Решение № 298 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 798/2024
- Вид
- Решение № 298
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63Д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 235, ал.1 · Търговски закон
- чл. 235, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 298 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330200798 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3802789, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Б. А. Л. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че жалбоподателят не е законен представител на дружеството- ***** АД, тоест за наказания субект лисвала надлежна пасивна легитимация за отговорност за извършеното нарушение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.
На следващо място като обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, съдът намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Електронният фиш е издаден за това, че на 27.06.2020г., в 16:27 часа в гр. П., бул. „*****“ срещу № **, в посока към път II-86, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч лек автомобил с рег. № **** , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост- 85 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 35 км/ч.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът/ползвател е ******АД.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран ползвател на процесното МПС е именно ***** АД.
При наличен вписан ползвател, законосъобразен е извода на наказващия орган, че на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП санкцията следва да се наложи на органния представителя на ЮЛ-ползвател, а не на представителя на ЮЛ-собственик.
Така
Решение № 289/10 януари 2024 год. на Пловдивският административен съд, ХХIII-ти състав, по КАНД №2853 по описа на съда за 2023г., Решение №650/14.4.2022г. на Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав по КАНД № 111 по описа за 2022 г., Решение № 172 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3012 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
При правилно установена фактическа обстановка, обаче неправилно е приложен материалния закон, доколкото е наказано физическо лице, което 2 не разполага с пасивна материално правна легитимация за това.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато МПС е собственост на ЮЛ електронния фиш се издава на неговия законен представител.
В процесния случай дружеството ползвател на МПС е с правно организационна форма акционерно дружество.
В чл. 235 от Търговския закон е предвидено, че при едностепенна система на управление акционерното дружество се представлява колективно от членовете на съвета на директорите, освен при две изключения:
1. Ако е предвидено друго в устава- чл. 235, ал.1 ТЗ;
2. Ако членовете на съвета на директорите са избрали помежду един или повече изпълнителни членове (изпълнителни директори), които да осъществяват представителството на юридическото лице и техните имена са вписани в търговския регистър- чл. 235, ал.2 ТЗ.
От приложената към жалбата разпечатка от търговски регистър, а и при извършена служебна справка в публично достъпния ТР, се установява, че в процесния случай досежно **** АД е налице втората хипотеза, доколкото в търговския регистър нарочно и изрично са вписани имената на членовете на съвета на директорите, които са изпълнителни членове и единствени разполагат с представителни правомощия по отношение на акционерното дружество.
Същевременно, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че ако е реализирана опцията по чл. 235, ал.2 ТЗ и в търговския регистър са вписани изпълнителни членове, като представляващи дружеството, само те, но не и останалите членове на съвета на директорите, са негов законен представител и само те разполагат с активна и пасивна представителна легитимация да ангажират правната сфера на акционерното дружество.
Така изрично- „Капиталови търговски дружества“, ИК „Труд и право”, преработено и допълнено издание под ръководството на проф. Огнян Герджиков, стр. 196.
В този смисъл и практиката на Върховен касационен съдОпределение № 630 от 24.09.2013 г. по търг. д. № 891/2012 г. на ВКС, Определение № 1239 от 16.12.2010 г. по гр. д. № 1006/2010 г. на ВКС, 3
Определение № 410 от 12.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2412/2013 г. на ВКС, Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2002 г. на ВКС, Решение № 1742 от 17.01.2001 г. по гр. д. № 1139 /2000 г. на ВКС.
В същия смисъл е и трайната практика на Върховен административен съд- Определение № 8336 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 4052/2018 на ВАС, Определение № 10473 от 29.12.2001 г. на ВАС по адм. д.
№ 7326/2001, Определение № 1685 от 20.03.2000 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2000 г., Решение № 6347 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 5674/2014 на ВАС.
Въз основа на гореизложените принципни положения трайната практика на административните съдилища в страната, постановена по казуси идентични с настоящия, е приела, че в случаите на чл. 189, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато е установено нарушение на режима на скоростта с МПС, собственост на акционерно дружество или с вписан ползвателАД, електронния фиш може да бъде издаден само на името на изпълнителния член, вписан в търговския регистър като представляващ, но не и на останалите членове на съвета на директорите, които не са представляващи.
Така изрично Решение от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 325 / 2020 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от 14.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2020 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от 25.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 149 / 2018 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 620 от 24.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 634 / 2020 г. на X състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 633 от 27.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 503 / 2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 286 от 31.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 248 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение от 28.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 361 / 2019 г. на II състав на Административен съд – Русе, Решение № 2179 от 15.12.2017 г. по н. д. № 2855 / 2017 г. на Административен съд – Бургас, Решение от 19.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 202 / 2018 г. на Административен съд – Сливен.
В конкретния случай от справката в ТР се установява, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят действително е бил член на съвета на директорите. В нито един момент, обаче той не е бил вписван в 4 търговския регистър като представляващ акционерното дружество.
Поради това и той не е имал качеството законен представител на дружеството ползвател на МПС и не е разполагал с материална легитимация да бъде наказан за допуснатото нарушение.
По-конкретно, към датата на извършване на нарушението27.06.2020г., вписани в търговския регистър представители на ***** АД са били С. К. и Б. А. К., като именно на някой от тях двамата е следвало да се издаде електронния фиш, а не на жалбоподателя Б. А. Л., който е бил само член на съвета на директорите, но не и законен представител.
По изложените съображения, доколкото ЕФ е издаден на лице, което не разполага с пасивна материална легитимация, същия следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63Д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Уговореният и заплатен размер от 400 лева отговаря изцяло на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3802789, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Б. А. Л. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Б. А. Л., ЛНЧ
********** сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатска 5 защита и съдействие пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6