Определение № 3434 от 23.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 5975/2026
- Вид
- Определение № 3434
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 3 и ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3434 гр. С., 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Ат. Колева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20261100205975 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на М. И. В., Г. В. В. и И. В. В. чрез адв. С. Н. – упълномощен повереник, срещу Постановление на СГП от 27.04.2026г. /изведено през регистратурата на СГП на 28.04.2026г./, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 11167/2024г. по описа на СРТП–ОР–СДВР, пр.пр. № 12298/2025г. на СГП.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното постановление, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В тази насока повереникът се позовава на заключението на комплексна АТЕ, изготвена от вещи лица Д.Д. и Д.С., съгласно което - водачът на тролейбус „Шкода Соларис“ е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца от момента на стъпването му на пътното платно, както и техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране на превозното средство. Жалбоподателите се позовават и на изготвена по водено гражданско дело АТЕ.
Направено е искане за отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на СГП за продължаване на разследването.
Съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е допустима - подадена е в законоустановения 7-дневен срок от получаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, от процесуално легитимирани лица по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК /пострадали – наследници на починалото лице В.Г. В./ и срещу акт, който подлежи на обжалване. Относно допустимостта на жалбата, СГС съобрази приложените по делото обратни разписки, видно от които - атакуваното Постановление на СГП е връчено на жалбоподателите на следните дати: на 11.05.2026г. – на Г. В.; на 08.05.2026г. – на И. В.; на 10.06.2026г. – на М. В. /пратката получена от Г. В. със задължение да я предаде на адресата/ и на 23.06.2026г. на В. В. /пратката получена от Г. В. със задължение да я предаде на адресата/. Жалбата от първите трима наследници е депозирана на 15.05.2026г. /в 1 законоустановения срок/, като видно от приложената молба от адв. Н. - четвъртия наследник – В. В. е уведомен за прекратяването на наказателното производство и е изразил съгласие с така депозираната жалба. При това положение, жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преди да разгледа спора по същество, съдът ще пропомни правомощията си в настоящото производство. Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите - извършени ли са всички необходими действия по разследването и изяснена ли е фактическата обстановка, като на съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност, така и неговата законосъобразност.
В това производство съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основанията за започване на наказателно преследване, въпросите, свързани с привличане на конкретни лица към наказателна отговорност и за какво престъпление, както и по въпросите – да бъде ли внесен обвинителен акт или не. Съдът, обаче, на пълно основание има правомощие, а и задължение да прецени законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, с който е прекратено наказателното производство от прокурора, и в случай на установен порок в тази насока, да отмени постановление и да върне делото със задължителни указания относно приложението на закона.
След тези уточнения и съобразявайки материалите по делото, СГС прецени, че атакуваното постановление се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено със следните аргументи:
Наказателното производство е образувано и водено за това, че: на 12.06.2024г. в гр. С., при управление на тролейбус марка „Шкода Соларис“ с инв. № 2815, по платното за движение на ул. „Проф. д-р Александър Станишев“ с посока на движение от бул.
„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, при извършване на маневра десен завой от бул. „Добринова скала“ към ул. „Проф. д-р Ал. Станишев“, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пресичащия от дясно наляво спрямо посоката за движение на тролея пешеходец – В.Г. В., като му причинил тежка телесна повреда /ампутация на ходилото/ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С оглед настъпилата в хода на досъдебно производство смърт на В. В. и с оглед предварителното заключение на СМЕ на труп за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на В. В., материалите по досъдебното производство са били изпратени от СРП на СГП, където с Постановление на прокурор при СГП от 03.06.2025г. са били приети по компетентност и ДП е продължило да се води по пр.пр. № 12298/2025г. на СГП за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Към настоящия момент няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
В хода на воденото ДП са били извършени множество процесуално-следствени действия: извършен е оглед на местопроизшествие; разпитани са в качеството на свидетели 2 са следните лица: наследниците на починалия В. В. - М. В., Г. В. и И. В.; полицейските служители посетили мястото на инцидента след получения сигнал за ПТП - Л.М. /служител в СДВР/, Е.Д., Н.Л., В.Д. и И.И. /служители в ОПП-СДВР/; П.П. – водач на процесния тролейбус; И.М. – пътник в тролейбуса към момента на настъпване на ПТП и К.Б. – продавач – консултант в магазин за алкохол и цигари, намиращ се в близост на мястото на ПТП.
Приобщени са към делото: записи от камерите, монтирани на процесния тролейбус, с който е станало ПТП; документите свързани с извършените проверки на водача П.П. за наличие на алкохол в кръвта и наркотични вещества /и двата теста с отрицателни резултати/ и справка-картон за водача от ОПП-СДВР; циклограма на светофарната уредба, регулираща движението на процесното кръстовище, изпратена от СО; препис от акт за смърт на В. В. и удостоверение за наследници; справка от Дирекция „Национална система 112“ за подадените сигнали относно ПТП; медицинската документация относно В. В., изготвена във връзка с хоспитализацията му в УМБАЛСМ „Пирогов“.
По делото са били назначени и изготвени /предварителна и последваща/ СМЕ на труп № 2482024г., както и СМЕ по писмени данни касателно причинените на В. В. телесни увреждания в резултат на ПТП, последвалите усложнения и наличието на причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на лицето.
