на удара лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ бил отхвърлен в дясната лента за движение на ул.“Алеко Константинов“ след кръстовището. В резултата наудара между двата автомобила били увредени предната дясна част на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ и предната лява част на лек автомобил „Фолксваген Голф“, но била причинена и средна телесна повреда – фрактура на лявата ключица на М. М. М..
На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип и бил извършен оглед. Пристигналият на место екип на ЦСМП-Шумен откарал двамата водачи в МБАЛ-Шумен. Двамата били тествани с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, но пробите им били отрицателни.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена комплексна съдебно-автотехническа експертиза от две вещи лица, която дава заключение, че скоростта на движение на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ с рег. №Н8797ВА в момента на удара е била 53.3 км./ч., а скоростта на движение на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. №Н4631ВК – 18.3 км./ч. Мястото на удара е определено в кръстовището между улиците „Алеко Константинов“ и „Цар Иван Александър“ , в лявата лента на ул.“Алеко Константинов“ по посока на пл.“България“ – на 4.7 метра от западни бордюр и на 2.1 метра северно от продължението на южния бордюр на ул.“Цар Иван Александър“.
Експертизата сочи, че опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ е била 34 метра, а при скорост на движение 50 км./ч – 31 метра.
Разстоянието от лек автомобил „Хонда Акорд“ до мястото на удара в момента на възникване на опасността е било 43.51 метра при средно ускорение на лек автомобил „Фолксваген Голф“; 62.16 метра при минимално ускорение на същия и 34.48 метра при максимално ускорение, което означава, че при всеки един от вариантите отстоянието е по-голямо от опасната зона за спиране и водачът на лек автомобил марка „Хонда Акорд“ е могъл да избегне удара, като е имал възможност да спре аварийно преди мястото на удара. Вещите лица дава заключение, че според тях от техническа гледна точка е най-достоверен варианта, при който лек автомобил „Фолксваген Голф“ след потеглянето се е движел със средно ускорение, т.е. отстоянието на лек автомобил „Хонда Акорд“ до мястото на удара е било 43.51 метра. Доколкото в района на местопроизшествието е имало добра видимост, водачите са имали възможност да се възприемат взаимно от момента на пресичане на предната част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ на границата на кръстовището. Обвиняемият е имал възможност да възприеме своевременно навлизащия отдясно в кръстовището друг автомобил, но не го е направил и не е реагирал своевременно на опасността от сблъсък чрез аварийно задействане на спирачната система на автомобила, въпреки, че е разполагал с достатъчно разстояние и време за реакция да спре в опасната зона от 34 метра. Произшествието е било предотвратимо и в случай, че пострадалият, който е бил без предимство за преминаване през кръстовището, е изчакал преминаването на лек автомобил „Хонда Акорд“, без да навлиза в лентата му за движение.
Видно от изготвената в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза на пострадалия е била причинена фрактура на лявата ключица, която му е причинила трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период, по-голям от един месец – следно 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. М. М., А.А.М., К.С.М., Р.М.М., дадени в хода на досъдебното производство, доколкото същите са непротиворечиви, последователни, почиват на техни преки впечатления от случилото се и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият О.Б.Ч. ***, на кръстовището между ул.“Алеко Константинов“ и ул.“Цар Иван Александър“ при управление на МПС – лек автомобил марка “Хонда Акорд” с ДК№ Н 8797 ВА нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, з да бъдат състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил на М. М. М. от гр.Шумен средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение в движението на левия горен крайник /поради фрактура на лявата ключица/ за срок по-голям от един месец, като причиняването на телесната повреда е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия М. М. М., който по същото време и място, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с ДК№ Н4631 ВК нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно който Участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с пътните знаци, като не спазил пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", посочен в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ППЗДВП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост /небрежност/, доколкото деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици като резултат от своето поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на М.З.Ю., а именно:
-за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо деянието се предвиждало наказание “лишаване от свобода” за срок до три години или „пробация“.
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
-с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
-не са налице визираните в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК отрицателни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК.
При преценка на деянието съдът констатира, че от изложената и приета за установена фактическа обстановка се установява, че причина за станалото ПТП е обстоятелството, че обвиняемият при избиране скоростта си на движение е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, з да бъдат състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В същото време при възникване на опасността и по-конкретно в момента на възприемане на същата, водачът не е предприел аварийно спиране чрез задействане на спирачната система на автомобила, а е предприел спасителна маневра завой наляво, в резултат на която е последвало пътно-транспортно произшествие. В тази насока е и константната съдебна практика по въпроса. Съгласно Решение №106 от 31.10.1983 год. по н.д. №90/82 г. на ОСНК, задължително условие за предприемане на спасителна маневра е опасността да бъде внезапна, пряка и непосредствена и тази опасност да не може да бъде предотвратена по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. В случаите, в които препятствието се появи извън опасната зона за водача съществува задължение да намали скоростта и да спре, а не за предприеме спасителна маневра. В настоящия случай от заключението на вещите лица се установява, че при всяка една от разгледаните скорости на движение на обвиняемия автомобилът на пострадалия се е намирал извън опасната зона, следователно обвиняемият е имал възможност да предотврати настъпването на удара. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай отговорността следва да възникне именно за Ч., защото той е извършил това нарушение на правилата за движение, което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.