Определение № 3471 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3471 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20238003104342 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.3403/16.03.23 по ч.г.д.№.2640/23 на СГС, ІV Ес., е оставена без уважение частна жалба вх.№.25068918/19.10.23 на ответниците С. П. Ч., И. Т. П., Н. М. К., Л. С. В. и Л. С. К. срещу определение №.20058503/20.09.22 по г.д.№.55746/17 на СРС, 123с., с което молбата им за изменение на постановеното по делото решение от 17.07.20 в частта за разноските е оставена без уважение.

Постъпила е частна касационна жалба от С. П. Ч., И. Т. П., Н. М. К., Л. С. В. и Л. С. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че ответниците дължат направените по делото разноски от ищеца по аргумент от чл.78 ал.2 ГПК – доколкото с поведението си са дали повод за завеждането на иска и не са признали 1 исковете. Ответникът търговец, за чиито задължения отговарят солидарно, е бил в забава /не е изпълнил в срока по чл.508 ал.1 т.1 вр. с ал.3 ГПК/ и претенцията е погасена в хода на процеса-поради което и е дал повод за завеждането на иска и това влече носене на отговорност за разноски.

Същевременно постановеното решение не е обжалвано като недопустимо и следователно въобще не могат да се излагат доводи за приложението на чл.78 ал.4 ГПК /предвиждащ право на разноски на ответника при прекратяване на производството по делото, щом с поведението си не е дал повод за предявяването на иска-арг. от логическото тълкуване на чл.78 ал.2 ГПК/.

Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Дължи ли ответникът разноски при отхвърляне на иска, по аргумент от противното на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, ако съдът приеме, че той е дал повод за завеждането на делото и не е признал иска?“ /опр.

№.429/8.08.17 по т.д.№.1401/17, І ГО/; 2. „От значение ли е за отговорността за разноски на ответника въпросът дали с поведението си същият е дал повод или е станал причина за завеждането на иска?“/опр.

№.429/8.08.17 по т.д.№.1401/17, І ГО/; 3. „Погасяването на претенцията в хода на процеса, което не е по зависещи от ответника причини, има ли значение за отговорността на ответника за разноски?“ /т.3/

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Изведените от касатора въпроси /зададени в контекста на отхвърляне на иска поради постъпило в хода на процеса плащане/ касаят отговорността на ответника за разноски в хипотеза, когато искът е отхвърлен, но с поведението си ответникът е дал повод за завеждането му и не го е признал. Налице е трайно установена практика, в това число задължителна по реда на чл.274 ал.3 ГПК /опр.№.277/14.05.14 по ч.г.д. №2432/14, І ГО, опр.№.300/20.04.12 по ч.г.д.

№.245/12, ІV ГО, опр.№.1176/ 28.12.12 по ч.т.д.№.560/12, ІІ ТО, опр.

№.60295/02.08.21 по ч.г.д. №.1495/21, ІІІ ГО, и др./, съгласно която когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск; правото на страните на разноски по арг. от чл.78 ал.2 ГПК е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение - същото е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от 2 съдебна намеса отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Настоящият състав споделя така установената задължителна практика /цитираната от касатора не съставлява такава/.

Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК и касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.3403/16.03.23 по ч.г.д.№.2640/23 на СГС, ІV Ес.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3