Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 02.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 434/2023
Вид
Решение № 139
Подписан
02.10.2023
В сила
02.10.2023
Състав
Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова, Димчо Стоянов Луков

Цитирани разпоредби

  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 - 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 - 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Шумен, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Димчо Ст. Луков

Петранка Б. П.а при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233600600434 по описа за 2023 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 29 от 04.07.2023 година постановена по НЧХД № 1911/2022 год. Шуменският районен съд е признал подсъдимия М. П. М., ЕГН - **********, за виновен в това, че на 14.07.2022 г. в гр. Шумен е причинил на Р. Р. Р. временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00лв./хиляда лева/.

Съдът е осъдил подсъдимия М. П. М. да заплати на Р. Р. Р. сумата от 1000.00лв. /хиляда/ лева, представляваща уважената част от предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил граждански иск в останалата му част, за разликата до пълния размер като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл по разноските по делото и дължимите държавни такси.

Срещу присъдата е депозирана жалба от процесуалния представител на частния тъжител и граждански ищец Р. Р. Р.. Присъдата се обжалва както в наказателната, така и в гражданската част.

В жалбата си излага доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Счита, че присъдата не отчита в пълен обем отегчаващите отговорността обстоятелства, както и присъденото обезщетение не съответства на причинените неимуществени вреди. Моли да се увеличи наложеното наказание и да се уважи граждански иск в пълен размер. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответника по жалбата – подсъдимия М. П. М., чрез процесуалния си представител – служебен защитник адв. С. И. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказателната и граждански отговорност на подсъдимия са отчетени от първоинстанционния съд. Моли да се потвърди присъдата като 1 правилна и законосъобразна.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият М. М. живее на ***** и работи като шофьор на тежкотоварен камион.

Непосредствено пред посочения адрес се намира детска площадка, на която често се събирали ученици от различни възрасти.

На 14.07.2022 година, към 22.00 часа на тази детска площадка са били събрали около 10-15 момчета и момичета, които започнали да вдигат шум, който станал достояние на живущите в близост. Подсъдимият, който живеел на петия етаж в жилищния блок, находящ се на ***** се провикнал от терасата на блока да престанат. Тъй като подсъдимият бил репликиран от намиращите се на детската площадка, веднага слязъл на същата и се насочил към частния тъжител Р. Р.. Нанесъл му удар с шамар с дясната ръка по лявото ухо. Последвала суматоха, при която М. и свид.Н. направили забележка на намиращите се на детската площадка момичета и момчета и им казали да се прибират по домовете си.

Впоследствие, частния тъжител Р. се обадил на тел.112 и на мястото на инцидента пристигнали служители на РУ Шумен за изясняване на случая, а тъжителя посетил спешно отделение на „МБАЛ“ Шумен. Там била установена травма на ухото и същия бил освободен за домашно лечение. На следващата сутрин, частния тъжител Р. отново посетил „МБАЛ“ Шумен, като му е поставена диагноза перфорация на тъпанче. От съдебномедицинско удостоверение №148/2022г., издадено на 15.07.2022г., след проведен преглед на Р. Р., е видно, че се касае за малка травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо-централно разположена.

По делото са назначени две съдебно-медицински експертизи. От същите се установява, че Р. Р. е получил малка травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо-централно разположена, като впоследствие се е развило усложнение-възпаление на средното ухо вляво с оформяне на възпалителен полип, което е наложило операция-миринготомия/малък разрез на тъпанчевата мембрана/, изваждане на полипа, промиване и аспирация на средното ухо. Причината за перфорацията е удар с отворена длан/шамар/ и не може да има връзка между проведената преди повече от 10 години УНГ операция на Р. с настъпилото впоследствие усложнение. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена въз основа на събраните доказателства – от показанията на свидетелите Д. Р. /брат на частния тъжител/, Е.Г. и Г.Б. се установява, че действително докато са се намирали на детската площадка е възникнал скандал между подсъдимия, който първоначално бил на терасата си и намиращите се лица на детската площадка, като впоследствие същият е слязъл и нанесъл удар с шамар на частния тъжител. От показанията на свид.Н. /съсед на подс.М./ се установява, че почти всяка нощ от тази детска площадка се вдига много шум, който пречи на живущите наоколо и неведнъж са викали органите на реда по този повод, като вечерта, когато е станал процесния инцидент, действително е чул силно отправена реплика към неговия съсед/подс.М./ “слез да те видя кой си“. В подкрепа на приетата фактическа обстановка са и показанията на Р. Р., Н.Н., Д.В., М. М.. В този смисъл са и обясненията на подсъдимя М.. Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия се подкрепят и от обективните констатации съдържащи се в съдебномедицинското удостоверение №148/2022г., издадено на 15.07.2022г., установило малка травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо-централно разположена. В подкрепа на това са и заключенията по двете съдебно-медицински експертизи, установяващи получените от тъжителя увреждания и механизма на получаваното им, както и информацията на CD, съдържаща видеозапис от посочената детска площадка от 14.07.2022година. Изцяло в подкрепа на приетата фактическа обстановка са и присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

