Решение № 260782 от 08.03.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ………………../08.03.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ

КУНЕВА при участието на секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7234 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. *, представлявано от *, заедно с *, чрез адв. Виолета Герова, срещу Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422 вр.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 90,35 лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.07.2016 г. до 09.11.2016 г. за клиентски номер на абоната № * по договор за далекосъобщителни услуги от 12.03.2015 г., за което е издадена фактура № */10.11.2016 г., платима в срок до 25.11.2016 г.; сумата от 32.66 лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 05.07.2016 г. до 04.09.2016 г. за клиентски номер на абоната № * по договор за далекосъобщителни услуги от дата 11.03.2015 г., за което е издадена фактура № */05.09.2016 г., платима в срок до 20.09.2016 г.; сумата от 35,10 лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2016 г. до 14.11.2016 г. за клиентски номер на абоната № * по договор за далекосъобщителни услуги от 25.04.2016 г., за което е издадена фактура № */15.11.2016 г., платима в срок до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,

, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.1.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК №384/22.01.2019 г. по ч.гр.д. №*/2019 г. по описа на ВРС, 35 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46,62 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.04.2016 г. към абонатен номер №* за устройство „*“ модел „* *“ за периода от м.11.2016 г. до м.03.2018 г. и сумата от 153,44 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.02.2016 г. към абонатен номер №* за устройство „* *“ за периода от м.11.2016 г. до м.01.2018 г.

В исковата си и уточняващите молби ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че на 12.03.2015г. е сключило с Н.Х. договор за мобилни услуги, с открит клиентски номер №*, съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер * с абонаментна програма *. със срок на действие от 24 месеца. С допълнително споразумение към договора за мобилни услуги „Нон стоп“ 30,99 лв. със срок на действие от

24 месеца до 17.02.2018 г., при което абонатът е взел и мобилно устройство „* на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лв. всяка съобразно погасителен план. С договор от 17.02.2018 г. бил взет и втори абонаментен план с номер * по програма Старт

7,99лв., със срок на действие от 24 месеца. Твърди се, че във връзка с договор за мобилни услуги от 25.04.2016 г. към мобилен номер * с абонаментна програма Интернет ссъс срок от 24 месеца, е взето мобилно устройство „* на изпалащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,59 лв. всяка по погасителен план, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетния период мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на месечни абонаментни такси и услуги и лизингови вноски за съответния период, за което са издадени фактури. Твърди, че поради неплащането на дължимите суми, операторът едностранно прекратил договорите, поради което и предвид факта, че не е върнал мобилното устройство и таблет са начислени сумите в размер на 46,62 лева, представляваща стойност на предсрочно изискуемите лизингови вноски за м.11.2016 г. до 03.2018 г. за таблета * сумата от 153,44 лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за устройство марка *. Позовава се на Общите условия с твърдения, че потребителят дължи заплащане на всички потребени услуги, като месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Заявява, че неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума в указания срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 881/2019г., по описа на ВРС, 35-ти състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуване на вземането му за сумите, предмет на заповедта. Предявява осъдителен иск за сумите за незаплатени лизингови вноски, които не са предмет на заповедното производство.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.Х.Х., чрез особен представител адв. Б.Х. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието за основание за предсрочно прекратяване на договорните услуги. Счита, че е налице несъответствие между неизплатените задължения и претендираните суми, доколкото вземането се основава на едностранно издадени документи от страна на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а ответникът чрез особен представител оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД:

За успешното провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключени договор за мобилни услуги; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 881/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 35 с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен номер; ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между страните са сключени договор за далекосъобщителни услуги от 12.03.2015 г., договор за далекосъобщителни услуги от дата 11.03.2015 г. и договор за далекосъобщителни услуги от 25.04.2016 г.

С подписа си потребителят е удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на дружеството доставчик на мобилната услуга.

Видно от представените по делото доказателства по силата на договор от 11.3.2015г. ответницата Н.Х. използва мобилни услуги с план „*“ към предпочетен номер *.

На следващия ден 12.3.2015г. ответницата Н.Х. става абонат на мобилни услуги с план „Резерв 24.99" към предпочетен номер *. По силата на Допълнително споразумение от 17.2.2016г. абонатът преминава на месечен абонамент „*“ към същия номер, като получава мобилно устройство с договор за лизинг. На същата дата ответницата подписва нов договор за мобилни услуги „*“ към предпочетен номер *, с включени национални разговори. Нов договор е подписан на 25.4.2016г. с месечен абонамент 19.99лв./мес. за ползване на Интернет услуги към номер * и ново мобилно устройство с договор за лизинг.

От приобщените доказателства се установява, че съответните абонаментни такси включват следния предплатен обем на потребление: „Резерв 24.99" предлага включени разговори 2000минути в мрежата на *, 200минути извън нея, 1500МБ мобилен

Интернет, 200SMS съобщения;„Старт 7.99" има включени 60 минути за разговори с всички мрежи; „Нонстоп 30.99" е с включени 5000МБ Интернет трафик и неограничени разговори; „Интернет 6500" предлага 14000МБ Интернет.

За релевирания период, ищцовото дружество е издало на абоната девет фактури и три кредитни известия. Фактурите са издавани на три различни Клиентски номера: * към предпочетен номер

089 *,

* към предпочетени номера * към предпочетен номер *.

От приетата по делото съдебно-компютърнотехническа експертиза, неоспорена от страните, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за номер * няма реализирано потребление.

Номер *** има отчетено потребление само в периода 26.07.2016г. - 29.08.2016г. общо 536 минути разговори, като за този номер няма реализиран Интернет трафик. В периода има дни без възможност за изходящи разговори поради неплатени задължения. Всички услуги са спрени на 27.09.2016г. По отношение на номер *1 вещото лице заключава, че не е реализирал потребление в релевирания период. В част от него има период със спрени услуги поради неплатени задължения, а към номер * не е отчетено потребление.

Изходящите услуги са били спрени на 30.6.2016г. Представени са извлечения от справката за потребление, видно от които потребление извън месечните абонаментни планове не е налице.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно дадено, се изяснява, че на клиент № * на титуляр Н.Х. * са издадени фактури за месечни такси за мобилни номера № * и № *, като оставащото неплатено задължение само за месечни абонаментни такси се равнява общо на 61,58 лв. с ДДС за отчетен период 10.07.2016 г. до 09.10.2016 г., сумата за лизингови вносни фактурирани в този период възлизат в общ размер на 28,77лв. За този период няма извършени плащания. Съобразно заключението на клиент № * на титуляр Н.Х. са издадени фактури за месечни такси и пакетни отстъпки за мобилни номера № *, като оставащото неплатено задължение само за месечни абонаментни такси се равнява общо на 32,66 лв. с ДДС Установява се също, че на клиент № * на титуляр Н.Х. са издадени фактури за месечни такси и пакетни отстъпки за мобилни номера № *, като оставащото неплатено задължение само за месечни абонаментни такси се равнява общо на 27,33 лв. с ДДС. Дължими са и лизингови вноски за устройство * модел * 3 бр. х 5,59 лв. или на обща стойност 7,77 лв. За посочения период няма извършени плащания.

При така установените факти, в тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.

Не е налице спор между страните, че са били в твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги. Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с уговорена месечна абонаментна такса по договора. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните задължения.