Решение № 866 от 26.05.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№866/26.5.2020г. гр. Пловдив, 26.05.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА

ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 301 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Д. П., адрес ***, офис 7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001845 от 30.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с която на основание чл.

171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната ЗПАМ. Счита се, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за издаването й. Твърди се, че са налице допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна правна квалификация на нарушението, както и че не е посочено точното основание и точната хипотеза, за да може жалбоподателката да упражни правото си на защита. Сочи се също, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, състоящи се в незаконосъобразно отнемане на СУМПС при липса на издадено и влязло в сила наказателно постановление. Моли се за отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът-

М.В.М., на длъжност - Началник група към ОД на МВР, гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в представено писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 242442 от 30.12.2019г.

Констатациите, изложени в акта, се свеждат до следното:

На

30.12.2019 г., около 23:00 часа, в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ №67, в посока кръстовището с бул."6-ти септември", И.Д.И. управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№ ***, собственост на Р.В.К., като извършва следните нарушения: управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство DRAGER DRUGCHECK 3000 с фабричен № ARMK-0671. Описано е, че пробата е извършена в 23.25 ч. в сградата на 04-то РУ и е с положителен резултат АМР /Амфетамин/, МЕТ /Метамфетамин/, ТНС /Тетрахидроканабинол/. Издаден е талон за изследване № 0041139.

Посочено в съставения АУАН е, че е нарушена разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от

ЗДВП.

Съставен е Протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 30.12.2019 г., в който е отразено, че резултатът от предварителната проба за алкохол е 0,30 ‰ на хиляда. Отразено в графа „Наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС“ е, че „..лицето отказва да отговаря на зададените въпроси…“.

От процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание на 12.05.2020 г. е заявено изрично, че кръвна проба за наркотици е била направена и е с положителен резултат.

Не се оспорва и редовността на използвания от органите тест. Също направено под формата на изявление за безспорност на фактите.

Представени по делото са още Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП Началници на група в Сектор „Пътна полиция са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки, както и Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г., и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017 г.

С

Разпореждане № 770/31.01.2020г. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.

С оглед нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози, е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.).

В оспорената заповед се сочи, че жалбоподателката е управлявала МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство DRAGER DRUGCHECK 3000 с фабричен № ARMK-0671. Пробата е извършена в 23.25 ч. в сградата на 04-то РУ и е с положителен резултат АМР/амфетамин/, МЕТ /метамфетамин/, ТНС /тетрахидроканабинол/.

Издаден е талон за изследване № 0041139/30.12.2019г.

Защитната теза на жалбоподателката се състои в обстоятелството, че от административния орган е посочена неправилна правна квалификация на констатираното нарушение, което се твърди, че е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Действително, при посочване на относимата норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП в разпоредителната част на заповедта, не е посочена коя от хипотезите е реализирана, но данни за това са посочени в обстоятелствената част и следват от препратката към съставения АУАН. Това безспорно е дало възможност на жалбоподателката да разбере на какво основание е приложена мярката и противно на изложените в жалбата доводи, не е нарушило правото й на защита.

За да бъде основание за отмяна, допуснатото процесуално нарушение следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя или да е толкова тежко, че ако не беше допуснато щеше да бъде издаден акт с различно съдържание. В случая, в мотивите на заповедта е посочено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което правото на защита не е нарушено. Непосочването на пълното правно основание за издаване на процесната ПАМ в случая не води до нейната незаконосъобразност, тъй като същото се извежда от фактическите основания, изложени при издаването на заповедта, както и от акта за установяване на административно нарушение. Следователно са налице установени и посочени обстоятелства за нарушение по ЗДвП, а не по друг закон и поради това правото на защита не е нарушено /Решение № 73 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2018 г., II о., на ВАС; Решение № 4450/2019 г. по адм. дело № 582/2018 на ВАС /.

По отношение на твърдението в жалбата за отсъствие на основания за издаване на заповедта преди да е установен резултат от кръвна проба за наличие на наркотични вещества или техните аналози, следва да се посочи, че фактът на отсъствие /неприложен или несъставен протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. / не отрича обективния действителен факт на извършена предварителна качествена проба с положителен резултат – употреба на амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол.

В случая обективно установеният положителен резултат с годно техническо средство – тест, е отразен в талон за изследване /чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от цитираната наредба/.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б "Б" ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 07. 2017г., начините за установяване на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно-чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест, изследван с доказателствен анализатор. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

Както се посочи, в Протокола за медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 30.12.2019 г., в графа „Наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС“ е, че „..лицето отказва да отговаря на зададените въпроси…“. Същевременно няма данни пред административния орган да е представен протокол от взета кръвна проба на лицето.

От процесуалния представител на жалбоподателката е заявено, че е направена кръвна проба и резултатът е положителен, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, но не се сочи нито кога е направен тест, нито се твърди резултатът да е представен пред административния орган. Същевременно е заявено и, че не се оспорва редовността на теста, който е бил приложен