Определение № 149 от 12.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско дело № 20235001000212 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 258 във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано по частна жалба от „П. л. **“ ЕООД против определение № 40 от 25.01.2023 г., постановено по т.д. № 143 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх. № 8622 от 07.12.2022 г. от ищеца по делото „П. л. **“ ЕООД, чрез адв. Ш. за допълване на решението в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокатското дружество представителство на ищеца, като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на жалбата от ответниците „П. т.“ ЕООД и от И. Г. Л..

Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК срок, същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В постановеното по делото решение, както и в обжалваното определение, постановено по молба на ищеца „П. л. **“ ЕООД по реда на чл. 248 ГПК, Окръжен съд Пазарджик е отказал да присъди търсените от тази страна разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в общ размер от 6067.54 лева с включен ДДС. За остави без уважение молбата на ищеца за присъждане на сторените за адвокатско възнаграждение разноски, съдът е приел, че при липса на представен по делото договор за правна защита, както с някой от четиримата адвокати - пълномощници на ищцовото дружество, така и с адвокатското дружество, при липса също на преупълномощаване от него на някой от съдружниците съгласно и по реда на чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв, и при представените по делото - само фактура и платежно нареждане, удостоверяващи плащане в полза на адвокатското дружество, плащането следвало да се определи като неизвършено.

1

Тези изводи на първоинстанционния съд и крайният му акт – обжалваното определението са неправилни.

От представеното от ищеца и приложено към делото пълномощно /л.8 л.9/ се установява, че за посочените в пълномощното действия, включително и за процесуално представителство, е упълномощено Адвокатско дружество Т. и с. чрез всеки един от посочените съдружници в това дружество поотделно в т.ч. и чрез адвокат д-р С. Ш.. Именно чрез този съдружник е предявен иска и дружеството е било представлявано пред Окръжен съд Пазарджик, в производството по т.д. № 143 от 2022 г.

При това положение, не е нужно нарочно пълномощно за преупълномощаване на адв. Ш. от управителя на дружеството. Такова се изисква, съгласно чл. 71, ал. 1, изр. второ от Закона за адвокатурата , когато представляваният не е посочил конкретно кой адвокат от адвокатското дружество има право да го представлява, а в случая адв. д-р С. Ш., както и всеки от другите трима съдружници, е избран по реда на чл. 71, ал. 2 от ЗА да представлява дружеството.

Неправилен е и изводът на първоинстанционният съд, че наличието на писмен договор за правна защита и съдействие между упълномощител и упълномощен е необходимо условие за доказване на сторените по делото разноски.

Според чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. В Закон за адвокатурата или в друг нормативен акт не се съдържа изискване относно формата и реквизитите на този договор, доколкото формата не е за валидност, а за доказване. Затова сключването на договора в писмена форма, в която са отбелязани страните, предмета на договора и размера на уговореното възнаграждение, заедно с разписка/отбелязване или друг документ, че сумата реално е платена, е достатъчно основание съдът да присъди търсените от страната разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, наличието на тези обстоятелства се съдържа в приложените към списък на разноските на „П. л. **“ ЕООД фактура № ****/******** г. /в заверено от адвоката копие/ и извлечение от банковата сметка на Адвокатското дружество Т. и с. в П.К. Б. АД, в което е отразено плащане на посочената във фактурата сума 6067.54 лева, на основание същата фактура, от страна на ищцовото дружество. Тези разноски са поискани своевременно от страната и след като е доказано, че са направени и искът е уважен изцяло, те също следва да се присъдят в полза на ищеца.

От изложеното следва, че са налице условията за изменение на определението в частта за дължимите в полза на страните разноски за първоинстанционното производство, като се увеличи размера на сторените от „П. л. **“ ЕООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 6067.54 лева с начислен ДДС, на адвокатското дружество Т. и с..

В съответствие с изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 40 от 25.01.2023 г. постановено по т.д. № 143 2 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх. № 8622 от 07.12.2022 г. от ищеца по делото „П. л. **“ ЕООД, чрез адв. Ш. за допълване на решението в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 126 от 06.12.2022 г., постановено по търговско дело № 143 по описа за 2022 година на Окръжен съд Пазарджик, като:

ОСЪЖДА „П. т.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „П. л. **“ ЕООД, ЕИК *********, допълнително сумата 6067.54 лева с начислен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по делото.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3