Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 395 от 15.01.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 1704/2025
Вид
Решение № 395
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Николай Диамандиев, Лилия Александрова, Диана Ганева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 210 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 395

Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ канд № 20257040601704 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Л., представляван от адвокат А. - БАК, срещу решение № 606/06.08.2025г., постановено по АНД № 2074/2025г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-3292-000077/05.05.2025г. на Началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ 04 Бургас, с което на Л. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че не е налице виновно поведение, квалифициращо се като административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, поради липсата на знание относно прекратяването на регистрацията. Иска се отмяната му и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Началник сектор в 04 РУ – Бургас в ОД на МВР Бургас, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Бургаският административен съд, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Предмет на производството пред Бургаския районен съд е било наказателно постановление № 25-3292-000077/05.05.2025г. на Началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ 04 Бургас, с което на Л. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със случая била образувана Преписка с № 6093/2025 г. по описа на БРП, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на БРП от 23.04.2025 г. било отказано образуването на досъдебно производство, било прието, че деянието не е извършено умишлено.

Съдът приел за установено, че на 12.04.2025г. около 13:50ч., Л. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № [рег. номер] в обл. Бургас, общ. Камено, [населено място] връх, до кметството в посока [улица], като бил спрян за проверка, при която се установило, че управляваният автомобил не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 25.06.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП.

От правна страна е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че описанието на нарушението съответства на правната [жк], правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като съдът изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата. Подчертал, че задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за регистрация на новопридобито МПС в тежест на приобретателя е с императивен характер и произхожда от закона, поради което евентуално незнание от страна на Л. не го оправдава при извършване на неправомерни действия. Посочил, че правилата на ЗДвП и Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупения автомобил, водещо до отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което не се дължи нарочно съобщаване. Изложено е, че от субективна страна деянието е извършено от Л. непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Позовал се е на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която не изключва наказуемостта при непредпазливост. Съдът е посочил, че по аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

П. Б. районен съд е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран. По делото пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени подробно и в съвкупност, допринасят за изясняване на фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е направил логични и обосновани изводи от правна страна.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало собствения си лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е. че са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение от обективна страна.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за липса на субективната страна на нарушението, изразяваща се в липса на уведомяване за служебно извършената дерегистрация на автомобила. Жалбоподателят като собственик и водач на МПС, е следвало да знае и да изпълни произтичащото от закона задължение за регистрация на придобития от него автомобил в предвидения двумесечен срок. Ирелевантни са твърденията, че касаторът разполага с регистрационен талон на МПС и същото не е със свалени регистрационни табели. Още повече, че по делото е представено саморъчно написа сведение от касатора от дата 12.04.2025г., в което той заявява, че знае за законоустановения срок за регистрация на МПС след покупката му.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено, както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, след като не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на законовите последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.

Правилно районният съд е приел, че установеното нарушение не може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/06.08.2025г., постановено по АНД № 2074/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: