Решение № 112 от 25.04.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр.Велинград, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100661 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. К. Б., чрез адв. Д. В.

М. против „Кредирект” ЕООД. Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за кредит № 927417 от 13.09.2023 г. Съгласно договора кредитодателят се задължава да предостави на кредитоплучателя заем в размер на 1400 лв., а последният се задължава да върне сумата от 4793,80 лв., съгласно условията на договора при ГПР в размер на 58,38 % , а ГЛП в размер на 47 %, при срок на кредита 18 месеца.

В чл. 18 от договора е уговорено, че ако длъжникът не предостави обезпечение по чл. 5 от Договора ще дължи неустойка в размер на 2741,34 лв.

Заради непредоставянето на тези обезпечения е начислена неустойка в размер на 2741,34 лв., включена в погасителния план, като погасителната вноска за месец става 267 лв.

Намира целият договор за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. 22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал. 4 от ЗПК.

При условията на евентуалност, намира че клаузата на чл.18 ал.1 от Договора предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че договорът не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима 1 от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Твърди, че е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му. Не става ясно дали уговорената неустойка е включена в този процент на разходите.

Намира договорът за нищожен и поради това, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и действителния размер на ГПК е завишен, така че ако се включи неустойката процентът ще се завиши много.

Смята, че по този начин се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че в договорът е посочен ГПР в размер на 58.38 %, а съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК, максимално допустимия размер на ГПР е 50%, поради което надхвърля максимално установения размер, посочен от закона.

Сочи, че не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и недействителността на клаузата води до нищожност на целия договор.

При условията на евентуалност намира неустоечната клауза за противоречаща и на добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Твърди, че същата е неравноправна, на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира е в размер на 2741,34 лв., която е над 150 % от отпуснатия кредит в размер на 1400 лв.

Иска от съда да обяви ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 927417 от 13/09/2023 за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да обяви за нищожна клаузата на чл. 18 ал. 1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 927417 от 13/09/2023 предвиждаща заплащането на неустойка на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който признава следните факти: Сключване на Договор за кредит № между страните за сумата от 1400 лв., която е предоставена на ищеца в деня на сключване на договора. Признава уговорения лихвен процент в размер на 47 % и 18 месечния срок за издължаване с дата на първо плащане 13.10.2023 г. и последна вноска на 13.03.2025 г.

Оспорва предявените главен и евентуален иск като неоснователни.

Намира, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора за кредит и като такова неговата евентуална нищожност не влече нищожност на целия договор. Сочи, че ищецът е имал възможност да се запознае с всички клаузи на договора, които са ясни и съдържащи всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР. Твърди, че ищецът е разполагал и с 14 дни, в които е можел да упражни правото си на отказ от договора, съгласно чл. 28, ал.

2

5 от ОУ и чл. 29 от ЗПК, с което се гарантират правата на потребителя.

Оспорва твърдението на ищцата, че максимално допустимия размер на ГПК надхвърля определения в закона, тъй като лимита към датата на сключване на договора от 13.09.2023 г. е 68,20 %, а ГПР в случая е 58,38 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. от ЗПК.

Сочи, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като е уговорена след датата на сключване на договора.

Клаузата не противоречи на добрите нрави и не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

Предявява насрещен иск срещу Е. Б., с който моли съда да осъди ищцата по първоначалния иск да му плати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен на основание чл. 23 от ЗПК, да заплати сумата от 581,20 лв. представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 927417/13.09.2023 г. в общ размер на 1400 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск.

Прави уведомление за предсрочна изискуемост.

Твърди, че Е. Б. не е изпълнила задълженията си по договора. След подписването му кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение, поради което е активирана клаузата на чл. 18 от Договора. Кредитополучателят е направил плащания, както следва: на 16.10.2023 г. - 254,80 лв.; на 14.11.2023 г. - 267 лв.; на 02.01.2024 г. - 297 лв.; като общо погасеното задължение е в размер на 818,80 лв. Твърди, че Б. е в просрочие на 7 вноски.

