Решение № 920 от 31.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ IV –

128 31.10.2019 година град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав На четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 1379 по описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ *********, против Решение №2009 от 09.08.2019 г. по гр.д.№4372/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на Е.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. С.К., сумата от 1663,84 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 249,39 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.06.2016 г. - 31.05.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 337,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 66,55 лева и сумата от 220,00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.

Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищца нощен труд, труд по време на официални празници и време „на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период Приложение № 6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата.

Твърди се, че от приетото заключение по СИЕ се установява, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите последователно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че е налице разлика от 155.58 часа между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца, и реално положения от нея. Твърди се, че е необоснован и неправилен изводът на съда, че тази разлика представлява извънреден труд, който следва да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд. Твърди се, че при така направените от съда изводи, първоинстанционният съд не е съобразил действащите последователно в процесния период нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., чиито чл.3, ал.3 са с идентични текстове. Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент от 1,143, се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по КТ и служебни правоотношения по Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Е.С.К. от гр.Бургас, чрез процесуалния му представител адв.Ст.К. от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Изложени са подробни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Също няма искания за допускане на нови доказателства.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищецът е бил назначен на длъжност

„полицай“ в структурата на ОД на МВР - Бургас, V-то РУП, както и че в периода 01.06.2016 г. – 31.05.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 1776 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 2029,968 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 253,968 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение.

Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума.

Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен, отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият му е заплатен своевременно в съответствие с издадените от министъра на МВР заповеди с №№8121з- 791/28.10.2014г. и последващата с №8121з-1429/23.11.2017г.

Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между 22,00 часа и 06,00 часа, седмични графици и заповеди на министъра на МВР, за периода м.06.2016 г. – м.05.2019 г. ищецът е отработил общо 218 броя нощни смени от 22,00 часа до 06,00 часа. Според вещото лице, реално отработения нощен труд е в размер на 1744 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 съставляват 1993,39 часа дневен труд; на ищеца са били начислени общо 1824 часа нощен труд, за които му е заплатена сумата от 456,00 лева, като разликата между начислен и реално отработен нощен труд произтича от факта, че при начисления труд има извършено двойно плащане по ведомост-една и съща сума е платена два пъти в различни месеци. Според експертизата, реално положените от ищеца часове нощен труд, преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1993,39 часа дневен труд.

Налице е разлика от 249,39 часа, за които дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 1663,84 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Според разпоредбите на чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, което се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.). Тази Наредба е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). След отмяната й се е възстановило действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Така в рамките на процесния исков период от 01.06.2016г. – 31.05.2019г. са действали както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. - Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.05.2019г. - Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба

№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва такова изрично правило. Според съда в тези подзаконови нормативни актове е налице празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.