Определение № 31953 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31953 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110115700 по описа за 2026 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да се допусне поискания от ищеца свидетел за фактите, посочени в исковата молба, като не са налице обстоятелствата по чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 3 за недопустимост на свидетелските показания, доколкото ищецът не цели опровергаване съдържанието на официален документ, нито установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт, а цели установяване на практиките при издаване на одобрение от страна на ответника за изпълнение на функциите на . и обстоятелствата, свързани с мотивите за издаване на одобрението.

По исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи на основание чл.

190, ал. 1 ГПК служебна бележка за брутното му трудово възнаграждение за послдния пълен отработен месец и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 15.04.2026г. до 18.05.2026г. съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото.

На ответника следва да се дадат указания за внасяне на държавна такса за възпроизвеждане на подадения по електронен път отговор на исковата молба и приложените към него документи на хартиен носител.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ответника . в едноседмичен срок от съобщението да представи на основание чл. 102з ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК по делото доказателства за внесена такса за изготвяне на преписи на електронен документ в размер на 9,90 евро, като посочената сума следва да бъде внесена по бюджетната сметка на СРС, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията може да бъде осъден за разноските, за които е останал задължен, с крайния съдебен акт по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.

Х. при режим на довеждане за следващото съдебно заседание за установяване практиките при издаване на одобрение от страна на ответника за изпълнение на функциите на . и обстоятелствата, свързани с мотивите за издаване на одобрението.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.10.2026г. от 11.15 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:

Предявен са обективно кумулативно съединени конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца К. Л. Г., извършено със Заповед № .. на ., конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „.“ в . и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2358,28 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 15.04.2026г. до 18.05.2026г.

Ищецът К. Л. Г. твърди, че работил при ответника . на длъжност „.“ от м.03.2018г., като със Заповед № .. на ., връчена му на 15.04.2026г., трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършено нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя поради факта, че ищецът е извършвал дейност по вътрешен контрол на качеството (.) за авиационния оператор . без да притежава необходимия сертификат от .. Ищецът оспорва издадената заповед като незаконосъобразна поради обстоятелството, че работодателят не е преодолял закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и чл. 333, ал. 2 КТ, като не е поискал преди уволнението мнение на . и разрешение от . тъй като ищецът към момента на връчване на заповедта за уволнение страдал от заболяването „.“ (.). Твърди, че това заболяване било удостоверено с Експертно решение на .

№ . от 13.01.2026г., каквото ищецът е имал и към датата на издаване на процесната заповед.

