Решение № 969 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Л.

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503802 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община/СО/ срещу решение № 264096/ 21.06.2021г.на СГС, ГО, 11ти състав, постановено по гр.д. № 9827/19г. в частта, в която е уважен иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от 25 000лв.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Присъденият размер на обезщетение е изключително завишен. Искът не е доказан по безспорен начин. Решението се основава изцяло на свидетелските показания на приятел на ищеца и съпругата му. СО е в неизгодна и дискриминационна позиция за изграждане на адекватна защита. Тя не може да ангажира пряк свидетел за съответната дата и час за настъпилия деликт, както и да ангажира доказателства за фактическото състояние и действително възникналия деликт. Присъдената сума не съответства на принципа на справедливостта.

За това ищецът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго като отхвърли изцяло предявения иск или да намали присъденото обезщетение .

1

В депозиран писмен отговор Г. С. С. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Г. С. твърди, че на 09.01.2019г. около 17 ч. в гр. София е вървял пеша по ул.

„Бяло поле“ с посока от ул. „Проф. Велизар Великов“ към сградата на „Пулс Фитнес и спа“, находяща се на бул. „България“ № 132. През този ден времето е студено с минусови температури с навалял сняг и образувана плътна снежна покривка до около 10 см. Приближавайки района на № 7 е вървял по пътното платно, тъй като липсват тротоари, а банкетите са били заети от паркирали автомобили. Пътното платно е било покрито изцяло със сняг и на места със заледени участъци. Вървял е бавно, но въпреки това се е подхлъзнал и паднал. При падането е усетил остра болка в лявата глезенна става. С помощта на приятеля си Г. С. е успял да стане. Извикали са Спешна помощ, която го е транспортирала до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където след извършени изследвания е установено счупване на външен /латерален/ малеолус. Лечението е било оперативно като е извършено фиксиране на фрактурата с 1/3 тубуларна плака и винтове. След проведено лечение с медикаменти е изписан с предписание за продължаване на приема им и ползването на помощни средства- патерици. Травмата му е причинила значителни болки и страдания, които са били с голям интензитет през първите два месеца след настъпването й. През този период е следвало да спазва постелен режим, да избягва каквито и да било натоварвания на крайника. Бил е поставен в невъзможност сам да посреща елементарни битови потребности като тоалет и обличане. Това го е карало да се чувства непълноценен и в тежест на семейството си. Поддържа, че ответникът е собственик на пътното платно, което е публична общинска собственост- пар.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗП.

Съгласно Наредбата за управление на общинските пътища на територията на СО полагането на грижи за пътищата включва почистването и обработването на пътищата при сняг. Ако пътят е бил почистен от сняг и лед ищецът не би се подхлъзнал и паднал. Затова моли съда да осъди ответника СО да му 2 заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. в едно със законната лихва от 09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че в исковата молба не е посочено точно мястото, където е станал инцидента. Представените доказателства не може да се установи начина на настъпването му. Оспорва, че падането е настъпило по описания в исковата молба начин. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, а именно липса на внимание по време на движение у пострадалия, недобра координация. Претендираният размер на обезщетение е изключително завишен.

Не се спори, че на 09.01.2019г. в гр. София ищецът Г. С. е претъпял инцидент, описан в исковата молба.

Безспорно е, а и видно от приетата и неоспорена епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ е, че той е бил приет за лечение на 09.01.2019г. до 15.01.2019г.

По делото е прието писмо от НИМХ от 09.12.2020г., което установява метереологичната обстановка в гр. София на 09.01.2019г.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получил следната травма: счупване на външен /латерален/ малеол- закрито.

На 09.01.2019г. е опериран като след ръчно наместване на фрактурата, фрагментите са фиксирани с плака и винтове. Проведена е обезболяваща терапия. Травмата е във връзка с инцидента, описан в исковата молба. Тя е причинила болки и страдания на пострадалия в продължение на 3 месеца, от които първите 15 дни са били с по-интензивен характер. Травмата подлежи на пълно излекуване и възстановяване. Увреждането не е трайно. Плаката подлежи на изваждане, при което ищецът ще има болки за около 30 дни, след което постепенно болката ще отзвучи. При личния преглед на 24.02.2021г. вещото лице е установило, че в областта на фибуларния малеол има оперативен разрез с дължина 10 см. Плаката не е извадена и предстои още една операция. В момента движенията на лявата глезенна става са в норма. Г.

