Решение № 60 от 16.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Перник, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500680 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 98 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 63/2022 г. на РС – Радомир е осъдена Община Радомир да заплати на М. В. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени вследствие на счупване на дясна ръка в резултат на нападение от безстопанствено куче на ***, в с. ***, общ. ***, обл. ***, както и сумата от 452,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение, болничен престой, медицинско обслужване, медицински изделия и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното ù изплащане. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 6000 лева до пълния предявен размер от 13 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение, както и с Определение № 472 от 25.08.2022 г. по същото дело, в тежест на Община Радомир са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

Община Радомир е обжалвала решението в частта за уважаване исковете за неимуществени и имуществени вреди, като по подробни доводи иска отхвърляне на исковете, евентуално иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. РС 1 неправилно приема за безспорни обстоятелства по делото, като формира извода си, пренебрегвайки съществена част от доказателствения материал; не е налице осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което неправилно е приел иска за основателен; не е обсъдил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради което е определил неправилно размера на дължимото обезщетение.

Ищецът изразява становище за неоснователност на жалбата на ответника и за потвърждаване на решението в обжалваната уважителна част.

Решението е обжалвано и от ищеца М. В. в частта за отхвърляне иска за неимуществени вреди, като по подробни доводи иска уважаване на иска за неимуществени вреди изцяло. РС неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди; не е взел предвид претърпените неимуществени вреди от ищеца с оглед техния интензитет и продължителност.

Ответникът Община Радомир изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Събраните пред РС свидетелски показания /св. К. и св. П./ безпротиворечиво установяват, че на *** в с.*** ищецът, тръгвайки сутринта за работа с колело, бил нападнат от безстопанствени кучета, като едното от тях му захапало крачола на панталона, друго го блъска и той паднал на земята, вследствие на което си счупил дясната ръка. Св. П. уточнява, че кучетата били пет – едното е каракачанка, високо, сиво-черно- бяло, с голяма глава; две кучета били черни и по-малки. Едно от кучетата е много голямо, което е с обратна захапка, нещо средно между питбул, някаква кръстоска. Според св. П. кучета са безстопанствени, не е виждала да имат марки на ушите.

Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед. документация /лист за преглед на пациент от ***, съдебно - медицинско удостоверение № *** епикриза от болница „***“, епикриза от болница „***“, амбулаторен лист и 3 бр. болнични листове/ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че твърдените от ищеца травматични увреждания отговарят и е възможно да са получени в резултат на падане от велосипед върху терен, при инцидент, настъпил на *** Ищецът е получил многофрагментно счупване на десен горен крайник (ръка), което му е причинило болки и страдание. Дясната ръка първоначално е била имобилизирана в гипсова шина, след което е проведено оперативно лечение чрез метална остеосинтеза, както и медикаментозна терапия по време и след престоя в лечебното заведение. Като последица от травмата в областта на дясна ръка е настъпил възпалителен процес, което е наложило осъществяването на оперативна интервенция и провеждане на медикаментозно лечение.

2

Възстановителният период при конкретните травматични увреждания е бил с продължителност от около 3-4 месеца. Функционалния дефицит в областта на дясна ръка, също се очаква да е отзвучал в този период от време.

Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е увреждане на ищеца от ухапване от безстопанствено куче на процесната дата, вследствие неизвършване на необходимите действия и неизпълнение на задължението на служители на общината по закон или други натоварени с тези дейности лица да организира и контролира дейността по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени кучета; за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от чл. 50, т. 2, чл. 49, чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 59 , ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Вследствие на ухапването от кучето, ищецът е претърпял увреждане на здравето, в причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е причинено от противоправно поведение от служители на общината или други натоварени от общината с тези дейности лица, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители или друго лице, на което е възложила тези дейности, при или по повод изпълнението на тези дейности.

Доводите на общината за липса на доказателства, че кучето, нападнало ищеца е безстопанствено животно са неоснователни. Според разпоредбата на § 6а от ПР на ЗВМД (нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) -действала към датата на инцидента, "безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. От св. показанията е установено, че кучетата, нападнали ищеца, са познати на свидетелите и че същите не са имали марки на ушите или някакъв отличителен белег по себе си, както и че са били без придружител, нямат собственик и са безстопанствени. Инцидентът е настъпил на улицата в жилищен район на населеното място, кучетата са били в глутница - 4-5 на брой, което е характерно именно за безстопанствени, а не за домашни кучета, като те са имали и типичното агресивно поведение на безстопанствени кучета при среща с велосипедист.

Безстопанствените кучета нямат определена външна характеристика, но фактът, че такива са нападнали ищеца на улицата /обществено място/ и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучетата /са под контрола или под прекия му надзор/, е индиция, че кучетата са безстопанствени по смисъла на закона, щом не са в определено за това место, или в дом и няма стопанин с тях. По делото не се установява, че кучето/кучетата към момента на инцидента, а и преди това, е/са имало/и собственик, който да се грижи за него/тях и под чиито надзор да се намира. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, означава, че общината чрез своите 3 органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по чл. 50, т. 2 и чл. 42 ЗЗЖ, а не, че кучето, нападнало ищеца, не е безстопанствено. Тези св. показания не са противоречиви, а и не са оборени, поради което съдът обосновано се позовава на тях.

Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях показанията не се оборват. Ответникът не е установил възможен друг източник на установеното от св. показания, писмените доказателства и СМЕ увреждане, поради което съдът приема, че това увреждане е от куче. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно доказване. Ищецът не е длъжен да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да му се вмени в задължение да доказва отрицателни факти. Кучето, захапало ищеца, което е било едно от няколкото кучета, които са го нападнали, е безстопанствено по смисъла на § 6а от ЗВМД, щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него. Дори да го хранят хората от квартала, то по смисъла на посочения законов текст е безстопанствено животно /решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о./.

Възраженията на общината, че е изпълнила вменените й задължения по ЗЗЖ не са направени в отговора по чл. 131 ГПК /отговор в срока по чл. 131 ГПК не е подаден/ и съгл. чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК са преклудирани. Същите са и неоснователни, тъй като ответникът Община Перник, в качеството си на юридическо лице (чл.14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на Закона за защита на животните овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение-чл.40, чл. 41, чл. 47 от ЗЗЖ, а по силата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, общините трябва да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Законът за защита на животните предписва с посочените разпоредби, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета, чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). Следователно основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти - арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините, чрез техния изпълнителен орган кмета. При събраните доказателства и след като съобрази, че подаването на сигнали не е задължение, а право на гражданите /още повече, че видно от приетото по реда на чл. 266, ал.

2 ГПК писмо от община Радомир от 02.11.2021г. до ищеца, последният е подала жалба до общината за процесния инцидент с кучетата в с. ***/, че овладяването на популацията на бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и целенасочени усилия, а не еднократен акт, въззивният съд намира, че Община Радомир не е положила с необходимата грижа предписаните от закона действия. Дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината е насочена към скитащите кучета и представлява извършване на фактически действия по улавянето им и настаняването им в определените за това места. Не може да се разделя дейността по 4 организиране на тази дейност и тази по прякото й извършване до степен, че да се приеме, че първата е само административна, а втората е съвкупност от фактически действия, в какъвто смисъл теза излага жалбоподателят. Приемането на програма и план за действие по ЗЗЖ, както и сключването на договор № 459/06.06.2021 г. за изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А. П. В., както и доклад за изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя по договора, не е единственото задължение на общината по ЗЗЖ и не е налице точно изпълнение от страна на общината на задълженията й по ЗЗЖ. Законът определя изискуемия резултат и в тежест на общината е да докаже, че го е постигнала, което в случая не е сторено, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.