На следващо място, оспорва уволнението като счита, че същото се явява ответна реакция на 2 подаден на 24.06.2025г. от ищеца и негови колеги сигнал до . и други компетентни органи за системни нарушения, свързани с авиационната безопасност, корупционни практики, лобизъм, „токсична работна среда“ и „репресия спрямо неудобни служители“. Заповедта за уволнение била издадена на същия ден – 24.06.2025г. и като ответно действие била недействителна на основание чл. 33, ал. 4 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Отделно поддържа, че е налице и злоупотреба с работодателска власт на основание чл. 8, ал. 1 КТ, като уволнението не преследва легитимна цел – да укрепи трудовата дисциплина, а цели саморазправа със служител, свързан с разкриване на нарушения от висок обществен интерес. Не на последно място ищецът оспорва да е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, доколкото дейността му на . при авиационния оператор . е упражнявана след дадено надлежно одобрение от ответника и при неговото знание и съгласие, за което била спазена съответната процедура – на 30.09.2024г. авиационният оператор . изпратил писмо с искане ищецът да бъде одобрен за изпълнение на функциите на . в областта на сигурността към авиокомпанията, на 07.10.2024г. С. М. изготвила доклад, одобрен от началника на отдел . при ответника Н. Х., с който се потвърждава, че ищецът отговаря на приложимите вътрешни нормативни актове (НПККСГВ и НПОССГВ). Въз основа на този доклад на 11.10.2024г. главният директор на . изпратил писмо с приложена форма 4, до ., с която дал одобрение за К. Г. да изпълнява съответните дейности. В изпълнение на вътрешна заповед, на 05.12.2024г. ищецът подал декларация до ответника, с която посочил, че има сключен договор с . за длъжността по .. В допълнение на това ищецът твърди, че от 2018г. до датата на отстраняването е изпълнявал длъжността . с всички задължения по длъжностна характеристика и за този период ответникът не е провеждал процедура по сертифициране на национален одитор/инспектор, нито е бил включван в сертификационна сесия, което е от компетентността на ответника. Поддържа и че сертифицирането на национални одитори/инспектори не е с по-нисък обхват или значение от сертифицирането на служителите от вътрешен контрол на качеството, напротив пот отношение на обхвата на удостоверяваните компетентности и отговорности – и повсеобхватно от сертифицирането на служителите по вътрешен контрол на качеството. С оглед изложеното счита, че непровеждането на сертификационна процедура, което е изцяло от компетентността и задълженията на ответника, не може да му се вменява като неизпълнение на негово задължение. Позовава се и на несъответствие между наложеното наказание и тежестта на вмененото нарушение, като счита, че работодателят не е съобразил дългогодишният професионален опит на ищеца и практическата му експертиза, придобита при ответника, преминатите специализирани обучения на високо международно ниво (.), липсата на каквито и да било предходни дисциплинарни наказания, липсата на настъпили вреди последици за работодателя и одобрението на дейността му от самия работодател, без към момента на даването му да е констатирал липсата на формален сертификат. Поддържа, че не е имало умисъл за нарушаване на вътрешния ред и законовите изисквания, тъй като е получил одобрение от компетентните длъжностни лица в .. С оглед изложеното иска съдът да признае за незаконно уволнението, извършено с оспорената заповед и да постанови 3 неговата отмяна, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „.“ в .. Твърди да е останал без работа след уволнението за периода от 15.04.2026г. до 18.05.2026г., поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение за този период в размер на 2358,28 евро. Претендира разноски за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът е заемал при него длъжността ., както и че трудовото му правоотношение е прекратено с оспорената заповед на твърдяното основание, както че заповедта е връчена на 15.04.2026г. Оспорва да е имал задължение да преодолява предварителната закрила по чл. 333 КТ, като се позовава на конкретното поведение на ищеца, който въпреки предприетите от страна на ответника действия за събиране на информация относно това дали ищецът страда от някое от заболяванията, предполагащи закрила, не е оказал нужното съдействие. Посочил е единствено, че страда от заболяване, но не е посочил диагноза и не е представил медицински документи, въпреки предоставения му за това срок, преди издаване на уволнителната заповед. С оглед неизпълнение на насрещното задължение на ишеца за съдействие, ответникът счита, че е отпаднала предварителната му закрила по чл. 333, ал. 1 1, т. 3 КТ. Данни, че ищецът страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987г. не фигурира и в представените на работодателя болнични листове преди издаване на заповедта. Експертното решение на . от м.01.2026г. и получено от ответника по ССЕВ на 22.01.2026г. е издадено приблизително седем месеца след издаване на заповедта за уволнение. Ответникът твърди, че незабавно след получаването му, то е оспорено пред ., като счита, че не е в състояние да заличи последиците от предходното бездействие на ищеца във връзка с оказване на съдействие за събиране на информацията относно болестите, от които страда. Ответникът твърди, че за периода от 24.06.2025г. до 16.04.2026г. ищецът е представил общо десет последователни болнични листа, като всички те са обжалвани от работодателя и пет от тях са отменени.

Ответникът оспорва и уволнението да е извършено като ответно действие на подаден от ищеца сигнал за извършени нарушения от ответника, доколкото твърди, че не е имал знание за подаването на сигнала до 23.07.2025г., т.е. близо месец след издаване на процесната заповед. Поддържа, че заповедта за уволнение финализира предприетата много преди подаване на сигнала проверка на наличието на изискуемия по закона сертификат, който следва да бъде притежаван от ищеца, за да изпълнява функциите на вътрешен контрол по качеството (.), инициирана на 06.06.2024г. Твърди, че именно в хода на тази проверка е било установено, че ищецът не е преминал процедура по оценка на компетентността на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството и не се е явявал на подобна сертификационна сесия, въпреки че през 2024г. са били проведени първоначална и поправителна сертификационна сесия и не притежава сертификат, издаден от ., нито фигурира в официалния списък на одобрените лица. Установено било още, че ищецът е представил документи, които не заместват изискванията за специална сертификация и съзнателно е упражнявал функция по ., знаейки че не притежава необходимия за тази позиция сертификат. Счита, че независимо, че въпреки изложеното, е издадено одобрение, същото представлява документ с невярно съдържание. Отделно от това поддържа, че е налице 4 правно основание за прилагане на мярката на основание чл. 40, ал. 2 ЗЗЛПСПОИН, а именно липса на задължителен по закон сертификат, като ответникът не разполага с възможност да поддържа в сила одобрение за лице, което е неправоспособно по закон, но въпреки това изпълнява дейности, за които следи по длъжностна характеристика. Отделно това смята, че защитата по специалния закон е влязла в сила на 08.07.2025г., т.е. след издаване на процесната заповед, както и предвид липсата на идентичност между предмета на сигнала и предмета на проверката, е изключена и причинно-следствената връзка между тях.