Решение № 116 от 26.09.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Търговище, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500142 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 43 от 12.04. 2024 г., по гр.д. № 405/ 2022 г. на РС – Омуртаг, е отхвърлен предявеният от В. С. В., от с. П. к., община Разград и С .

Г. Н., с постоянен адрес: град И., срещу В. Г. П., от гр. Л., иск да бъде признато за установено, че ищците са собственици по наследство и давност при права по ½ идеална част за всеки от тях от 5000/6432 идеални части от недвижим имот, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на село М., община А., област Търговище с площ от 6432 кв.м., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е оставено без уважение искането им за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на обстоятелствена проверка №181, том 1, рег. №1408, дело №161 от 22.03.2022 г. на нотариус С.на Йорданова – рег. №674 на НК град София, район на действие – РС – Омуртаг, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Отхвълен е и искът на посочените по-горе ищци срещу К. О. Н. о т гр.

Търговище и Б. В. С. – Н.а, от с.гр., по чл. 108 от Закона за собствеността , да бъде признато за установено спрямо тях, че ищците са собственици по наследство и давност при права по ½ идеална част за всеки от тях от 5000/6432 1 идеални части от описания по-горе недвижим имот и да бъдат осъдени К . О.

Н. о т гр. Търговище и Б. В. С. –Н.а, да им предадат собствеността и владението върху така описания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Присъдени са в полза на ответниците и направените по делото разноски в размер на 815 лева за В. П. и 1200 лева за семейство Н.и.

Срещу това решение е постъпила жалба от ищците, чрез адвокат М. – упълномощен от първа инстанция. В нея се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, свързани със свидетелските показания и на това, че съдът е дал вяра на свидетелите на ответника, като от друга страна е пренебрегнал доказателствата за декларирането на имота. Нямало доказателства, че целият имот е бил във владение на наследодателя на първата ответница. Имало освен това нарушения на процесуалните правила, имало непълнота на доказателствата.

Излагат се доводи и във връзка с това как и по какъв начин владелецът на имота следва да демонстрира намерението си за придобиване на собствеността и пред кого. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена, както и да се присъдят направените разноски. В съд.зас. адвокат М. поддържа жалбата.

От ответницата В. П. е постъпил отговор чрез адвокат Р. – пълномощник. Оспорва се жалбата и изложените в нея доводи. Една голяма част от сочените процесуални нарушения не са такива, а са коментира решаващата дейност на съда, което говори за доводи за необоснованост.

Исканията за прилагането на нови доказателства са преклудирани, а част от тях били и нечетливи. Моли решението да се потвърди и да бъдат присъдени направените разноски. В съд.зас. адвокат Р. поддържа отговора.

Постъпил е отговор и от адв. М. – пълномощник на на ответниците Б. В. и К. Н.. В него тя оспорва жалбата, като счита, че ищците нито твърдят, че са упражнявали владение върху имота, нито доказват такова. Подадените от тях декларации за заплащане на данък върху имот не идентифицират точното местоположение на имота, като е посочена само площ от 5000 кв.м. С оглед на това и няма как да установят давностно владение. Съдът бил обсъдил всички доказателства и възражения на страните. Затова се иска решението да бъде потвърдено. В съд.зас адвокат М. поддържа отговора си.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС – Омуртаг по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение и с оглед развитите оплаквания в жалбата, се излагат и допълнителни доводи от въззивната инстанция.

На първо място по отношение на това какво е приел съдът за установено във връзка с процесния имот – какъв е бил неговият размер, как е бил владян.

Ищците твърдят, че имотът е представлявал ливада – поляна от 7 декара, имал е друго очертание преди приемането на кадастралния план на селото.

2

Този имот бил собственост на М. Б. – дядо на първия ищец и прадядо на втората. Този имот след смъртта на дядо М. бил останал в собственост на бащата на първия и дядо на втория ищец – С . М. В.. Ищецът и брат му Г. – баща на втория ищец, първоначално косили този имот лично, а в последствие го предоставяли на други хора от селото. Този имот бил владян от тях в продължение на повече от 40 години. Братовчедка им В. – първата ответница, също наследник на М. Б., била придобила от баща си Г.М. – най-малкият брат от децата на М. Б., част от процесния имот. Тази част била 1,2 дк., заедно с къща, хамбар, отделна стая и плевня. Придобита е от бащата на ответницата през 1956-1957 година чрез изкупуване на идеална част от имота. Нито бащата, нито самата В. обаче са владели по-голямата част от имота за себе си.

Те живеели в гр. Л. и почти не били идвали в с. М.. Закупената от тях част била в североизточната част на имота, за който ищците претендират, с ид.№ завършващ на 102.

Притежаваните от ищците части от имота били декларирани с данъчни декларации от 1998 и 2016 г. от бащата на втората ищца и брат им П..

Това са фактите, които са изложени в исковата молба по отношение на начина на придобиване на имота от ищците.

Безспорни по делото са фактите, че ищците и първата ответница имат общ наследодател и това, че именно той – М. Б., е бил собственик на процесния имот. Безспорно е и това, че той е починал през 1954 г. и е притежавал още няколко имота в землището на с. М., което е видно и от приложените копия от данъчните регистри, където фигурират 22 на брой ниви и 8 на брой гори, с различни площи.

Безспорно е и това, че за с. М. не е имало какъвто и да било план – кадастрален или регулационен до 2021 г.

Страните не спорят и по отношение на това, че след смъртта на общия наследодател бащата на ответницата е получил къщата със стопанските постройки и земя от 1,2 декара. Представени са писмени доказателства за заплащането на четирима от останалите наследници на по 1/7 ид. част от описания имот. Това се установява от писмените доказателства.

