Решение № 235 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четИ.десети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100513525 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета, вр. с чл.

247 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 250, ал. 1 от ГПК и чл. 251, ал.

1 от ГПК.

С молба вх. № 139536/20.11.2025г. по описа на СГС, молителят С. И. С. е поискала допълване и тълкуване на постановеното по делото въззивно решение.

Счита, че има неяснота и двусмислие при изразяване волята на съда в него.

С молба вх. № 139537/20.11.2025г. по описа на СГС, молителят С. И. С. е поискала да бъде поправена допусната грешка в постановеното по делото решение № 14257 от 19.07.2025 г.

Препис от молбите са надлежно връчени на насрещната страна И. Г. И. на 03.12.2025г., който в едноседмичния срок по чл.247, ал. 2, чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 3 от ГПК е представил отговор за неоснователност на молбите за поправка, допълване и тълкуване на решението.

Страните не сочат нови доказателства и не претендират разноски за производството по поправка, допълване и тълкуване на решението.

Съдът приема, че за произнасяне по молбите не е необходимо призоваване на страните в открито заседание.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

1

1. По молба вх. № 139537/20.11.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното съдебно решение.

Молбата е процесуално допустима, като изхожда от надлежна страна и не е обвързана със срок.

Производството по чл.247, ал.1 от ГПК цели поправка на допуснати при обективиране на волята на съда очевидни фактически грешки. Такива представляват несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В случая молителят не сочи допуснато несъответствие между мотивите и диспозитива на акта, а изразява несъгласие с определения от съда режим на лични отношения. Съдът не установи да има допуснати несъответствия между постановения режим на лични отношения в мотивите и диспозитива на съдебния акт, чиято поправка се иска. Следва, че молбата е неоснователна и съдът я оставя без уважение.

2. По молба вх. № 139536/20.11.2025г. за допълване и тълкуване на постановеното по делото въззивно решение.

Молбата за допълване и тълкуване е допустима, като подадена от легитимирана страна в едномесечния срок от постановяване за въззивното решение и се иска допълване и тълкуване на решение на въззивния съд.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Липсата на удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. От друга страна, произнасянето на допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК не може да доведе до промяна на вече постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение по претенция (главна или акцесорна), по която до този момент съдът въобще не се е произнесъл. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания.

Въззивният съд е сезиран с искане за проверка законосъобразността на решение № 14275/19.07.2024г., поправено с решение № 14284 от 19.07.2024 г., постановени по гр. дело № 32057/2023г. по описа на СРС, 80 състав, в частта за определения на основание чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични отношения между детето П. И. И., родено на ****г. и бащата И. Г. И., в който смисъл е и произнасянето на въззивният съдебен състав с решението, чието допълване се иска. Въззивният съд не е сезиран с искане за определяне режим на лични отношения на детето с родителя, на кого са възложени родителските права (майката С. И. С.), поради което и съдът няма задължения да се произнася в този смисъл. Страните своевременно са упражнили правото си на касационно обжалване на въззивното решение.

Следва, че искането по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното въззивно съдебно решение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Нормата на чл. 251, ал. 1 от ГПК постановява, че споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Според чл. 251, ал. 2 от ГПК тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

2

Съдът приема, че на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици, респ. не може да бъде изпълнено без допълнително изясняване волята на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци, съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. Целта на тълкуването е свързана с внасяне на яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено, като при тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля към момента на постановяването му, без да се пререшава спора. Тълкуване може да се иска, когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да бъде разбрана волята на съда, а в случая това не е така. Видно от диспозитива на съдебното решение, чието тълкуване се иска, формираната волята на съда е ясно и недвусмислено изразена.

Липсва основание за тълкуване.

По изложените съображения съдът оставя без уважение молбата за допълване и тълкуване на съдебно решение № 6658 от 05.11.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 13525/2024г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 247, ал. 4, чл. 250, ал. 3 от ГПК и чл. 251, ал. 5 от ГПК, Софийски градски съд, ІІІ въззивен брачен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 139537/20.11.2025г. на въззивника С. И. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 6658 от 05.11.2025г. по въззивно гр. дело № 13525/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III въззивен брачен състав;

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 139536/20.11.2025г. по описа на Софийски градски съд, изходяща от С. И. С., за допълване и тълкуване на съдебно решение № 6658 от 05.11.2025г. по въззивно гр. дело № 13525/2024г. по описа на Софийски градски съд, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователна.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3