Решение № 195 от 08.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Стара Загора, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530200771 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-006148 от 23.01.2025 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Г. Т. Т., ЕГН ********** са наложени пет административни наказания –„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата; „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата; „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.2, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата; „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.3, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.4, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, и се моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На Г. Т. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 18.12.2024 година, за това, че на посочената дата, в 00.05 часа в град Стара Загора, на улица „Димчо Стаев“ срещу № 60 в посока север – юг, управлява лек автомобил *, с рег.№ ****, собственост на друго лице, като водачът използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, както и моторното превозно средство не е оборудвано със светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.104а и по чл.139, ал.2, т.1,2,3 и 4 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като възражението е разгледано от административно-наказващия орган и прието за неоснователно.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на по 50 лева, за първото нарушение и на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата, са наложени, четири отделни административни наказания – „глоба“ в размер на по 20 лева за нарушенията по чл.139, ал.2, т.1,2,3 и 4 от Закона за движението по пътищата.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:

На 18.12.2024 година, жалбоподателя управлявал процесния лек автомобил по улица „Димчо Стаев“ в посока север – юг. В това време в качеството си на проверяващи контролни органи изпълнявали своите задължения, служителите на полицията – свидетелите И. С. и А. Ч.. В рамките на своите правомощия, те спрели за проверка водачът Г. Т., тъй като забелязали, че при управлението на автомобила ползвал телефон, в разрез с изискванията на закона. При проверката, водачът отказал да представи, задължителните оборудвания визирани в нормата на чл.139, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Това попречило на проверяващите да установят дали автомобила е бил оборудван с вещите посочени в закона, поради което закономерно приели, че автомобила не е оборудван с тях. Предвид на така установеното свидетеля С. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл.104а от Закона за движението по пътищата, на всеки един водач на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. При установено нарушение в тази насока в нормата на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата 2 е предвидено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Съгласно нормата на чл.139, ал.2, т.1,2,3 и 4 от Закона за движението по пътищата, движещите се по пътя моторни превозни средства задължително се оборудват с – обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. При установено нарушение в тази насока в нормата на чл.185 от Закона за движението по пътищата предвижда административно наказание, „глоба“ в размер на по 20 лева за всяко едно отделно административно нарушение.

Въз основа на приетите доказателства по делото, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час, Т. е управлявал л.а., като е използвал телефона си в разрез с изискванията на закона, както и при извършената му проверка не установено, лекия автомобил да е бил оборудван съобразно изискването на нормата на чл.139, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно полицейските служители С. и Ч.. Не се събраха доказателства, които да опровергават това. Ирелевантно по делото е, че жалбоподателя не представил оборудването по чл.139, ал.2 от ЗДвП, защото имал товар в багажника на колата. Законът го задължава при поискване от съответните служители да показва това оборудване, независимо от обстоятелствата. Несторвайки това, следва да се приеме, че автомобила не е бил оборудван с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, което само по себе си представлява четири отделни административни нарушения. Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите се последователни и логични. При тях липсва заинтересуваност от изхода на делото, и двамата не са познавали жалбоподателя и не са имали лични отношения с него, а и са констатирали допуснатото нарушение при изпълнение на служебните си задължения. Други доказателства не се събраха по делото.

Ето защо съдът приема, че в разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил състава на административните нарушения посочени по-горе. Това, за съда се установява по един безспорен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, показанията на разпитаните по делото свидетели. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН.

Посочено е мястото – в района на населеното място на град Стара Загора, подробно са описани допуснатите нарушения, фактологията по извършването им, несъмнено е установен и нарушителя.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.104а от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 50 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в закона а именно – „глоба” в размер от 50 лева.

3

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно са допуснати нарушения по чл.139, ал.2, т.1,2,3 и 4 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.185 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – „глоба” в размер на по 20 лева.

Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в закона а именно – „глоба” в размер на по 20 лева за всяко едно от тях.

С оглед на това съдът намира, че наказателното постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед направената претенция от страна на въззиваемия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът присъди в тежест на жалбоподателя сумата от 100 / сто/ лева за явяването на процесуален представител в съдебно заседание.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-006148 от

23.01.2025 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 година/, с което на Г. Т. Т., ЕГН ********** са наложени пет административни наказания –„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата;

„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата; „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.2, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата; „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.3, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.2, т.4, във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4