Решение № 865 от 15.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Русе, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Б. Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520104867 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.

415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81В, представлявано от управителите п.в. и х.м. чрез пълномощника юрисконсулт б.т. против Б.

С. Б., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. д* № 108.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен с цедентите КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 889079 от 09.06.2017 год. и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата. На тази дата КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД са сключили договор за поръчителство. Тъй като длъжникът не заплатила задълженията си по договора за кредит, била ангажирана отговорността на поръчителя, който изпълнил задълженията за плащане. Впоследствие поканил длъжника да заплати дължимите нему суми и тъй като плащане не последвал, вземането било прехвърлено в полза на ищеца в качеството на цесионер. За цесията ответникът бил уведомен, а в условията на евентуалност- да се счита уведомен с връчването на исковата молба чрез връчване на приложеното към нея уведомително писмо.

Поддържа, че по силата на Договор за потребителски кредит № 889079 от 09.06.2017 год., сключен между ответника и КРЕДИСИМО ЕАД, бил отпуснат кредит в размер на 1000.00 лева при договорен лихвен процент 34.64 % и ГПР 50 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението на 13 вноски с краен срок 10.07.2018 год.

Длъжникът по договора за кредит сключил с АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство на същата дата- 21.12.2018 год., като се съгласил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 1213.55 лева (13 вноски по 93.35 лева), платими на падежа на вноските по кредита.

1

На 21.12.2018 год. КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД са сключили договор за поръчителство. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, това било сторено от поръчителя, който заплатил цялата претендирана в настоящото производство сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочената в заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2091/2023 год. сума 962.85 лева, формирана както следва:

-главница в размер на 658.41 лева,

-договорна лихва върху главницата в размер на 88.39 лева за периода от 09.06.2017 г. до 10.07.2018 г.,

-законна лихва за забава върху главницата в размер на 216.05 лв. за периода от 09.06.2017 г. до 02.03.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 41 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения от съда особен представител. Навежда възражения за нищожност на договора за кредит, оспорва съобщаването на цесията, желае представяне на кредитното досие на ответника, от което да е видно какви суми е плащал той по договора, възразява, че не правена преценка на кредитоспособността на ответника.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед № 1093 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.04.2023 год. по ч. гр. д. № 2091/2023 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на Б. С. Б., ЕГН ********** да заплати сумата 651.41 леваглавница по предоставен кредит, сумата 88.39 лева- възнаградителна лихва за периода от 09.06.2017 год. до 10.07.2018 г., сумата 216.05 лева- законна лихва за забава за периода от 09.06.2017 год. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 24.04.2023 год. до изплащане на задължението, както и 71.66 лева- разноски по делото, съобразно уважената част от заявлението. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

В определението по чл. 140 от ГПК и в доклада, направен в първото открито съдебно заседание съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал, че ищецът следва да докаже, че АЙ ТРЪСТ ЕООД е изпълнил задължението по договора за кредит в качеството си на поръчител, че кредиторът е предоставил на ответника общи условия по двата договора и СЕФ, че е направил преценка на кредитоспособността на ответника. Ищецът следва да представи данни относно платените от ответника суми по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Съдът е указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест по отношение на положителните факти, които твърди. Ищецът в това производство следва да докаже своето вземане по основание и размер. Ищецът трябва да ангажира доказателства, че договорите за кредит и предоставяне на поръчителство са сключени при спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК.

Ответникът следва да докаже извършени плащания по договора.

В Чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че заемната сума ще се усвои по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Заявление по делото не е представено. Ищецът е направил искане на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължено и трето, неучастващо в производството лице, а именно: Изипей АД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Иван Вазов № 16, да представи оригиналния екземпляр на разписката с подписа на длъжника, удостоверяваща усвоената сума. В тази връзка е получено писмо с вх. № 2

12536/24.04.2024 год., в което Изипей АД отрича в системата на дружеството да съществуват данни за използвани платежни услуги в брой за лицето Б. С. Б. с ЕГН **********.

Освен всичко друго, съдът е констатирал, че нито едно от представените от ищеца доказателства не е заверено така, както изисква чл. 183, ал. 2 от ГПК, според който завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис. Поради това са дадени указания това да бъде сторено в срок до следващото открито съдебно заседание. В проведеното на 04.06.2024 год. не бяха депозирани заверени от ищеца копия на писмените доказателства, поради което всички те са изключени от доказателствата по делото, включително договора за цесия и приложенията, от които не е видно вземане по отношение на ответника да е било цедирано.

Не са ангажирани доказателства за плащането от страна на поръчителя, т.е., че прехвърлителят по договора за цесия АЙ ТРЪСТ ЕООД е заплатил задължението на ответника на кредитора по договора за потребителски кредит КРЕДИСИМО ЕАД. Въпреки положените от съда усилия и изрично поисканата конкретна информация по този въпрос, такава не е предоставена. Съгласно чл. 146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

Изложеното мотивира съда да приеме, че поръчителят АЙ ТРЪСТ ЕООД не е извършвал плащания на дължими от Б. С. Б. суми по договор за потребителски кредит, сключен с КРЕДИСИМО ЕАД, следователно не съществува и вземането на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД. Право да претендира плащане от длъжника по договор за кредит има само изпълнил задължението поръчител, какъвто АЙ ТРЪСТ ЕООД, а от там и ищецът не е придобила вземането по договора за цесия.

Не бяха ангажирани доказателства ответникът да е бил въобще обвързан в договорни отношения нито с КРЕДИСИМО ЕАД, нито с АЙ ТРЪСТ ЕООД.

Предвид отхвърлянето на иска, на ищеца не се следват разноски, а ответникът не е направил такива.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81 В, представлявано от юрисконсулт б.т. иск да бъде признато за установено по отношение на Б. С. Б. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. д* № 108, че дължи сумите по заповед за изпълнение № 1093/26.04.2023 год., издадена по ч.гр.д. № 2091/2023 год. по описа на РРС, както следва: 651.41 лева- главница по Договор за потребителски кредит № 889079 от 09.06.2017 год., сключен между ответника и КРЕДИСИМО ЕАД, вземанията по който за прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 год., сумата 88.39 левавъзнаградителна лихва за периода от 09.06.2017 год. до 10.07.2018 г., сумата 216.05 левазаконна лихва за забава за периода от 09.06.2017 год. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 24.04.2023 год. до изплащане на задължението

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4