Решение № 337 от 26.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№337 гр. В. Търново, 26.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд, наказателна колегия, петнадесети състав, в открито съдебно заседание на 01.06.2023г., в състав:

Председател: Димитър К. при секретаря Ст.Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №110/2023 г. по описа на ВТРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалбата на К. Р. Р., ЕГН:**********, гр.***, ул.***, против Заповед за задържане на лице №1739зз-10/06.01.2023г. издадена от З. В. И. на длъжност *** при РУ ***, с която е задържана на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че на 06.01.2023г. в 15.40 часа в ***, държи високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително – престъпление по чл.354а ал.3 от НК. Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, както неспазване на Конвенцията на правата на човека и основните свободи/последното в допълнение към жалба/. Излагат се фактически съображения. Иска се оспорената заповед да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Й. Ц., който поддържат жалбата и изразява становище за отмяна на постановения административен акт. Излага становище за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с материалния закон и с целта на закона. Отправят искане за присъждане на направените разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - З. В. И. на длъжност *** при РУ ***, редовно призована не се явява. Не взема становище по същество.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е 1 процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

С процесния административен акт заповед за задържане на лице №1739зз-10/06.01.2023г. адм. орган е задържал жалбоподателя на основание чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че е извършил престъпление по чл.354а ал.3 от НК, а именно като съпричастно към извършено противозаконно държане на наркотични вещества в *** на 06.01.2023год.

По делото е представена административнонаказателната преписка: заповед за задържане на лице №1739зз-10/06.01.2023г. на жалбоподателя Р., протокол за личен обиск от 06.01.2023г. с фотоалбум, 2 бр.декларации от 06.01.2023год. на задържания Р., писмени обяснения от жалб.Р. с дата 06.01.2023год и 07.01.2023год., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 07.01.2023год., декларация на 07.01.2023год. при освобождаване, медицинска бележка 03/06.01.2023год. за преглед от д-р Маринов от МБАЛ ***, докладна записка №1739-1343/11.01.2023год. от З. И., докладна записка №1739-1189/11.01.2023год. от инсп. Д. С. и извадка от книга за пропускателния режим РУ В.Търново за 06.01.2023год. По искане на проц.представител са изискани справка от МБАЛ *** с приложение изх.

№А340/26.04.2023год., справка от ВТРП по преписка №152/2023год. за хода с приложения на ДП 1/2023год. по описа на ОСлО при ВТОП, копие от книга за задържаните лица в РУ В.Търново на 06.01.2023год. и извадка от системата на МВР за отразяване процесната заповед за задържане. Допуснати са свидетели по искане на проц.представител – св.Й., К., К. и Д.

Видно от материалите по делото на 06.01.2023год. е извършено претърсване и изземване в жилище в ***, обитавано от жалб.К. Р. и св.Т.

К./полицейски служител в РУ Павликени/. Видно от протокола за претърсване и изземване, същото е с начален час 17.00 часа и е завършило в 18.50 часа.

Действието е извършено от следовател, тъй като св.К. е полицейски служител.

Видно от протока в жилището са открити 5 броя обекти и 1 бр. е предаден от жалб.Р., които са реагирали за наркотични вещества. По свидетелските показания на св.Д.брат на жалб.Р./, същият на тази дата около 13 часа е отишъл пред жилището на сестра му, като тя е слязла пред блока. Малко след това се появил автомобил с полицейски служители и още един автомобил. С единия от автомобилите св.Д.бил съпроводен до гр.Г.Оряховица, където било извършено претърсване в жилище му. Св.Й.Й. - адвокат във ВТАК получил обаждане около 14 часа от св.К., като последния му заявил, че пътува към дома си, където полицейски служители ще извършват претърсване. Св.Й. отишъл пред дома на св.К., където видял служители на РУ В.Търново. Същите му заявили, че жалб.Р. се намира в служебен автомобил в близост. При пристигане на св.К. около 15 часа започнало претърсване в жилище му от разследващ полицай. Впоследствие действието било документирано от следовател, тъй като единият ползвател на жилището св.К. е полицейски служител в РУ В.Търново. В протокола за претърсване и изземване е вписано, че Р. е заявила, че св.К. не знае нищо за намерените наркотични вещества. В 2 края на претърсването на място пристигнал св.К. - адвокат, който бил вписан в протокола. Същият съпроводил жалб.Р. до РУ В.Търново, като присъствал при оформяне на документите по задържането й за 24 часа, вкл. обжалваната Заповед за задържане на лице №1739зз-10/06.01.2023г. издадена от З. В. И. на длъжност *** при РУ ***.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че издадената Заповед за задържане на лице №1739зз-10/06.01.2023г. от З. В. И. на длъжност *** при РУ ***, с която жалбоподателят е задържана на основание чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР като лице, за което има данни, че е съпричастно към извършване на престъпление е законосъобразен административен акт. Същата е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57ал.1 от ЗМВР в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 61 и сл. от ЗМВР.

