Определение № 208 от 05.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Шумен, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500105 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК – 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, действащо чрез пълномощника си адвокат М.

И. Г.-САК, против определение № 45 от 25.01.2023 год. по гр. дело № 702/2022 г. на НПРС, с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 78 от ГПК за изменение на постановено определение в частта на разноските е отхвърлено искането на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от П.П. и С.П. чрез адв. М.Г., за изменение на Определение № 970/23.12.2022 г. в частта на разноските, и присъждане в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, на сумата от 10 560 лв. (десет хиляди петстотин и шестдесет лева) с вкл. ДДС.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно. Сочи, че и здаването на фактура (или неиздаването) има значение единствено за данъчната отчетност на регистрираното лице. Излага съображения, че неиздаването на фактура препятства претенцията за събиране на допълнително ДДС върху претендираната сума, доколкото в нея е обективиран размера на дължимия данък. Издадената разписка, каквато по своята същност е представения договор за правна помощ, доказва направеното между клиента и неговия адвокат плащане и е достатъчно основание за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, независимо дали за плащането е издадена фактура или не. Счита, че съдът неправилно обвързва издаването на данъчен документ с доказване на плащане и възникване на данъчно задължение. Моли да се отмени определение 45/25.01.2023 на РС Нови Пазар и № 970/23.12.2022 на РС Нови Пазар и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ответника в размер от общо 10 560.00 лева.

Постъпил е отговор от адв. Г. В. Ш. - ВАК, действащ като пълномощник на ищците, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че претенцията в общ размер на 10 560лв. – по 5 280лв. за всеки един от двамата ищци е недоказана, тъй като по делото липсват доказателства за реално плащане на хонорар на пълномощника на ответника. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение и моли да бъдат потвърдени обжалваните определения.

1

Постъпил е отговор и от адв. Р. М. Х. – ВАК, действаща като пълномощник на ищците.

Смята атакуваното определение за правилно, макар и на друго основание, поради което моли да бъде потвърдено. Излага съображения, че представените листи по никакъв начин не могат да обвържат съда и другата страна в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане, тъй като и не съдържат реквизитите на първичен счетоводен документ и не са представени вторите екземпляри от утвърденият от Висшия адвокатски съвет образец от адвокатски кочан.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 702 по описа за 2022 година на НПРС е образувано по предявени от двамата ищци – И. И. И. и Айля Н. И., наследници на М.И.И.., действащи чрез адв. Г. В. Ш. – ВАК и адв. Р. М. Х.

– ВАК частични искове по чл. 493а, ал.1, т.1 и т. 5 от КЗ, с цена на исковете по 1 250 лв., предявени като частични от искове в размер на по 140 000лв. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК – 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87. С Определение № 633/22.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 317/2022 г. на ШОС, ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото. В последствие с Определение № 703/13.09.2022 г., е прието, че исковете са с правно основание по чл. 52 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, с цена на всеки от исковете по 1 250 лв., като частични от искове с цена от по 140 000лв. След постановяване на определението по чл. 140 ГПК, е постановено Определение № 740/29.09.2022 г., с което е отменено насроченото открито съдебно заседание по делото и производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК. Това определение е било обжалвано от ищците по делото пред ОС Шумен, където е било образувано в.ч.гр.д. № 488/2022 г. В рамките на това производство, ищците са подали молба, с която са заявили, че оттеглят предявените от тях искове, поради което с Определение № 868/23.11.2022 г., производството пред ОС Шумен е прекратено, на основание чл. 232 ГПК.

След връщането на делото първоинстанционния съд е постановил Определение № 970/23.12.2022 г. с което е прекратил цялото съдебно производство по делото на основание чл. 232 ГПК, както и е отхвърлил искането на ответниците ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК – 831830482 за присъждане на разноски в размер на 10 560 лв. с вкл. ДДС. Съдът е намерил искането за присъждане на разноски за неоснователно, предвид на факта, че с Определение № 633/22.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 317/2022 г. на ШОС, ищците са освободени от заплащане на дължими по делото ДТ и разноски, поради което направените от страната разноски съдът е преценил, че остават за нейна сметка.