Най-сетне, по делото са били назначени и изготвени: Комплексна видеоавтотехническа експертиза /вещи лица Д. и С./; допълнителна Комплексна видеоавтотехническа /вещи лица Д. и С./ и Комплексна видео-автотехническа експертиза /вещо лице И. И.ов/.
С Постановление на СГП от 27.04.2026г. /изведено през регистратурата на СГП на 28.04.2026г./ на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по воденото досъдебно производство № 11167/2024г. по описа на СРТП–ОР– СДВР, пр.пр. № 12298/2025г. на СГП, е било прекратено. Прокурорът е приел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, доколкото водачът на тролейбуса не бил длъжен, нито могъл да предвиди предприетото пресичане от страна на пешеходеца.
Преценявайки събраните в хода на досъдебното производство на този етап доказателства, съдът счита, че изводите на прокурора са необосновани и прибързани относно съществото на делото, а атакуваното Постановление не отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 НПК, съгласно която - актовете на органите на досъдебното производство следва да бъдат мотивирани.
Настоящият състав споделя само част от фактическите изводи на прокурора, като на собствено основание счита, че при така събраните доказателства се извежда следната фактическа обстановка към момента:
На 12.06.2024г. около 10:00ч. в гр. С. свид. П.П. управлявал тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с инд. № 2815, движещ се по линия 6 на Столичния градски транспорт на бул. „Добринова скала“ със скорост на движение около 26,5 км./ч. Стигайки кръстовището с 3 ул. „Проф. д-р Ал. Станишев“, водачът навлязъл в него на зелен сигнал на светофара и предприел маневра завой надясно от бул. „Добринова скала“ към ул. „Проф. Ал. Станишев“ в посока към бул. „Панчо Владигеров“. Докато извършвал маневрата, водачът се движел с около 14,9 км./ч., като реализирал ПТП с пресичащия ул. „Проф. д-р Ал. Станишев“ от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на тролейбуса, пешеходец В. В.. Последният бил предприел пресичането на улицата на няколко метра след пешеходната пътека, без да съобрази движещия се тролейбус.
Относно визираните до тук обстоятелства еднопосочни сведения се съдържат в показанията на свидетелите И.М. /пътник в тролейбуса/ и П.П. /водач на тролейбуса/.
От приобщената по делото медицинска документация и изготвените два броя СМЕ на труп се установяват травматичните увреждания на В. В., а именно: тежка травма на левия долен крайник – травматично размачкване на меките тъкани на лявото ходило с ампутация на пръсти – през основната фаланга на първи и втори пръсти; счупване на петата предходилна кост в средна към горна трета; счупване на третата и четвъртата предходилни кости в горната трета; кръвонасядания на горните крайници; кръвонасядане в дясната половина на шията.
Установяват се също така усложненията, настъпили при В. В.: изразена мастна емболия в белите дробове; двустранна пневмония; състояние след оперативно лечение на травмата – реампутация на всички пръсти на ходилото на ниво стави между предходилни кости и основна фаланга на пръсти; състояние след реампутация на ниво през глезенни повърхности на голям и малък пищял на лява подбедрица; състояние след трикратно поставяне на цистофикс по повод задържане /ретенция/ на урина след двукратното ми изваждане от пациента; препълнен пикочен мехур; кръв в пикочния мехур; рагади в горната трета на стомаха към хранопровода; 560 мл кръвенисто в стомата; белези на остра кръвозагуба – оскъдни послесмъртни петна, бледи вътрешни органи.
Установяват се и придружаващите заболявания /описани подробно в СМЕ/, както и причината за смъртта на В. В. – описаната по-горе съчетана травма с развилите се усложнения: остра кръвозагуба, изразена мастна емболия в белите дробове; двустранна пневмония.
Въпреки установеното, че една от преките причини за смъртта на В. В. е острата кръвозагуба от уврежданията в областта на пикочния мехур и острото кървене от стомаха, както и че пострадалият сам е извадил няколкократно поставения цистофикс в пикочния мехур, довело до острото кървене, вещите лица изрично сочат, че това поведение следва да се отчете като съпричиняване от страна на В., но при всички случаи, е налице причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт. В тази насока вещите лица съобразяват и факта, че при така изразената емболия в белите дробове и възпалителните изменения в тях, които са последици от травмата, може да настъпи смъртен изход и при липса на кръвозагуба от извадения цистофикс.
При така установените към момента факти, според настоящия съдебен състав 4 неизяснен остава един от решаващите въпроси, а имено: дали причината за настъпване на ПТП е в резултат единствено на неправилните действия на В. В., който явно е предприел пресичане на пътното платно, без да съобрази движещия се в този момент тролейбус с оглед извършваната маневра десен завой от неговия водач П.П., или вина за настъпилото ПТП има и самият водач.
Изводите в тази насока следва да бъда предпоставени от изясняване на един друг въпрос, а именно бил ли е видим пешеходеца за водача на тролейбуса преди настъпване на ПТП, и ако да – от кой точно момент е станал видим пешеходеца и до кой момент е бил видим; конкретно – бил ли е видим към момента, в който същият е бил стъпил на уличното платно и е започнал да пресича, както и бил ли е предотвратим удара от водача на тролейбуса от момента, в който пешеходецът е станал видим за водача, с оглед скоростта на движение на ППС и скоростта на движение на самия пешеходец.