Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 14.01.2020, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Гражданско дело 570/2019
Вид
Решение № 4
Подписан
14.01.2020
В сила
18.06.2020
Състав
ИВЕЛИНА ИЛИЕВА БОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55,пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№

4 гр. Бяла.14.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивелина Бонева

Секретар: Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№570 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от Р. А.А., чрез пълномощник - адвокат Р.И.Т. от АК - гр.Разград против И.Ц.И.. С ИМ са наведени фактически твърдения,че ответника е поискал от ищцата ,а същата му предала сумата от 10 000лв.,за да може ответника да покрие свое задължение,като в последствие щял да й върне тези 10 000 лв, като едновременно с това ще й предостави и заем от 3000 лв.Поддържа се още,че ответника не само,че не й е дал заем,но не е и върнал взетата от ищцата сума.В последствие ,чрез продажбата на свой личен автомобил погасил 5 000лв. от получените от ищцата 10 000лв.Поддържа,че останалата сума в размер на 5000 лв.,ответника дължи поради неосъществено основание,поради което същият се е обогатил неоснователно до размера на невърнатата сума от 5000 лв. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.Ц.И. да й заплати сумата в размер на 5000,00 лв. (Пет хиляди лева), като платена на неосъществено основание. Моли, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати и сумата в размер на 2539.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000,00 лв. (Пет хиляди лева), считано от 17.06.2014г. до 17.06.2019г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 17.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Ц.И., чрез адвокат В.В., с който счита иска за неоснователен по съображения изложени в отговора. Едновременно с това прави и възражение за настъпила погасителна давност,която според ответника е изтекла през 2016г.Претендира направените по делото разноски.

Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

С Постановление на Районна прокуратура Бяла , съдържащо се във вложеното по делото ДП №206/2016г. по описа на РП-Бяла,образувано по жалба на ищцата е прието, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство , т.к. от съвкупния анализ на доказателствата не можело да се установи,че Р.А. е била въведена в заблуждение от ответника по делото,като е приел ,че не е налице от обективна страна състава на престъплението по чл.209 НК.

С цитираното постановление прокурорът е приел следната фактическа обстановка: Р.А.А. познавала ответника,с който живеели в едно населено място.Същата многократно вземала от него пари на заем, които впоследствие му връщала. През месец декември 2010г.Н. А.А., сестра на ищцата, закупила недвижим имот-къща в гр.Две могили, за която заплатила като първа вноска сумата от 12000лв. Имотът бил закупен на името на А.Б.А., син на Н.

А.. Първата вноска от 13000лв. следвало да се заплати 03.05.2011г. от ищцата, тъй като сестра й живеела и работела в Гърция, откъдето изпращала на няколко пъти пари за вноската.Тъй като към месец юни все още не била изпратена цялата сума от сестра й, ищцата разполагала със сумата от 10 000лв., поради което решила да поиска на заем от И. сумата от 3000лв. Последният й обяснил,че има проблеми с банката и не може да изтегли пари, затова й поискал сумата от 10 000лв., за да си покрие някакви задължения, след което щял да й върне 10 000лв. и да й даде на заем сумата от 3000лв. А. се съгласила и казала за това на съпруга си, на което последният не се възпротивил, тъй като И. и преди им услужвал с пари и бил коректен с тях. Така ищцата се обадила на племенника си А.Б. да донесе наличната за вноската сума от 10 000лв.,която същият съхранявал. На 14.06.2011г. Б. донесъл парите в магазин, находящ се в гр.Две могили,стопанисван от ищцата и съпруга й, и ги предал на Р.А.. Малко по-късно пристигнал и И.И., като в присъствието на Б. и съпруга на ищцата, последната ги предала на И.. Няколко пъти И. посещавал ищцата, за да й обясни,че не е готов още с парите, като впоследствие й заявил, че не можел да й даде уговореният заем, но и не можел да върне и взетите пари. Тъй като следвало да се внесе втората вноска от 13000лв. Р.А. събрала златните си накити, тези на сестра й, и на дъщеря й, като заедно с И.И. отишла в заложна къща „Мейджър“ в гр.Русе, където заложила златото и получила паричен заем от 4 730лв. Върнали се в гр.Две могили,като А. заела от свои познати сумата до 13