Нормативната разпоредбата на чл.72 от ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и събраните по делото доказателства е видно, че задържането на жалбоподателя е по повод на наличие на данни за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 от НК. Съдът приема, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като в оспорената заповед са посочени правните основания, а фактическите се съдържат в заповедта, докладна записка №17391343/11.01.2023год. от З. И. и докладна записка №1739-1189/11.01.2023год. от инсп. Д. С..

От своя страна заповедта за задържане съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Този административен акт съответства на нормативната уредба, вкл. чл. 30 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 30ал.2 от Конституцията на РБ никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Условията и редът за фактическо задържане на лица за срок до 24 часа е определен в ЗМВР. Фактическото задържане на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление 3 или да се укрие. За прилагането на мярката е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и същото да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява точната правна квалификация.

Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, вкл. наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Съдържанието на понятието наличие на данни по ЗМВР и наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207 от НПК са различни. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на „задържане до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство срещу конкретното лице, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на процесната мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин участието на лицето при извършване на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради което съдът счита, че към момента на задържането полицейският орган е събрал достатъчно данни за извършено престъпление от лицето, което се установява от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че правилно е приложен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6ал.2 от АПК административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Прилагането на задържане по реда на чл.72ал.1т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Налагането на процесната принудителна административна мярка е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Предвидените в чл. 5 от ЕКЗПЧОС принципи, съотнесени към настоящия случай сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото за зачитане на личната му свобода. Полицейският орган има право на самостоятелна преценка при постановяване на задържане в хипотезата на чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като всяко съмнение за това, че заподозряното лице може да препятства или да затрудни разследването може да оправдае налагането на мярката.

4

Не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазени са правата на задържаното лице. Това е видно от подписаните два броя декларации от задържаното лице, както и декларация при освобождаване. Лицето е прегледано от лекар преди задържането в МБАЛ *** с констатация, че е клинично здраво. Дадена му е възможност своевременно да ангажира правна защита – присъствали за адв.Й.Й. от 14 часа на мястото на претърсването и адв.К. при самото задържане. След съпоставяне на отразените данни в съответните книги за задържани лица в РУ В.Търново не се установи несъответствие с оглед установената фактическа обстановка по делото. Настоящият състав счита, че не всяко ограничаване свободното придвижване на лицето представлява задържане по смисъла на закона за МВР. Обстоятелството, че Р. в периода от 13 до 18 часа е била пред жилището, което обитава и в него при претърсването, е свързано с необходимостта от извършване на следственото действие. Впоследствие след 18 часа е отведена в РУ В.Търново в присъствие на адв.К.. Видно от книгата за пропускателния режим в РУ В.Търново и книгата за задържани лица, жалб.Р. е влязла в сградата на РУ в 19.40 часа, като този час е вписан за начален в процесната заповед за задържане. Заповедна е отразена в системата на МВР в 20.33 минути, като следва да се отчете времето на личния обиск и действията по привеждане в съответни помещения за задържане. Материалните условия в служебните помещенията на МВР и спазването на правилата при използване на физическа сила и помощни средства, нямат правно значение за законосъобразността на заповедта за задържане. Обстоятелството дали към настоящия момент липсват иззетите вещества, реагирали на наркотични при огледа, е последяващо такова.