Не се оспорва и това, че през месец март 2022 г. ответницата В. П. се е снабдила с нот. акт за имота, като е призната за собственик по наследство и давност.

От обясненията на ищеца В. С., дадени в съд. зас., се установява, че той е живял в с. М. до 5-годишен, брат му Г. 8 години и брат му П. до 17-годишна възраст. След като е получил деменция П. се бил отказал от дела си.

Ответницата В. е посочила, че е живяла в с. М. до 1969 г., когато е била на 5 години и до този момент с родителите си живеели в процесния имот, обработвали са го, като са сеели различни култури. Преселили се в гр. Л., но постоянно са посещавали имота, обработвали са го и са го поддържали. След пенсионирането на родителите й, те отново се връщат на село и продължават да ползват този имот, за който не е имало никакви спорове досега. Повече от 35 години не се е виждала с ищците, не са имали връзка и не са поддържали 3 отношения.

Какво се установява от разпита на свид. М.Д., който е братовчед на ищците и ответницата П., внук на общия наследодател Б., син на дъщеря му.

Той е живял в селото М. Ч. до 1964 г., като тогава е бил 19-20-годишен и до 2011 г. не е посещавал селото, защото се изселили в гр. В.. Когато е починал дядо му М. той е бил на 9 години, макар да казва, че е бил на 10. Няколко дни след смъртта на М. Б. децата му се събрали да решат как да си поделят наследството. Някои предложили и всички се съгласили къщата, хамбара и плевнята да останат на бащата на В. и тя се намирала именно в този имот. Този имот бил около 11,5 декара целият, а на бащата на В. дали 1,2 дк.

Според свидетеля по сегашния план имотът включвал имоти 102, 101, 44, 89 и 99. Именно от имот 102 били дадени 1,2 дк. с къщата, хамбара и плевника на бащата на В.. Постройката и имот 44 били на П. М. В.. От целия този имот на бащата на ищеца били отделени 5 дк., за да си построи къща.

При заснемането на имотите (след 2020 г.), когато всеки трябвало да си посочи границите им и да бъдат нанесени в картата, от всички наследници на М. Б. присъствал само той. С В. се чули по телефона и тя казала, че вече е продала нейните имоти. Според свидетеля В. никога не била владяла този имот и само наследниците на С. имали претенции, те си го мислели имота за свой.

Бащата на В. живеел в имота, но майка й не, защото бащата не се разбирал със зет си – мъжа на В.. Цялото място било оградено, с изключение на страната откъм реката. През 2011 г. свидетелят бил посещавал селото повече от 15 пъти. От 2011 г., до 2023 г. се е виждал с В. и Г. само два пъти.

Неговата родна къща била завладяна в момента от трето лице.

Свидетелката Б.Х., която има имоти в селото и заедно с ответниците Н.и имат спорове относно имоти в селото познава ищеца В. С. от 2018 г., като ги запознала свид. баба П.. От тази среща разбрала, че хората са от това село и имали имоти в него. Не познава ответницата В.. Започнала е да посещава с. М. от 2017 г. и от 2021 г. живее там. Имот 102 не бил целият на ищците, а една част от 5 дк. Откъде се прави този извод, не е ясно.

Както тази свидетелка, така и другият свидетел С., с когото живеят, дават еднакви показания, но посочват и много други факти, които са свързани със заснемането на имотите и с конфликтите, които са имали с ответниците Н.и.

Това са тримата свидетели, които са доведени от ищците. Съдът е преценил техните показания в контекста на това откога познават страните и какви наблюдения имат върху имота, като ги е сравнил с показанията на свидетелите, доведени от другата страна и техните наблюдения върху имота през годините.

Без да коментира на този етап останалите свидетелски показания, въззивният съд, опирайки се само на това, което установяват тези свидетели, ще коментира посоченото от тях, сравнявайки го с твърденията в исковата молба.

4

На първо място, безспорно се установява, включително и от обясненията на ищеца В. С., че той и братята му, както и родителите им, от 1964 г. са напуснали селото, като тогава всички са били непълнолетни, а ищецът все още малко дете. През този период от време, до 2020 г. те са посещавали спорадично селото, а от 1988 година не поддържат каквато и да било връзка с братовчедка си В.. Не е имало къде да отседнат, а са били в домовете на други хора от селото. За тези 50 години в с. М. тримата братя В., Г. и П. са ходили в селото, според показанията на свидетелите на ищците не повече от 10 пъти.

Нито един от свидетелите не говори, че в този период от 50 години бащата на ищеца или той с братята си са косили имота, че са го обработвали и изобщо по някакъв начин са го държали реално. Не се посочва тази част от 5 дка да е била заградена по някакъв начин и дори при заснемането не е имало каквито и да било видими граници на имот с такава площ.

От друга страна, след откриване на наследството на М. Б., не е била извършвана официална делба между наследниците му. Имало е някакво разбирателство между тях. Единствените писмени доказателства обаче са свързани с изкупуването на идеалните части на имота от 1,2 дк. заедно с постройките в него. Т.е. безспорно е установено, че имотът не е бил оставен на бащата на ответницата, а той е заплатил на братята, сестра си и съпругата на М. Б. техните дялове и още през 1957 г. е установил свое самостоятелно владение върху тази част от имота. В последствие той остава единственият, който е продължил да живее в селото постоянно до 1969 г., когато заминава за Л., но продължава да ползва имота. Това се установява от показанията на свид.