Решение № 925 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110213927 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ВЕОС“ ЕООД срещу НП № СО-Р-В-19-26Р-094 от 10.01.20 г., издадено от А. Атанасова като заместваща кмета на Столична община, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 87, ал. 2, ал. 2 (съгласно буквалния текст на обжалваното постановление) вр. чл. 24, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От страна на дружеството-жалбоподател (чрез процесуален представител) се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни фактически твърдения и конкретни аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното НП, включително за липса на извършено административно нарушение изобщо, респективно от въззивника. От страна на административно-наказващия орган (чрез процесуален представител) се иска потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се излага твърдение в смисъл, че нарушението е осъществено не само от формална страна и се сочи, че санкцията е наложена в минимален размер.

От писмените доказателствени материали по делото (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН ангажирането изобщо и на гласни доказателствени материали не е задължително, а – отделно - не е и необходимо в случая за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) - освен съответното заместване (с уточнението, 1 че г-жа Атанасова се е явявала заместник-кмет на общината), визирано в НП, съгласно писмена и подписана заповед на кмета на Столична община и освен връчването на препис от НП на дружеството-нарушител на 20.09.2021 г. - се установява наличието на описаната в атакуваното постановление метална конструкция в съответния имот и на съответната дата (в който смисъл съдът препраща към относимата в тази връзка фактическа обстановка по НП, забрана за което липсва в релевантната нормативна уредба), включително това, че същата конструкция е изглеждала съгласно приложените по делото (като част от административнонаказателната преписка) снимки, както и че въпросният имот е бил собствен на представляващото дружеството-жалбоподател лице, явяващо се и притежател на изобразена върху платно – част от процесната конструкция – търговка марка, респективно установява се и липсата на разрешение съгласно посоченото в НП (в тази връзка също следва да се препрати към съдържанието на постановлението). Съпоставяйки данните относно това кое лице е било собственик на недвижимия имот, където е била поставена конструкцията, каква е връзката на това лице с търговското дружество, явяващо се въззивник, какво е фигурирало като надписи на съответните табла и липсата на възражение срещу АУАН, съдът логически изключва какъвто и да било друг извод, освен че въпросната конструкция с таблата, явяващи се част от нея, със съответните надписи, са служели именно за рекламиране на търговската дейност на въззивника, респективно са се намирали в съответното състояние и на съответното място със знанието и съгласието на управляващото търговското дружество физическо лице. Така се стига и до еднозначния извод, че именно търговското дружество, което е жалбоподател по настоящото съдебно производство, се е ползвало по смисъла на чл.

87, ал. 2 от НПОРИМДЕРДТСО от процесната конструкция, респективно – че е налице неизпълнение на задължение към общината при осъществяване на дейността на съответното юридическо лице в хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Въпросната конструкция има характер на рекламен елемент по смисъла на пар. 5, т. 81 вр. т. 80 от ДР на ЗУТ (респективно и по смисъла на споменатата по-горе наредба), което е видно както от съответния приложен констативен протокол и от процесния АУАН, така и от снимковия материал по преписката – очевидно е, че се касае за обект със самостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен (независимо дали чрез фундамент или не) и служи за извършване на реклама, респективно обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята/на обекта, върху който се поставя или от който се отделя и дори ако се приеме, че в случая е налице отнемане на повърхностния слой чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, то този елемент при всяко положение би се явил неразделна част от преместваемия обект, предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта, без да може да служи за основа за изграждане на строеж (виж внимателно снимковия материал, от който е видно съвсем ясно и това, че се касае за конструкция, която дори и чрез просто срязване ниско долу на носещите 2 елементи /дори ако липсват крепежни елементи като болтове и пр./ може да бъде след това поставена /чрез заваряване, закрепване чрез крепежни елементи, фундамент и пр./ другаде, където при това може да бъде ползвана със същото или подобно предназначение и то без да губи своята индивидуализация).