Предявява частичен иск за сумата от 581,20 лв. отнасящ се единствено за вземането за главница, като част от цялата главница в размер на 1400 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност на основание чл. 23 ЗПК.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави възражение за прихващане в случай, че са налице основания за това.

В срока по чл. 131 от ГПК Б. подава отговор по НИМ. Намира предявения насрещен иск за допустим, но неоснователен.

Повтаря аргументите си, изложени в първоначалната искова молба, а именно, че на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е изцяло недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която разпоредба е изрично посочена като основание за нищожност на целия договор, поради което потребителя дължи връщане единствено на чистата сума по договора. Сочи практика на СЕС в този смисъл.

Моли съда, в случай, че се уважи предявения насрещен иск разноските по него да останат за сметка на ответника по първоначалния иск, като цитира 3 практика.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 13.09.2023 г. между страните по настоящото дело е сключен договор за потребителски кредит № 927417/13.09.2023 г., по силата на който кредитодателя „Кредирект“ ЕООД предоставя на кредитополучателя Е. К. Б. кредит в размер на 1400 лв., с размер на погасителна вноска 4 х 54,83 и 14 х 131,81 лв., или общо 18 месечни вноски. В договорът е посочен годишен процент на разходите 58,38 %, при фиксиран лихвен процент 47 %. Датата на първо плащане е 13.10.2023 г. В инкорпорирания в договора погасителен план е включена и дължима неустойка в размер на 2741,34 лв., като по този начин и след направена отстъпка от 12,20 лв. остава сума за плащане 4793,80 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Договора размерът на посочения годишен процент на разходите /ГПР/ е определен в съответствие с изискванията на чл.

19, ал. 2 от ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в ал. 2 параметри, в т. ч. общите разходи по кредита съгласно пар. 1, т. 1 от ЗПК, а именно възнаградителна лихва. Договореният между страните ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно писмено съгласие между страните.

Съгласно чл. 6 от Договора страните се споразумяват, че кредитът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените в следващите точки обезпечения, а именно: безусловна банкова гаранция и/или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на ред изисквания.

В чл. 18 от Договорът е уговорено, ако в дадения срок кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2729,14 лв.

По делото е представено извлечение от извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 927417 от 13.09.2023 г., от което е видно, че ищцата е платила суми, както следва: на 16.10.2023 г. – 254,80 лв.; на 14.11.2023 г. – 267,00 лв. и на 02.01.2024 г. – 267 лв. или общо сумата от 788,80 лв. Този факт се признава от ответната страна, а и същата се подкрепя от събраните по делото доказателства. Последната осемнадесета вноска е опредЕ. за внасяне на 13.03.2025 г.

На 12.08.2024 г. е изготвено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по кредита.

По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че кредиторът е отразил постъпили плащания от Е. Б. в размер на общо 818,80 лв., подробно описани в колона 2 от Приложение 1 към заключението. С постъпилата сума от 818,80 лв. са погасени сумите, както следва: 30 лв. такси за администриране на просрочен кредит; 624,31 лв. неустойка за липса на обезпечение; 164,49 лв. възнаградителна лихва за периода от 13.09.2023 г. до 13.12.2023 г. и 0,00 лв. за главница; В договорения ГПК 58,38 лв. е включен само годишен лихвен процент от 47 %. Начислена като дължима сума за неустойка за гаранция е в размер на 2729,14 лв. Ако сумата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПК би 4 бил равен на 605,30 %

От правна страна, съдът намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени първоначални искове, както следва:

- за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр.с чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК;

-предявен в условията на евентуалност при отхвърляне на първоначалния иск - да се обяви за нищожна неустоечната клауза - с правна квалификация чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона - чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предявен е обективно съединен частичен иск за връщане на сумата от 581,20 лв. ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск - 12.08.2024 г., частичен иск от цялото в размер на 1400 лв., в условията на евентуалност претенцията е с правно основание чл. 23 от ЗПК.

По първоначално предявения иск за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр.с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР включва общите разходи на потребителя по Договора, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а съгласно чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. “