С определение № 45 от 25.01.2023 год. по гр. дело № 702/2022 г. на НПРС районния съд е отхвърлил искането на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от П.П. и С.П. чрез адв. М.Г., за изменение на Определение № 970/23.12.2022 г. в частта на разноските, и присъждане в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, на сумата от 10 560 лв. (десет хиляди петстотин и шестдесет лева) с вкл. ДДС.

Съдът е изложил мотиви, че посоченото в договорите за правна помощ, относно извършването на плащанията представлява разписка за извършеното плащане и макар то да не е в установената от ВАдвС форма за сключване на договор за правна помощ и съдействие, това не опорочава извършеното договаряне, неговото съдържание и цената, на която страните са се договорили.

Приел е, че адв. М.Г. е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и като такова и на основание 2 чл. 113, ал.1 ЗДДС е длъжно да издаде фактура за извършената от него услуга. Такава фактура по делото не е представена от адвоката на ответника. В този смисъл, съдът е приел, че липсва извършено авансово плащане на посоченото адвокатско възнаграждение и поради това, е счел че претендираното възнаграждение не се дължи. Предвид на горното, съдът е приел искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските за неоснователно и го е отхвърлил.

Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд.

С Определение № 970/23.12.2022 г. въз основа на депозирана от ищците молба, с която са заявили, че оттеглят предявените от тях искове Новопазарският районен съд е прекратил цялото съдебно производство по делото на основание чл. 232 ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая молбата за присъждане на разноски е депозирана своевременно и със посоченото Определение № 970/23.12.2022 г. с което е прекратено цялото съдебно производство по делото на основание чл. 232 ГПК съдът е намерил искането за присъждане на разноски за неоснователно, предвид на факта, че с Определение № 633/22.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 317/2022 г. на ШОС, ищците са освободени от заплащане на дължими по делото ДТ и разноски.

С определение № 45 от 25.01.2023 год. районния съд е отхвърлил искането на ЗД „Бул Инс“ АД за изменение на Определение № 970/23.12.2022 г. в частта на разноските, и присъждане на сумата от 10560 лв. с вкл. ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно ал.4 на същия текст ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отговорността за разноски е обусловена от наличието на няколко предпоставки, а именно: да е налице искане от страната, то да е направено до определен момент - приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция и по делото да са налице доказателства за изразходването им. В случая посочените предпоставки са налице.

С молба Вх.№ 5329 от 26.08.2022 год. ответника ЗД „Бул Инс“ АД е поискал присъждане на направените разноски по делото. Към молбата е представил и списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК и два броя договори за правна помощ и защита с № 2121 и № 2120 от 25.07.2022 година. Същите са представени преди насрочване на първото по делото заседание и много преди постановяване на прекратителното определение на съда. По делото са приложени два броя договор за правна защита и съдействие на адв. М. И. Г. САК с № 2121 и № 2120 от 25.07.2022 година., в които е отразено договорно възнаграждение за процесуалния представител на ответника в размер 5 280 лв. с ДДС по иска на Айля И. и в размер 5280 лв. с ДДС по иска на И. И. или общо на 10 560 лв. с включен ДДС като е посочено, че са за процесуално представителство по предявените от тези лица искове. В двата договора за правна защита е отразено, че цялото възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК . Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в 3 чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

Съгласно приетото в т.1 ТР от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТКВКС, вписването за направено плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно за доказване на извършеното плащане и има характер на разписка. Доколкото няма изрична разпоредба в ГПК, както и друга законова такава, която да задължава съда да се съобразява само с посоченото в утвърдения образец на договор за правна защита и съдействие, неспазването на установената форма не води до неоснователност на искането. Така посоченото в договорите за правна помощ, относно извършването на плащанията представлява разписка за извършеното плащане и макар то да не е в установената от ВАдвС форма за сключване на договор за правна помощ и съдействие, това не опорочава извършеното договаряне, неговото съдържание и цената, на която страните са се договорили. Издадената разписка, каквато по своята същност е представения договор за правна помощ, доказва направеното между клиента и неговия адвокат плащане и е достатъчно основание за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, независимо дали за плащането е издадена фактура или не. Издаването на фактура (или неиздаването) има значение единствено за данъчната отчетност на регистрираното лице. Освен това изискването договорите за правна помощ да са съпроводени със счетоводни документи е само при плащанията по банков път и не може по аналогия да се прилагат и за плащанията в брой. „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.