Спазването на съответните изисквания по ЗАНН досежно описанието на административното нарушение в АУАН и НП не е обусловено от обезателното описание на всеки един детайл, който може да има някакво значение за изхода на административно-наказателното производство, в която връзка настоящата инстанция може да установява нови фактически положения без да отменя постановлението по повод установеното в хода на съдебното следствие, стига да не се отклонява съществено от обстоятелствата на нарушението съгласно обжалваното НП (арг. от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН); при всяко положение съдът не се отклонява съществено от обстоятелствата на нарушението съгласно атакуваното НП, доколкото (касае се за фактически въпрос) въззивникът, видно и от самата процесна жалба, се е защитавал по същество по обвинение в смисъл, че въпросната конструкция отговаря на визираните преди малко изисквания по ДР на ЗУТ. В случая в достатъчна степен е индивидуализиран в акта и постановлението соченият рекламен елемент, това е видно и от съдържанието на жалбата, в което е налице и твърдение за незабавното премахване на въпросния елемент, респективно въззивникът при всяко положение е имал пълната възможност да излага фактически твърдения досежно това съответствала ли е процесната конструкция на дефиницията по пар. 5, т. 81 вр. т. 80 от ДР на ЗУТ, които разпоредби са изрично упоменати в жалбата, т. е. няма как в тази връзка дори да се мисли за ограничаване на процесуалното право на защита, което по арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН означава на свой ред, че при всяко положение, дори да следваше да се приеме, че е допуснато все пак нарушение на процесуалните правила (касателно прилагането на съответната процесуална уредба по ЗАНН относно описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено), то няма как да е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Не е налице подобно съществено нарушение на процесуалните правила и във връзка с некоректното посочване в НП на правната квалификация на административното нарушение и по-конкретно това, че в тази връзка се сочи „чл. 87, ал. 2, ал. 2“, като е очевидно, че подобна разпоредба изобщо не съществува, но в АУАН, а дори и в процесната жалба, е посочена коректната квалификация – чл. 87, ал. 2, т. 2 (от съответната наредба), поради което и в тази връзка не е мислимо съществено нарушаване на процесуалните правила, т. е. няма съмнение коя е действителната релевирана от наказващия орган разпоредба и срещу така квалифицирано от правна страна обвинение е била осъществявана защита.

В случая съставомерно се явява ползването от обекта без съответното разрешение, а не самото му монтиране и търпене (върху собствен имот), поради което фактът, че съответният поземлен имот е бил собствен на лице, различно от юридическото такова, чиято отговорност е ангажирана в случая, сам по себе си няма как да доведе до извод за неосъществяване състава на претендираното административно нарушение; иначе фактът на търпене на рекламния елемент в собствения на представляващия търговското дружество имот има 3 своето значение наред с други обстоятелства досежно извода за наличието на въпросното съставомерно ползване (виж по-горе в тази връзка!).

Въпросът за това кой е бил титуляр на правото върху съответната търговска марка също се явява ирелевантен за делото. От значение е само това кой в крайна сметка се е ползвал от рекламния елемент.

Горепосочената наредба се явява издадена не само въз основа на законова делегация по ЗУТ.

Независимо от това какво е записано в съответното решение на общинския съвет, с което се приема наредбата, то основание за издаването на подобна наредба, в която освен всичко друго са установени и състави на административни нарушения, се открива в разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ЗАНН и чл. 22, ал. 4 и сл. от ЗМСМА. Съставът на административно нарушение по чл. 87, ал. 2, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1 от НПОРИМДЕРДТСО, който в случая в хипотеза по чл. 83 от ЗАНН се явява действително осъществен от въззивника, изобщо не е сред визираните състави на административни нарушения съгласно административнонаказателните разпоредби по ЗУТ и наличието на коментираната тук подзаконова нормативна уредба не влиза в колизия със законовата уредба по ЗУТ (в това число от гледна точка на новата разпоредба на чл. 237а от ЗУТ и на съществувалата и към процесната дата разпоредба на чл. 233 от ЗУТ, доколкото в тяхното приложно поле не се обхващат наредбите на общинските съвети и доколкото в случая не се касае за нарушение на правила и нормативи по проектирането и строителството /последното - по арг. от пар. 5, т. 81 вр. т.

80 от ДР на ЗУТ, доколкото дейността по монтиране на рекламни елементи не се явява строителство по смисъла на ЗУТ; обърни внимание на завършека на разпоредбата на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ!/).

От цялостния прочит на процесното постановление не остава никакво съмнение, че същото е издадено от съответното конкретно посочено длъжностно лице, заместващо кмета на общината съгласно конкретно посочена заповед. Техническото изготвяне на и съгласуването от други длъжностни лица по отношение на обжалваното НП, подписването от тяхна страна на постановлението, а също и това дали към датата на визираното подписване някое от лицата се е намирало в период на разрешен отпуск или не, е процесуално напълно ирелевантно (фактическа пречка за подписване по време на разрешен отпуск не е налице), включително няма никакво отношение към някакво съмнение за евентуално антидатиране на процесното НП, което постановление има надлежен изходящ номер, регистриран на 10.01.2020 г. (посочената ръкописно дата на издаване на постановлението), като е налице отбелязан регистрационен номер и в Столичен инспекторат от 14.01.2020 г.; далеч покъсното връчване на преписа от НП на дружеството-нарушител намира своето логично обяснение както в последвалото извънредно положение в страната (и въобще съществуващата пандемична ситуация), така и в наличието на чисто организационни проблеми при работата на общинската администрация, имайки предвид общоизвестния обем на нейната работа.

Разпечатката съдържа 16 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e815e497-b3ae-4eea-8b77-39135a7ed1e2