Определение № 23006 от 23.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23006 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110126277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на Молба с вх. № 177734/03.06.2026 г. от ищеца по делото Г. Х. Я., чрез процесуален представител за изменение на решението в частта за разноските.

Молителят счита, че съдът е неправилно е определил възнаграждението за адвоката, който му е предоставил безплатно правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и моли същото да бъде увеличено и да бъде присъдено в размер, който да е справедлив, съобразен с размера на уважените искове и положения труд от адвоката, съобразно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет (молителят е посочил старото име на Наредбата). Сочи, че както на съдията или на вещото лице се дължи възнаграждение за положения труд или сложността на делата, които гледа и решава, така и адвокатът, който според молителя е приравнен на съдия, следвало да получи достойно и адекватно възнаграждение за положения от него добросъвестен, адекватен, компетентен и навременен труд, като се приложат размерите, посочени в Наредбата. Позовава се на практика на ВКС. Моли молбата да бъде уважена.

Ответникът по искането „н“ ООД, чрез пълномощник, е изразил становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като счита, че при присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния му размер това би довело до несъразмерност на защитимия интерес спрямо присъденото. Позовава се на практика на СЕС и на национална практика. Изложени са подробни доводи за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК и моли съда да го остави без уважение.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита, че молбата се явява неоснователна. Видно от мотивите към решението в частта за разноските, съдът е обсъдил обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и в какъв размер, както и причините защо се присъжда конкретния размер от 100 евро като се е обосновал и е посочил критериите, въз основа на които е определил присъдения размер възнаграждение. Съгласно практиката на СЕС, размерите, определени от Висшия адвокатски съвет не са задължителни за националния съд при определяне на възнаграждения и във всеки случай следва да се извършва преценка относно критериите, които в 1 националното законодателство са разписани в чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Следва да се отбележи, че съдът няма възможност да проследи обстоятелствата по точки 3 и 4 от цитирания текст, освен личните си наблюдения върху работата на даден адвокат по конкретния случай и като цяло, а няма законово изискване да бъдат задължавани страните да ангажират доказателства за тези обстоятелства. Критериите по точки 1 и 2 са обсъдени в мотивите към решението и не следва отново да се обсъждат. Безспорно е, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, приключило е в рамките на година пред първата инстанция, в това число и по предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск, като пълномощникът на ищеца не е участвал лично в открито съдебно заседание и събраните доказателства са писмени.

Настоящият съдебен състав счита, че е изключително неуважително към съдебната институция като такава да се правят посочените в молбата на молителя паралели на възнаграждения между съдии, вещи лица и адвокати, предвид това, че възнагражденията на съдиите се определят чрез закон, който се приема от законодателната власт, а не по желание и по усмотрение на съдиите, последните нямат възможност да избират кои дела да разглеждат и с каква тежест, вид и интерес или в зависимост от страните или други критерии. Всеки адвокат сам решава дали да предостави правна помощ срещу заплащане от клиента си или да предостави безплатна такава под угрозата да не получи възнаграждение за труда си. Съдията няма възможност да избира нищо от това. Съдът не може да проверява дали лицето, което твърди, че няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение е в действителност такова лице, а при констатиране на еднотипни дела, водени от едни и същи адвокатски кантори по идентичен начин при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, е показателно и се взема предвид при съобразяване на критериите по т. 3 и т. 4 от чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Доколкото съдът е посочил в мотивите конкретните критерии за определяне на възнаграждението в полза на пълномощника на ищеца, предоставил му правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и е определило същото, съобразно изискванията на ГПК и ЗАдв, съобразявайки националната практика и тази на СЕС, съдът счита, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 177734/03.06.2026 г. от ищеца по делото Г. Х. Я., чрез процесуален представител за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3