От тези обстоятелства, се налага извода, че нараняването е получено именно в хода на 2 конфликта между тъжителя и подсъдимия М.. По изложените съображения Шуменският районен съд е приел, че М. М. действително е причинил на Р. описаното в тъжбата увреждане, като му е нанесъл удари с шамар по главата - лявото ухо. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на свидетелите, съпоставил ги е с другите доказателства. Към този анализ няма какво повече да се добави. Налице са достатъчно доказателства даващи основание да се приеме, че М. е нанесъл удар на пострадалия, с което е причинил описаната по-горе телесна повреда. В тази насока са показанията и останалите свидетели, които потвърждават, че между двамата е имало разправия на висок глас. При така установеното и с оглед сложилите се между двамата конфликтни отношения съдът е приел за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 НК, тъй като е причинил лека телесна повреда на Р. Р. Р., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.

При определяне на наказанието първоинстанционния съд е преценил, че е приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно посочената норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: 1. за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и 3. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и 4. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В разглеждания казус за престъплението извършено от подс.М. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или “пробация”. Видно от изготвената справката за съдимост на подс. М. М., той е реабилитиран и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК. От деянието предмет на делото няма настъпили преки и съставомерни имуществени вреди.

В предвид на това съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.78а от НК, поради което го е освободил от наказателна отговорности и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000лева. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлие поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. С този размер наказание, на минимума, предвиден в съответната норма, съдът е приел, че биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието, залегнали като основни начала в чл.36 от НК. Освен това съдът е счел, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение гражданския иск предявен от Р. Р. по чл.130, ал.1 от НК за претърпени неимуществени вреди, съдът е намерил същият за частично основателен, позовавайки се на данните, съдържащи се основно в заключението на съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на лицето. Съдът е направил преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. водейки се от Пост. №4/68г. на Пленума на ВС. Същевременно е преценил, че размерът на иска е несъразмерно висок и не съответства на претърпените страдания.

По тези съображения, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът е уважил частично предявеният граждански иск, като е осъдил подсъдимия М. да заплати на Р. сумата от 1000.00 лв., а искът в останалата му част до пълния предявен размер от 4 000.00лв. е отхвърлил като неоснователен. Така уважения размер съдът е приел за справедлив и съобразен с претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия, поведението на самия пострадал непосредствено преди инцидента, както и причинната връзка между тях.

3

Съдът се е произнесъл по дължимите държавни такси и разноски по делото.

По жалбата на частния тъжител и граждански ищец Р. Р. Р.: Присъдата се обжалва както в наказателната, така и в гражданската част. В жалбата си излага доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Счита, че присъдата не отчита в пълен обем отегчаващите отговорността обстоятелства, както и присъденото обезщетение не съответства на причинените неимуществени вреди. Моли да се увеличи наложеното наказание и да се уважи граждански иск в пълен размер. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Така направените оплаквания могат да бъдат разделени на две групи. По първа група – оплакване, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, като постановена при неправилно ценени събрани доказателства свързани с наказателната отговорност на подсъдимия. Втората – постановена в нарушение на правилата за оценка на претъпените неимуществени вреди и тяхното обезщетяване. Направено е искане съдът да измени присъдата и да увеличи наказанието, както и да уважи в пълен размер гражданския иск.