000лв., която в последствие заплатила като втора вноска за закупения от сестра й недвижим имот. След това ищцата започнала да търси И.И., за й върне парите, но не го открила. След около година се свързала с него по телефона и той й обяснил, да се свърже със съпругата му, тъй като е в чужбина и тя ще й дава парични суми, които ще изпраща. След като А. започнала да търси съпругата на И., тя подала жалба в РУ Две могили срещу нея. В отговор на това, ищцата също подала жалба против И., за това, че имал да й дава пари. Била образувана преписка с вх.№ДМ-2467 от м.05.2012г. и извършена проверката, след което преписката била прекратена поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

В началото на месец юни 2012г., Р.А. се договорила с И. да й бъде прехвърлен лекия му автомобил марка „Волво“, оценен от последната за сумата от 5000лв., като по този начин да погаси част от дължимата сума.Тъй като било необходимо да се явят пред нотариус, Р. се уговорила с дъщеря си Е.А., автомобила да се прехвърли на нейно име, за да не ходи при нотариус.Така на 04.06.2012г. Р.И.И. лично и в качеството на пълномощник на съпруга си И.И. прехвърлила собствеността на лек автомобил „Волво“ на името на дъщерята на Р.А.. По-късно автомобила бил продаден за сумата от 5000лв., която сума била броена на ищцата. По този начин дължимата от И. сума останала 5000лв.

По делото са събрани гласни доказателства,показанията на св. А.Б. А.- племенник на ищца,Р.А.А.-съпруг на ишцата и С.К.Р.,близка приятелка на ищцата.Първите двама свидетели установяват идентична фактическа обстановка , съвпадаща до голяма степен с установената такава в прокурорския акт. Тук е място да се отбележи, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, предвид близките им връзки с ищцата , поради което и евентуалната тяхна заинтересованост не може да бъде самостоятелен критерий кои да бъдат кредитирани, и по тази причина съдът при преценката им ги взема предвид само в съвкупност с останалите доказателства. В тази връзка съдът кредитира показанията на тези свидетели касателно фактите по закупуването на недвижимия имот,прехвърляне собствеността на л.а,както и предаване на ценностите от ищцата в заложна къша. Същите изцяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а именно: заверени преписи от: Предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 03.12.2010г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том 12, рег.№ 6701, дело № 1103/21.12.2011г.; разписка от 03.12.2010г.; Заложен билет № 7068 и № 7302; договор за покупко-продажба на МПС, нот.заверен с рег.№ 7028/04.06.2012г.

Що се касае до размера на предадената от ищцата на ответника сума от 1000лв. показанията на тези свидетели са недопустими,с оглед императивната забрана въведена в чл.164,ал.1,т.3 от ГПК.

Съдът не кредитира показанията на св. Р.,т.к. същите не се основават на непосредствени и лични впечатления,същата пресъздава факти и обстоятелства ,които и е споделяла ищцата.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

С

Разпореждане на съда от 28.08.2019г. ИМ по делото е оставена без движение, поради противоречиво изложените обстоятелства, на които се основава претенцията-от една страна е посочено, че ищцата е предала процесната сума от 10 000лв. без основание ,а от друга страна пък е твърдяла,че сумата е предадена с оглед на бъдеща уговорка между нея и ответника ,в резултат на която последния следвало да й предостави заем от 3000 лв. , т.е. при наличие на основание. Указано е на ищцата да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,т.к. липсва на яснота за характера на предявения иск, като очертае спорното право, чрез основанието и петитума на иска, а именно да посочи правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото.

С молба- уточнение от 12.09.2019г. ищцата е посочила,че ответникът е получил сумата от 10 000лв. на първоначално уговорено основание-предоставяне от страна на ответника на заем ,но в последствие същото е останало неосъществено ,т.к. ответника не е върнал изцяло заетата сума ,а само половината от нея ,нито пък е дал на ищцата уговорения и обещан заем в размер на 3000 лв.С петитума на ИМ ищцата претендира от съда да постанови решение по силата на което и на основание чл.55,пр.2 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв. на неосъществено основание.С допълнителна молба уточнение от 01.10.2019г. ищцата е заявила ,че исковата претенция за мораторна лихва обхваща периода ,считано от

17.06.2014г. до 17.06.2019г., и е в размер на 2539.32 лв.

С оглед поддържания петитум съдът е извършил доклад по делото , като е квалифицирал правно предявените искове по чл.55, ал.1, пр.2