Решение № 92 от 29.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Русе, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600324 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 6 от 14.01.2026 г. по н.о.х.д. № 568/2025 г., РРС, НО, IX наказателен състав признал подс. Т. М. М. за виновен в това, че на 11.06.2023 г. в град Русе, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на обществено място - ул. „Чипровци“, отправил обиди, като използвал думата „чорбари“, нарушил телесната неприкосновеност на К.

Ц. Т., от гр. Русе, като безпричинно му нанесъл удар с глава в лицето, нарушил телесната неприкосновеност на Б. П. Д. от гр. Русе, като безпричинно му нанесъл удар с глава в областта на носа и предизвикал сбИ.е с М. Ю. А. от гр.

Русе – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 6, вр. ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на диспозитива на присъдата на съда по Общинско радио – Русе, като го признал за невинен и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението, в частта му, деянието да е извършено в съучастие като извършител с А. А. Т..

Със същата присъда съдът на основание чл. 45 ЗЗД осъдил Т. М. М. да заплати на К. Ц. Т. сумата в общ размер на 2729,79 евро, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 325, ал. 1 НК, за 1 което е признат за виновен подсъдимият, имуществени и неимуществени вреди, както следва: сумата в размер на 173,33 евро имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с проведено лечение, и сумата в размер на 2556,46 евро неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта 11.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, в частта му за разликата над 2556,46 евро до пълния претендиран размер от 5112,92 евро.

Със същата присъда, съдът на основание чл. 45 ЗЗД осъдил Т. М. М. да заплати на Б. П. Д. сумата в общ размер на 1022,58 евро, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 325, ал. 1 НК, за което е признат за виновен подсъдимият, неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта 11.06.2023 г. до окончателното изплащане сумата, като отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди, в частта му за разликата над 1022,58 евро до пълния претендиран размер от 1533,88 евро.

Със същата присъда на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подс. Т. М. бил осъден да плати 985,88 евро, представляващи половината от направените в хода на досъдебното производство разноски, която сума да бъде заплатена в полза на ОДМВР – Русе, както и държавна такса в размер на 2,56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати в полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд - Русе, сумата в общ размер на 509,02 евро, представляващи държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 150,09 евро и половината от направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 358,93 евро, както и държавна такса в размер на 2,56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същата присъда съдът признал подс. А. А. Т. за невинен в това, че на 11.06.2023 г. в град Русе, като извършител, в съучастие с Т. М. М., от гр.

Мартен, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на обществено място - на ул. „Чипровци“, нарушил телесната неприкосновеност на М. Ю. А. от град Русе, като безпричинно му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула, с поставена маска на лицето, бутал чантите на Б.Б.М. и Г. В. П., и двамата от гр. Русе и взел от чантата на Б.М. стикери на футболен клуб ЦСКА, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от Районна прокуратура – Русе, с твърдение за неправилност на атакувания акт в частта, с която подс. А. А. Т. е оправдан изцяло, както и в частта, с която подс.

Т. М. е оправдан да е извършил престъплението по чл. 325, ал. 1 НК в съучастие. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че подс. А. Т. безпричинно нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула на св. М. А., както и че подс. А. Т. бутал чантите на Б.Б.М. и Г. В.

П., за да търси стикери на ЦСКА и взел от чантата на Б.М. такива стикери.

2

Посочва се, че тези действия подс. Т. извършил, докато лицето му било покрито с черна предпазна шапка за мотоциклетисти, с отвор само за очите; пред погледа на възмутени граждани и в ситуация на агресивно поведение и от страна на другия обвиняем по делото. Отбелязва се и съдебното минало на подс. Т.. Развиват се подробни съображения за съставомерността на тези действия. Подчертава се, че А. Т. и Т. М. са действали в съучастие.

Иска се на осн. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отмяна на Присъда № 6 от 14.01.2026 г. по н.о.х.д. № 568/2025 г., РРС и признаване на А. А. Т. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като бъде наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично за срок от 8 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца. Иска се отмяна на обжалваната присъда и в частта, с която подс. Т. М. М. е признат за невинен да е извършил престъплението по чл. 325, ал. 1 НК в съучастие, като вместо това бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия или свидетели.

Приети са писмени доказателства - 7 бр. разписки за връчено Постановление за частично прекратяване от 20.03.2025 г.

В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа протеста. Счита, че районният съд е приел фактически положения, които не се установяват по делото. Сочи, че институтът на неизбежната отбрана не може да намери приложение към деятелността на подсъдимия А. Т. по отношение на повдигнатото обвинение за хулиганство. Поддържа, че двамата подсъдими са действали като съучастници. Моли присъдата да бъде отменена по отношение на подсъдимия А. Т., като същият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК във вр. чл. 20 НК и изменена по отношение на подсъдимия Т. М., като се признае извършеното от него престъпление за такова, извършено в съучастие.

