Решение № 6 от 12.02.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Котел, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно наказателно дело № 20252210200097 по описа за 2025 година Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от „ФУНГОРОБИКА – БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. С. Р. от АК Сливен, против Наказателно постановление № 838220-F834443/18.07.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено на основание чл.

185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева).

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, явява се упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно. Алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 23.06.2025 г. в 13:00 ч. на пункт за изкупуване на диворъстящи гъби, находящ се в с. Градец, Стопански двор, стопанисван от „ФУНГОРОБИКА – БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 040218900, като при проверката се установило, че за извършена контролна покупка на 0,700 гр. гъби „Манатарка“ на стойност 11 лева, заплатени в брой на 23.06.2025 г. в 13:01 ч. от Х. К. СИП не е издаден ФКБ или ръчна касова бележка от кочана. Като плащането е извършено преди легитимация на проверяващия екип, а след легитимация на проверяващия екип и при извършване на проверка се установили, че в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство. За извършената проверка е съставен ПИП № 0141309/23.06.2025 г. на осн. чл. 110, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 ДПК

Протокола за извършена проверка серия

АА

№

0141309/23.06.2025г., в който жалбоподателят не вписал възражения, но на същата дата той дал обяснения, приложени на л. 17 от делото.

На 10.07.2025г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F834443 за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя на 10.07.2025г., като жалбоподателя не подал възражение против него в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № 838220-F834443/18.07.2025г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл. 7, 2 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 24.07.2025г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите, присъствали при съставянето на акта, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на свидетелката от части А. Б., разпитана по инициатива на жалбоподателя, т. к. същите противоречат на фактическата обстановка, относно добрата воля на жалбоподателката да даде процесното количество гъби манатарка, предвид това, че към него момент не се е осъществявала продажба на различни видове гъби. Относно заявеното от нея, че сумата я е прибрала в джоба си, съдът следва да възприеме изявлението на свидетелката и да го кредитира, тъй като не се оспорва както от актосъставителя, така и от свидетеля по акта, че въпросната покупка се е състояла и за нея не е издаден ФКБ.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по съответния процесуален ред.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. На това основание от министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и 3 отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата предвижда, че лицата по чл.

3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал.

1 от Наредбата, т.к. в проверявания обект е нямало монтирано, въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, че следва да бъде издаден акт на лицето, осъществило продажбата на 0,700 гр. гъби „Манатарка“ предвид факта на това, че не работи към съответното дружество.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя и на приложимост на чл. 27 от ЗАН, предвид на извършеното нарушение и с оглед обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Не бе оборена констатацията, че при извършваната на 23.06.2025 г. проверка е осъществена продажба на 0,700 гъби „Манатарка“ на стойност 11 лева, нито пък се установи проверяващия инспектор да е от кръга на приятелите и познатите на жалбоподателя. Така установеното налага извода, че жалбоподателят е бил длъжен да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП фискално устройство, съгласно законовите изисквания, поради осъществяваната от него търговска дейност, но не е сторил това, което е нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. За това 4 нарушение наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.

185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. В изречение второ от цитираната разпоредба е предвидено, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая както в акта, така и в НП наказващият орган не е въвел твърдение, че нарушението води до неотразяване на приходи и в какъв размер, а само при обсъждане размера на наказанието в НП формално е посочил, че осъществяването на търговска дейност без фискално устройство било индиция за укриване на приходи. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то е следвало да бъде приложена санкционна норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като по-благоприятна за нарушителя.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, предвид по-ниския размер на предвидената санкция за извършеното нарушение. С оглед изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно приложимата санкционна разпоредба като я преквалифицира в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС като намали размера на наложеното наказание „Имуществена санкция“. При определяне размера на административното наказание съдът отчете тежестта на нарушението, ниската стойност на покупката, както и наличието на смекчаващи обстоятелства-липсата на данни за други извършени нарушения, в резултат на което съдът счита, че следва да бъде наложена „Имуществена санкция“ в размер от 1 000 лева на осн. чл.

185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на дружеството е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, 5 чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Към процесното нарушение е неприложима и хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.

От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение. Доколкото с това нарушение се засягат обществените отношения, касаещи нормалното функциониране на данъчната система в Р. България, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т.к. нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид.