Определение № 3161 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Частно касационно гражданско дело № 20238003103843 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№19098 от 01.08.2023г., подадена от „Електроразпределение Север“АД срещу определение № 2645 от 06.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 722/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С това определение по реда на чл.248 ГПК въззивният Окръжен съд [населено място] е изменил своето решение № 694 от 08.06.2023г. , постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдил А. А. М. да заплати на „Електроразпределение Север“АД допълнително сумата 422,22лв., представляваща разликата между присъдените с решението деловодни разноски в размер 2040лв. и дължимите такива за производствата пред двете съдебни инстанции на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер 2462,22лв.

Жалбата е насочена срещу цитираното определение в частта му, с която е прието, че общият дължим размер на разноските е 2462,22лв., вместо действително дължимия размер според жалбоподателя 2631,18лв., и като краен резултат не са му присъдени 169,58лв., представляващи заплатена държавна такса за въззивното производство. Релевират се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е да бъде отменено определението в тази част, като вместо това се допусне изменение на въззивното решение в частта за разноските и се присъди допълнително и сумата 169,58лв. – разликата между вече присъдения размер от 2462,22лв. до пълния дължим размер от 2631,18лв.

Ответникът по жалбата - А. А. М., в подаден чрез адв. П. М. писмен отговор, взема становище за неоснователност на същата. Поддържа, че сумата 169,58лв. като направен в производството разход не е била посочена в списъка на разноските, поради което и правилно и в съответствие със задължителните постановки на ТР№6/12 от 06.11.2013г. по 1 т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е включил същата сума в общата дължима такава за производството. Претендира разноски и за настоящото производство.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови атакуваното определение, съдът е констатирал, че „Електроразпределение Север“АД своевременно е заявило искане за присъждане на разноски, както и че с оглед изхода на спора такива му се дължат. Съобразил е също какви са претендираните и доказани надлежно разноски за първата инстанция. По отношение на въззивното производство е приел, че претенцията за разноски се свежда единствено до сумата 2748лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като само тя е посочена от страната в представения по делото списък по чл.80 ГПК. Счел е за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатските възнаграждения и е редуцирал същите до размери 904,74лв. за първата инстанция и до 1377,48лв. за въззивната инстанция. Така е обосновал извода си, че общия дължим размер съобразно изхода на спора възлиза на сумата 2462,22лв., като в същия не е включил сумата 169,58лв., представляваща заплатената от страната държавна такса, поради това, че същата не е включена в списъка по чл.80 ГПК.

Определението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно дадените разяснения в мотивите по т.8 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС изменение на решението в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се допуска, когато съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В този смисъл последиците по чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпват само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, но не и по отношение на неговото допълване.

Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т.2 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС страната, която претендира заплащане на разноските, следва да представи списък и при направен само един разход в производството, като списъкът трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.

Следователно ако решението съдържа произнасяне по искането за присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл.248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страната, в чиято тежест са възложени разноските. Произнасянето на съда по изменение на решението е ограничено от посочените в списъка разходи на страната, която претендира разноските.

Представянето на списък по чл.80 ГПК представлява конкретизация на искането за 2 присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т.11 на ТР № 6/12г.), поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за изменение на решението в частта за разноските.

В случая съдът е процедирал в съответствие с така дадените задължителни постановки на тълкувателния акт. Определението поради това е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о., ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2645 от 06.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 722/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3