Решение № 55 от 02.07.2021, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 390/2020
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 02.07.2021
- Състав
- Антон Цветанов Антонов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.7 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Кнежа , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Антон Цв. Антонов като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело № 20201430100390 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Мл. 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез пълномощника – юрк. ЦВ. ХР. С., СРЕЩУ: Й. В. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кн., обл. Пл., ул. „П. Яв.” № **, представлявана от особен представител – адвокат Р. Д. М. от ПлАК, с адрес: гр. Кн., ул.“Огн. М.“ №* с която е предявен иск с правно основание чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД; чл.33 от ЗПК, във връзка чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и ЦЕНА НА ИСКА: 3232,95 лева, от които: 2318,47 лева - главница; възнаградителна лихва в размер на 552,39 лева от 20.01.2018г. до 20.12.2019г. ; мораторна лихва от 20.02.2018 год. до 03.09.2019 год. в размер на 362,09 лева, законната лихва от датата на постъпване на заявлението по заповедното производство в съда – 26.09.2019 год., до изплащане на вземането, както и разноски по делото – платена държавна такса в размер на 64,66 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, по заповедното производство и разноски по настоящото производство - държавна такса в размер на 128,08 лева,100 лева 1 юрисконсултско възнаграждение и 456 лева – възнаграждение за особен представител.
Представиха се следните писмени доказателства: Копие на договор за револвиращ потребителски кредит; Извлечение от погасителен план; Покана за доброволно изпълнение.
Поради невъзможност да се призове ответната страна й се назначи особен представител на когото с разпореждане беше връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение . В дадения от съда срок в канцеларията на съда се получи отговор, в който той не оспорва сумата и лихвите по задължението, а счита, че договора за потребителски кредит от 02.12.2016г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като договор който накърнява добрите нрави; по чл. 26, ал.2 от ЗЗД - нищожен поради липса на предвидена в закона форма и противоречи на разпоредбите на чл.143-148 от Закона за защита на потребителя.
Искането на ищцовата страна е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество в размер на общо сумата от 3232,95 лева.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в първото съдебно заседание и тези по ч.гр.дело № 620/2019г. по описа на РСКн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено от съда п о ч.гр.дело № 620/2019г. по описа на РС-Кн. , с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящите искове с правни основание: чл. . 415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, 2 във връзка с чл.240 от ЗЗД; чл.33 от ЗПК, във връзка чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и цена - 3232,95 лева,
Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: При сключване на договор за потребителски заем с номер PLUS-14265499 от 02.12.2016г. ищцовото дружество е отпуснало на Й.
В. Т. – ответник по настоящото дело, 3000 лева паричен кредит и закупуване на застраховка от 604,80 лева. Задължението е следвало да се изплаща на 36 вноски, всяко по 132,92 лева. В исковата молба ищеца твърди, че Й. В. Т. е преустановила редовното обслужване на вноските по кредита на 20.01.2018, когато е последното й плащане по него, като е останал остатък в размер на 2870,86 лева. Към дата 20.02.2018г. кредита станал изискуем в целият му размер, за което ищцовото дружество изпратило до ответната страна покана за доброволно изпълнение. След като това не станало за събирането на вземането си , БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№542097902, чрез БНП Парнба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр, Кн.. Образувано било частно гражданско дело № 620/2019 г., по което е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането си , на основание чл. 415, ал.1, т, 2 от ГПК, което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.,№ 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България направило в едномесечен срок, като завели настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи: Искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК е положителен установителен иск и в тежест на ищеца е да докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаването му и наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му . Правният интерес на ищцовото дружество от предявяване на иска се доказва с представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че на ищеца е издадената заповед за изпълнение №587/19г. по ч.гр.д.№ 620/2019г. по описа на РС-Кн., която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415 3
, ал.1 от ГПК и е допустим , а разгледан по същество се явява основателен и доказан.
Безспорно, е че ищцовото дружество е активно лигитимно да предяви настоящият иск. Претенциите му произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за потребителски заем с номер PLUS- 14265499, сключен на 02.12.2016г. Йоана
Валентинова Т. преустановила редовното обслужване на вноските по кредита на 20.01.2018, когато е последното й плащане по него и е останал остатък в размер на 2870,86 лева. Към дата 20.02.2018г. кредита станал изискуем в целият му размер, за което ищцовото дружество изпратило до ответната страна покана за доброволно изпълнение. След като не последвало такова било образувано частно гражданско дело № 620/2019 г. По описа на РС-Кн..
При така изложените съображения съдът счита , че следва предявеният иск да се уважи изцяло , като основателен и доказан.
В случая се касае за Договор за потребителски заем с номер PLUS14265499, сключен на 02.12.2016г. по който при неизпълнение са предвидени изчисляване на банковите такси, глоби при закъснения и други , за които уговорки ответника е бил запознат при подписване на договора.
Направените възражения от особеният представител на ответника за това, че договора за потребителски кредит от 02.12.2016г. е нищожен на основание чл.
26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като договор който накърнява добрите нрави и по чл.
26, ал.2 от ЗЗД, настоящият състав счита за неоснователни при следните съображения: Основното възражение е за размера на възнаградителната лихва, която е по-висока от законната такава. Видно от условията на Договора за кредит- т.5, тази лихва се дължи при забава за една или повече месечни вноски. Тази лихва не е включена в погасителният план по Договор за потребителски заем с номер PLUS- 14265499, сключен на 02.12.2016г. При подписване на договора ответната страна е знаела какво подписва и какви обезщетения за забава ще дължи при забава на една или повече месечни вноски.
Направените от ищцовото дружество с молба вх.№1136/23.06.2021г. искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и съдебнотехническа такава, съдът счете за неоснователни, предвид факта, че в 4 отговора си по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответната страна – адв. Р. Д. М. не оспорва сумата и лихвите по задължението , а това, че договора за потребителски кредит от 02.12.2016г. е нищожен на основание чл.
26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като договор който накърнява добрите нрави и по чл.
26, ал.2 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК , разноските по делото са в тежест на ответника, както в настоящото, така и в заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.235 и сл.от ГПК съдът , РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че: Й. В. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кн., обл. Пл., ул.
„П. Яв.” № **, и настоящ адрес в гр.С., ж.к. „Мл. 1“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявана от особен представител – адвокат Р. Д. М. от ПлАК, с адрес: гр. Кн., ул.“Огн. М.“ №*, дължи на от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез пълномощника – юрк. ЦВ.
ХР. С., сумата от: 3232,95 лева, от които: 2318,47 лева - главница; възнаградителна лихва в размер на 552,39 лева от 20.01.2018г. до 20.12.2019г.
; мораторна лихва от 20.02.2018 год. до 03.09.2019 год. в размер на 362,09 лева и законната лихва от датата на постъпване на заявлението по заповедното производство в съда – 26.09.2019 год., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Й. В. Т. , ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. Кн., обл. Пл., ул. „П. Яв.” № **, и настоящ адрес в гр.С., ж.к. „Мл. 1“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявана от особен представител – адвокат Р. Д. М. от ПлАК, с адрес: гр. Кн., ул.“Огн. М.“ №* , ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, чрез 5 пълномощника – юрк. ЦВ. ХР. С. , направените разноски по делото: платена държавна такса в размер на 64,66 лева и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, по заповедното производство и разноски по настоящото производство - държавна такса в размер на 128,08 лева,100 лева юрисконсултско възнаграждение и 456 лева – възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението .
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 6