Решение № 1938 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1938 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110204820 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Л. П. Б. против Наказателно постановление № 24-4332028835/26.11.2024 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 184, ал. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 113, ал.

1 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за недоказаност (недоказани действия; погрешно посочен час) и процесуално нарушение (невръчен АУАН). Моли за отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, излагайки съображения по същество в устна и писмена форма. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2024 г., около 09:00 ч. св. М. А. Ж. Д. управлявал лек автомобил Тойота Авенсис, ДК № *** в гр. София, по ул. „Билянини извори“. По същото време жалбоподателят Б. извършвал неустановени действия по паркиран в непосредствена близост до тротоара лек автомобил.

Когато св. Д. преминавал покрай него, воден от хулигански подбуди (останали скрити за зоркото око на Прокуратурата на Република България), Б. се показал измежду паркирани 1 автомобили и нанесъл удар по огледалото на тойотата, с аргумента – че бил изпръскан с вода от локва от преминаващия автомобил.

Последвала размяна на реплики, след което св. Д. се качил в автомобила си и се оттеглил, в посока – СУ „Св. Климент Охридски“.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите М. Д. и А. С.; АУАН; НП; сведение; картон на водач; заповеди за компетентност.

Характерна за тази категория административни нарушения е водещата роля на гласните доказателства (при липса на ВДС). На практика, единствен очевидец на процесните събития е св.

Д., който, предвид обстоятелството, че е станал обект на хулигански действия, би могъл да се разглежда, като потенциално заинтересован от изхода на производството. Независимо от това, обаче, в показанията си той удостоверява редица неизгодни за обвинителната теза обстоятелства: че инцидентът се развива на ул. „Билянини извори“ (а не – на улица Без име, както е посочено атакуваното НП); че приблизителният час на събитията е 09-09:30 (а не – около 13:37 ч., както се твърди в АУАН и НП и в който час жалбоподателят вероятно се е намирал на съвсем друга локация), както и че действията на нападателя са се ограничили до навлизане на пътното платно, измежду паркирани автомобили, но не с цел – пресичане, а за извършване на последващи хулигански действия. В този смисъл и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си, обвинителната теза се явява не просто недоказана, а оборена от събраните доказателства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от 2

ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Същевременно, обаче, в атакуваното НП се констатира съществено вътрешно противоречие, доколкото веднъж се твърди, че нарушението е извършено на улица Без име (в която своя част противоречи на наличния по преписката АУАН, касателно мястото - Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др., макар саморъчната корекция на същото да е с неустановено авторство), а малко след това – на ул. „Билянини извори“, което прави обвинителната теза компрометирана.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДП има шест отделни точни, всяка от които – вменяваща различно задължение, като липсата на посочване на която и да било от тях съставлява непрецизност в цифровата квалификация.

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно, и от материалноправна гледна точка.

В предходен раздел на настоящото изложение вече бе коментирана недоказаност, касателно място, време и начин на извършване, поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно обективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана. Отново тук е мястото да се отбележи, че шестте задължения по чл. 113, ал. 1 ЗДП са вменени на лица, пресичащи пътното платно, а реализиралият хулигански действия жалбоподател е навлязъл на същото, но само за да реализира противоправното си нападение, без да преминава по ширината на пътното платно (ерго – да го пресече), в който смисъл и извършеното от него (встрани от подчертаните наказателно правни аспекти) не може да се субсумира под хипотезата на чл. 113, ал. 1 ЗДП.

В този смисъл и възражението за несъставомерност почива на изцяло обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.

По разноските

3

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, като при наличие на възражение за прекомерност, дължи се минималният размер по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни разноски, в коментирания минимален размер – съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-028835/26.11.2024 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 184, ал. 3 ЗДП, на Л. П. Б. била наложена глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Л. П. Б., ЕГН ********** сумата от 204,52 евро - деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4