Определение № 180 от 07.04.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Враца, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Мария К. Ценова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20231400200254 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода С. Д. Т., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Т..

В съдебно заседание участието на лишения от свобода е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебният защитникадв.В. С. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане Т. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, приема следното:

Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 09.07.2022 г. на предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. Т., постановен с определение № 312/01.07.2022 г. по ч.н.д. № 324/2022 г. по описа на ОСВраца, до настоящия момент е изтекъл шестмесечният срок по чл.441 НПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Осъденият С. Д. Т. търпи общо наказание по НОХД № 51/2022 г. по описа на РС-Ботевград, формирано на основание чл. 25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1 НК по съвкупност от присъди по това дело и по НОХД № 584/2018 г. по описа на РС-Ботевград, в размер на 3 години лишаване от свобода, за престъпления по чл.150, ал.1, чл.152, ал.1, т.2, 1 чл.170, ал.2 и чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание от 3 години лишаване от свобода в Затвора гр.Враца на 26.03.2021 г. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието бил общ. С определение № 27/16.01.2023 г. по ЧНД № 14/2023 г. по описа на ОС-Враца, в производство по реда на чл.445 и сл. от НПК, режимът му е заменен от общ на строг. Към датата на постановяване на настоящото определение - 07.04.2023 г. от това наказание е изтърпял 2 години, 10 месеца и 17 дни, от които 2 години и 11 дни фактически, 8 месеца предварителен арест, а от работа 2 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 13 дни.

От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.

Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е 84 точки, в границите на високите стойности. Рискът от вреди за обществото също е висок и се обуславя от характера на престъпните деяния по съвкупността /две от които против половата неприкосновеност/. Като дефицити, по които има остра нужда от корекции са определени зоните: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, жилищно устройване, управление на финансите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът за всички останали категории е нисък.

При последващите ревизии на оценката на риска е констатирано, че рискът от рецидив при осъдения числово е повишен, първоначално на 86 точки до актуалните към момента 92 точки, запазвайки се в границите на високите стойности.

Констатирани са дефицити във всички първоначално установени проблемни зони. С позитивна промяна е единствено зоната трудова заетост, поради изявеното от осъдения желание за работа. От нисък на среден е повишен рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода. В този аспект е отчетено, че осъденият продължава да е със самооправдателни нагласи по отношение на извършеното престъпление, омаловажава последиците от престъпната си дейност и е с ниско ниво на критичност; склонен е да участва в субкултурни дейности; податлив е на влиянието на криминалните среди, нарушител е на ЗИНЗС, има импулсивно и безразсъдно поведение и продължава да не осъзнава нуждата от позитивна промяна.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време на престоя в затвора Т. е бил дисциплинарно наказван общо десет пъти, последно на 03.01.2023 г., за разнородни нарушения. Според ИСДВР многократните дисциплинарни наказания, както и замяната на режима от общ на строг са показателни за това, че лишения от свобода Т. не е реформирал криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.

Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с лишения от свобода трябва да продължи в посока постигане на положителна промяна в нагласите, формиране на изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение и гъвкав модел на мислене, намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.

Освен това прогнозите за успешна ресоциализация на лишения от свобода са относително неблагоприятни, поради липса на осъзната мотивация за корекция в 2 поведението и готовност за водене на законосъобразен начин на живот. Ниското правно самосъзнание, слабите умения за мислене, в съчетание с интеграцията в криминалните среди и отчетените сериозни дефицити, са предпоставка за евентуалното продължаване на престъпната дейност след освобождаването му от затвора.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Т. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С. Т. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Съдът съобрази, че стойностите на риска от рецидив при него 92 точки, не само, че не са коригирани спрямо първоначалните, но са и завишени с 8 пункта и остават в регистъра на високите стойности. Запазени са и високите граници на риска от вреди за обществото. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а от две от основните дефицитни зони при осъдения – отношение към правонарушението и умения за мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си и не е самокритичен към извършеното. Отчетените позитивни резултати в раздела трудова дейност не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, от данните по делото е видно, че за престоя в затвора лишеният от свобода е бил дисциплинарно наказван десет пъти за разнородни дисциплинарни нарушения, които го очертават като системен нарушител на ЗИНЗС. Очевидно е, че той все още е затруднен да спазва правила, и то в условията на контролирана среда, не осъзнава наличните си проблеми, не полага достатъчно усилия за преодоляване на създадения порочен модел на поведение и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Доказателство за липсата на необходимата положителна промяна при осъдения е и обстоятелството, че поради грубо и системно нарушаване на установения ред и отрицателно влияние върху другите лишени от свобода, в началото на 2023 г. режимът му е сменен със следващия по-тежък /от общ на строг/ в производство по чл.445 и сл. НПК. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.

При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. Д. Т., роден на *** в гр.Ботевград, обл.Софийска, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 1 месец и 13 дни, от общото наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, определено му по НОХД № 51/2022 г. по описа на РС-Ботевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4