С. е ходил с патерици около 2 м., след това е провеждал рехабилитация.

Съдът възприема заключението като компетентно,

3 безпристрастно и неоспорено от страните, основаващо се на науката и професионалния опит на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С. е бил очевидец на инцидента. Познава ищеца. Били са колеги. Заедно са били, когато Г. С. е претърпял инцидента около 15-16ч.

Отивали са фитнес и падането е станало пред сградата му на бул. „България“ и Околовръстното шосе. Инцидентът е станал през месец януари 2019г.

Отивали са заедно на фитнес. Всеки е пристигнал със своя автомобил. Били са паркирали на ул. „Бяло поле“, тъй като на паркинга на фитнеса не е имало места. Тръгнали са по улицата и ищецът е паднал, защото се е подхлъзнал.

На улицата няма тротоар. Движели са се по пътното платно. От едната страна има къщи, а от другата строеж. Имало е натрупан сняг около педя. Улицата не е била почистена и опесъчена. По- рано през деня е валял сняг. В момента на инцидента не е имало валеж. Не са вървели бързо. Ищецът е бил със зимни обувки. Придружил го е до сградата на фитнеса, където е дошла линейката.

Посещавали са фитнес „Пулс“ от 4-5 години. Подхлъзването е станало в горната част на улицата, където има лек наклон на около 100-150 м. от бариерата на комплекса.

Свидетелят Е. Н.- С.а е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя заявява, че в началото на месец януари 2019г. съпругът й е паднал и си е счупил крака. Бил е с приятеля му Г. С.. Тя е била на работа. Чули са се по телефона и той й е казал, че ще го оперират. В болницата е бил около седмица. След изписването е бил в тежко състояние, защото не е можел да се обслужва сам. Увреденият крак е бил левият. Придвижвал се е с две патерици, пиел е обезболяващи. Това е било около два месеца. През това време не е работил. Бил е в отпуск по болест. Имал е нужда от помощ за тоалет, за банята, тъй като не е можел да се изкъпе сам. Спрял е да ползва патерици в края на месец март. Имало е раздвижване от няколко дни. Дълго време е куцал, защото е пренасял тежестта на другия крак. В момента, в който е станал по- активен е започнал постепенно да се оправя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля Е. С.а съдът прецени при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения, между нея и ищецът, но ги счита за достоверни и убедителни. Те не влизат в 4 противоречие с останалите събрани доказателства.

СГС е уважил иска за неимуществени вреди частично за сумата от 25 000 лв. като го е отхвърлил до пълния предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.

В случая се претендира ангажиране на отговорността на Столична община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./.

Ищецът твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в непочистване на пътното платно от сняг и лед е настъпил процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за 5 пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината. Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя имат задължението да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно възникнало препятствие. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на пътното платно на ул. „Бяло поле“ в гр. София. Поддържането му в изправност попада в задължението на собственика Столична община, изразяващо целогодишно да е във вид, в който да може да се използва по предназначение. Столична община има задължението, вменено и от ЗОбС да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС.

Поради това следва да се приеме, че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие, на лица, на който СО е възложила поддържането на общинската инфраструктура. От показанията на свидетеля С. се установява механизма на настъпване на инцидента, както и че той е станал поради непочистено от сняг, лед и неопесъчено пътно платно, собственост на СО в гр. София. Т.е. установена е връзката между противоправното поведение и вредата. Столична община чрез своя процесуален представител, не е оспорила, че пътното платно, където е настъпил инцидента, е общинска собственост. Осъществен е фактическият състав на състава на деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД и СО е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица, на които е възложила определена работа, в случая поддържането на пътното платно като част от общинската инфраструктура.

За

СО като пасивно матералноправно и процесуалноправно легитимирана страна, за да се освободи от отговорност, подлежи на доказване, че е изпълнила задължението си по почистване и обезопасяване на общинската инфраструктура за движение, респективно пътното платно, така че тя да се ползва по предназначение и безопасно. Тя може да ангажира всички относими и допустими доказателства, които да обезпечат доказването на нейните възражения и твърдения.