Определение № 3761 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3761

Окръжен съд – Варна

13.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503027 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265394/11.09.2020 г., депозирана от Т. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет. 2, чрез процесуалния му представител адвокат Кремена Джамбазова, срещу Решение № 3779 от 07.08.2020г., постановено по гр.д. № 18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сума в размер на 3 311. 09 лв. /три хиляди триста и единадесет лева и девет стотинки/, представляваща корекция на ел. енергия за периода от 31.07.2019 г. до 28.10.2019 г., а не реално доставена и потребена ел. енергия по клиентски № 1100305723 и абонатен № 0110107202, с адрес на потребление: град Варна, кв.

Изгрев, 552-3, №/блок 876, ет. 2, ап. 9, с титуляр Т. И. Б. .

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 272965/14.10.2020 г. от въззиваем ото дружество „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Милослава Лечева.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

1

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че няма данни СТИ да отчита с грешка, което води до извода, че същото е в класа си на точност.

Твърди, че съгласно договора за пренос на ел.енергия между ищеца и ответника, разходената енергия се отчита в две тарифи – дневна и нощна, а начислената процесна енергия е в друга тарифа, която потребителят никога не е заявявал и респективно няма договорни отношения за нея. Въззивникът сочи, че не е били извършена проверка на СТИ от компетентен орган и не е имало издадено наказателно постановление, въз основа на което да се търси отговорност в размер на процесната сума.

Твърди, че в атакуваното решение неоснователно е посочено, че е налице законово основание за извършване на корекционната процедура, като съдът неправилно не е взел предвид Решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм. д. № 2385/2016г. по описа на ВАдмС, с което са отменени ПИКЕЕ. Сочи, че в конкретния случай не е налице нито една от предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ за подмяна на електромера, доколкото не е установена неправомерна намеса във вътрешността на СТИ. Твърди, че липсват и предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ, поради което първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че полученото количество електроенергия може да се остойностява и претендира по реда на корекционна процедура, още повече че изчислението е предполагаемо, а не реално доставено.

Предвид изложеното в жалбата, въззивникът моли за обезсилване на съдебното решение, като вместо него да бъде постановено ново, с което да се приеме за установено, че не дължи процесната сума. Претендира и сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 3311.09 лева.

Сочи, че ответникът не е твърдял нито в отговора, нито в съдебно заседание, че начислената ел.енергия е налична в друга тарифа. Не са разчитани и показанията на СТИ със софтуер, а корекцията е извършена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ от 30.04.2019г.

Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура 2 за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от 31.07.2019г. до 28.10.2019г., а именно 3 311.09 лв.; съгласно приетото по делото заключение на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в схемата на свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа.

Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал.

2 от ПИКЕЕ. Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивния съд.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 265394/11.09.2020 г., депозирана от Т. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет.

2, чрез процесуалния му представител адвокат Кремена Джамбазова, срещу Решение № 3779 от 07.08.2020г., постановено по гр.д. № 18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3027/2020 г. на ОС-Варна за 16.12.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3