Адв. Д. - повереникът на пострадалия К. Ц. Т., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, взема становище за основателност на протеста и се присъединява към казаното от прокурора.

Частният обвинител и граждански ищец К. Т. също се присъединява към казаното от прокурора.

Адв. Л. П., упълномощен защитник на подсъдимия А. Т. поддържа, че няма общност на умисъла, защото първо умисълът у подс. Т. М. е настъпил внезапно и второ подс. А. Т. излиза от колата по-късно от Т. М. и достига групата на пострадалите, след като Т. М. вече е ударил Б. и К.. Подчертава, че пострадалият М. А. е заявил в показанията си пред съда, че не е видял подсъдимият А. Т. да го удря. Поддържа, че подс. А. Т. единствено е разтървал М. А. и Т. М., като е казал: „Хайде, спрете!“. Посочва, че св. Б.М. е заинтересован поради конфликт между брата на същия (Е.М.) и подсъдимите.

3

Изразява съгласие, че липсва неизбежна отбрана. Моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен, а първоинстанционната присъда – потвърдена.

Адв. И. В., упълномощен защитник на подсъдимия Т. М. поддържа, че липсва общ умисъл между подсъдимите при извършване на престъплението, за което подс. Т. М. е признат за виновен. Иска присъдата, с която неговият подзащитен е признат за виновен за извършеното от него престъпление и е оправдан във връзка с чл. 20, ал. 2 НК да остане в сила.

Прокурорът в реплика цитира откъси от показанията на св. М. А., като счита, че към момента на нанасяне на коментирания удар, около св. М. А. са се намирали само двамата подсъдими.

Подсъдимият А. Т. се присъединява към изложеното от защитника си.

Твърди, че не е удрял никого. В последната си дума моли присъдата на РРС да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Т. М. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума моли присъдата на РРС да бъде оставена в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. М. М. е роден на 09.07.2006 г. в град Русе, български гражданин, българин, живущ в град Мартен, област Русе, ул. ****, неженен, с основно образование, безработен, ЕГН: **********, неосъждан.

Подсъдимият А. А. Т. е роден на 07.07.2002 г. в град Русе, български гражданин, българин, с настоящ адрес град Русе, ул. *****, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********, осъждан.

На 11.06.2023 г., около 19.00 часа, свидетелите М. Ю. А., К. Ц. Т., Б. П.

Д., Д.И. Д., Б.Б.М., Г. В. П., Д.П.Д. и А. И. И.ов се движели по южния тротоар на ул. „Чипровци“ в посока кръстовището на „Олимп“. Част от тези свидетелите били привърженици на футболен клуб ЦСКА. По същото време подсъдимите А. А. Т. и Т. М. М., заедно със свидетелите Д.Х.Н. и В.Д.И., се движели по ул. „Чипровци“ в посока от кръстовището на „Олимп“ към „Жорела“ с автомобил БМВ 320 Д, с рег. № ******, управляван от свидетеля В.Д.И.. Те, от своя страна, били привърженици на футболен клуб „Левски“.

Зад автомобила, в който били подсъдимите, се движел лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ******, управляван от свидетеля Т.К.Д., в който пътувал заедно със свидетелката М.С. А.а и тяхното дете. След като забелязал привържениците на ЦСКА, подсъдимият Т. М. М. казал на свидетеля В.Д.И.

4 да спре автомобила, което последният направил. Подсъдимият М. излязъл от автомобила и тичайки се насочил към групата привърженици на ЦСКА.

Малко след него от автомобила излезли подсъдимият А. А. Т. и свидетелите Д.Х.Н. и В.Д.И., като също се отправили към групата на пострадалите. При излизането от автомобила подсъдимият А. А. Т. бил с поставено боне, което се използвало при управление на мотоциклет. Рязкото спиране на автомобила, слизането от него на едно лице и насочването към групичката, която се движела по срещуположния тротоар било възприето от свидетеля Т.К.Д., който успял да заобиколи спрелия автомобил, управляван от свидетеля В.Д.И..

Тъй като си помислил, че ще последва сбИ.е, малко след това обърнал управлявания от него автомобил и се насочил към мястото, където била групичката, която се движела по тротоара. След като излязъл от автомобила, подсъдимият Т. М. на бегом се насочил към групичката, в която били свидетелите М. Ю. А., К. Ц. Т., Б. П. Д., Д.И. Д., Б.Б.М., Г. В. П., Д.П.Д. и А. И.

И.ов, като им извикал: „Къде са стикерите? Давайте стикерите, чорбари!“.

Подсъдимият Т. М. М. се насочил към пострадалия К. Ц. Т. и му нанесъл удар с глава в лицето, в резултат на който удар пострадалият К. Т. получил следните увреждания: кръвонасядания и оток на носа. Травматично кръвотечение от носа. Оток на устните. Охлузване на полулигавицата на горна устна и кръвонасяване и повърхностно нараняване на лигавицата на горна устна.