Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 16.12.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 604/2024
Вид
Решение № 230
Подписан
16.12.2024
В сила
30.01.2025
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Д.а Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200604 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1139-000990, издадено на 18.04.2024г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на А. И. А., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният от него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди липса на субективен елемент от състава на нарушението , за което е привлечен да отговаря А..

Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Кюстендил, се представлява от ю.к. Л., упълномощен по делото.

Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против А.в А. за това, че на 03.01.2024 г. е управлявал товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег.№************, собственост на М. В., като е допуснал следното нарушение , установено при извършената проверка и направена справка в сектор ПП при ОДМВР Кюстендил - управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Собствеността на МПС е прехвърлена на 03.10.2023 г., като в двумесечен срок приобретателят не е пререгистрирал закупеното от него МПС.

Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил – свидетелите В. П. и Д. В..

На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, който е връчен на соченото за нарушител лице, срещу подпис.

С този АУАН е поставено началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

На 05.01.2024г., с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН, аминистративнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него производство, като е приел, че описаното в АУАН съставлява престъпление.

На 27.02.2024г. прокурор от КРП, с Постановление е прекратил образуваното в КРП досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, приемайки, че липсва субективен елемент от състава на престъплението .

Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“ издал атакуваното НП.

2

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на административнонаказващия орган – П. и В., които описват извършването на проверката и установеното в хода й нарушение. По искане на жалбоподателя до разпит е допусната и разпитана св. Моника В.ева, която е собственик на описаното в акта и наказателното постановление МПС. Според тази свидетелка , тя не е знаела, че след закупуване на МПС следва в двумесечен срок да го пререгистрира в сектор Пътна полиция, поради което и не е сторила това, респ. не е била известена за настъпилата дерегистрация на автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

При издаване на обжалваното постановление са спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Санкционният акт е издаден въз основа на прокурорско постановление за отказ за прекратяване на наказателно производство.

Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.

Установи се по безспорен начин, че процесният автомобил е бил служебно дерегистриран на 05.12.2023г. тъй като в законоустановения срок не е била извършена /заявена пред КАТ/ промяна в собствеността на автомобила, т. е управлението на този автомобил покрива обективните белези на административното нарушение .

С ъ гл а с н о чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че А. А. е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил, поради което не може да се формира несъмнен извод, че е 3 осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК, според който : „ (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление; (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост; във връзка с чл.

11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото на А. не е известен фактът на дерегистрация на автомобила, който факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.

По делото не са представени доказателства за уведомяване собственика на превозното средство за прекратяване на регистрацията на същото.

За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател на процесното МПС А. А. е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай водачът не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 03.12.2023 г., тъй като не е уведомен за това. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1139-000990, издадено на 18.04.2024г. от Началник сектор Пътна полиция, при ОД на МВР – гр.Кюстендил, с което на А. И. А., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил са наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд – Кюстендил, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5