Решение № 191 от 18.03.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Добрич, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20213230103491 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”***” №***, бл.***, вх.***, представлявано от управителите С. Н. Н. и Д. Х., чрез юрисконсулт Р. И. И., срещу Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 2209.75 лева (две хиляди двеста и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №***/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (27.07.2021 г.) до окончателното плащане;

1 сумата от 462.79 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2021 г.; сумата от 150.88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до 15.04.2021 г., както и сумата от 124.02 лева, представляваща законната лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г., а също и за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1702.63 лева (хиляда седемстотин и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски . В исковата си молба ищецът е посочил, че на 25.01.2019 г. е предоставил на ответницата паричен заем с общо задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги в размер на 11958.14 лева (в това число задължение по кредита в размер на 7128.14 лева, както и задължение по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830 лева); сумите е трябвало да бъдат заплатени на 24 месечни вноски в размер на по 498.29 лева до всяко петнадесето число на съответния месец; ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора чрез превод на отпуснатата сума по посочена от длъжницата банкова сметка на 25.01.2019 г.; на 07.01.2020 г. между страните е сключен анекс към договора, според който 3 погасителни вноски са отложени и е договорено тяхното заплащане в края на погасителния план; уговорено е новият краен срок на договора да бъде 15.04.2021 г.; Г. М.

Я. (А.) е заплатила по договора сумата в размер на 8252.47 лева, с които е погасила 2790.25 лева главница, 3127.37 лева възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги, 1665.35 лева договорно възнаграждение, 659.50 лева лихви за забава и 10 лева такса; изискуемостта на вземането е настъпила на 15.04.2021 г. с настъпването на продължения с анекс краен срок на договора; настоява за уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в който ответницата сочи, че предявените искове са неоснователни; процесният договор за потребителски кредит и споразуменията към него са нищожни на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит, чл.146 от Закона за защита на потребителите и чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите; след като 2 договорът е недействителен, то потребителят съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит трябва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи по него; заплатила е на ищцовото дружество сумата в размер на 8252.47 лева, като с преведените суми е погасена изцяло главницата и дори уговорената договорна лихва; нито едно от плащанията не е отишло за погасяване на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като клаузите на заплащането на такъв пакет са нищожни и не са породили правно действие; не дължи законна лихва за забава съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.; процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи условия, като липсва ясно разписана методика за формиране на уговорения годишен процент на разходите по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира този размер от 45.35 %; уговорената договорна лихва в размер на 38.30 % надвишава почти четири пъти законната лихва, което представлява нарушаване на добрите нрави поради надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва; възнаграждението за пакета от допълнителни услуги не е включено в годишния процент на разходите и затова има грешно посочен ГПР; действителният годишен процент на разходите е 171 %; поради липсата на индивидуално договаряне на параметрите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите тези клаузи са нищожни; нарушена е еквивалентността на престациите; нарушени са императивните разпоредби на чл.143 и чл.146 от Закона за защита на потребителите, което прави клаузите на договора нищожни; клаузата за заплащане на допълнителен пакет от услуги противоречи на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит; договорът за потребителски кредит и споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги към него са унищожаеми на основание на чл.33 ал.1 от Закона за задълженията и договорите поради крайна нужда и явно неизгодни условия; настоява за отхвърлянето на предявените главни искове за заплащането на главница, договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и на акцесорните искове за заплащане на лихви за забава.

В писмената си молба от 04.03.2022 г. ищцовото дружество е посочило, че изцяло поддържа предявените искове; няма възможност за сключването на споразумение с ответницата, чиито възражения срещу исковете са 3 неоснователни и недоказани; настоява за уважаването на установителните и осъдителния иск.

В молбата си от 04.03.2022 г. ответницата е заявила, че е доказана нищожността на целия договор и на отделните му клаузи; от представените с отговора на исковата молба разписки се установяват извършените плащания, от които е видно, че е погасена не само главницата по договора, но и възнаградителната лихва; настоява за отхвърлянето на предявените искове; прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими (с оглед на отхвърлянето на заявлението по чл.410 от ГПК относно допълнителния пакет услуги единият иск е осъдителен) и частично основателни.

Съгласно представените (на лист 6-20 от делото) договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него, анекс №1, общи условия, погасителни планове към тях (подписани и от ответницата) и други придружаващи документи, на 25.01.2019 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр. София и Г. М. Я. (А.) са сключили договор за потребителски кредит №*** и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него; размерът на уговореното задължение на ответницата към ищеца е бил 11958.14 лева (в това число задължение по кредита в размер на 7128.14 лева (5000 лева главница и 2128.14 лева договорно възнаграждение/лихва) и задължение по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4830 лева), платими на 24 месечни вноски в размер на по 498.29 лева до всяко петнадесето число на съответния месец. Според неоспореното извлечение по сметка и справка към договора за потребителски кредит (на лист 21 - 22) ответницата е заплатила по договора сумата в размер на 8252.47 лева, с които е погасила 2790.25 лева главница, 3127.37 лева възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги, 1665.35 лева договорно възнаграждение, 659.50 лева лихви за забава и 10 лева такса по договора. В този смисъл са и представените с отговора на исковата молба документи за извършени плащания.

4

Ищцовото дружество с приложените към исковата молба документи (на лист 14 от делото) е дало доказателства за реалното заплащане на ответницата на посочената в договора за потребителски кредит сума в размер на 5000 лева. В отговора си Г. М. Я. (А.) е заявила, че по отношение на главницата не оспорва, че същата е получена и са заплатени от нея посочените от ищцовото дружество вноски, както и че останалите вноски не са заплатени. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр. София е доказало наличието на валидно сключен договор за заем (потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него) между страните; ответницата въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказала наличието на каквито и да е плащания по договора освен признатите от ищеца. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълкувателно дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Тази постановка е приложима по аналогия с още по-голяма сила и относно кредитите, отпускани от небанкови финансови институции. Доколкото към момента на подаването на заявлението и провеждането на настоящото установително производство са изтекли последните уговорени в анекс №1 към процесния договор падежни дати на плащанията на длъжницата, то въпросът дали е настъпила и е обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на вноските по кредита няма значение. Затова остатъкът от задължението по процесния договор за потребителски кредит се дължи от ответницата. Уговореният между страните негов първоначален размер е 5000 лева, като с извършените плащания от длъжницата по главницата в размер на 2790.25 лева, отбелязани в колона 9 на таблицата на лист 21 от делото, дължимият от ответницата остатък от главницата по основния договор за кредит е в размер на 2209.75 лева. Затова предявеният установителен иск за главницата трябва да бъде изцяло уважен за претендираната сума в размер на 2209.75 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (27.07.2021 г.) до окончателното плащане.

5

Клаузата за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 38.30 % годишно е нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр. дело №1106/2003 г. на I I г.о. на ВКС ; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на I I г.о. на ВКС ) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената между страните в настоящото производство договорна лихва от 38.30 % е около четирикратния размер на законната лихва. Следователно договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този смисъл са Определение №725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по описа на ДОС и Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по описа на ДОС. Затова предявеният установителен иск за сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до 15.04.2021 г. , е изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Доколкото Г. М. Я. (А.) е извършила плащане на 1665.35 лева договорно възнаграждение в съответствие с уговорените в двустранно подписаните погасителни планове вноски, което е недължимо платено, същата може да иска връщането на тази сума от ответното дружество чрез предявяването на иск по чл.55 от Закона за задълженията и договорите.