Решение № 6711 от 06.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.10.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І

Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Евгени Георгиев разгледа докладваното от съдия Юлиана Шулева гр. д. № 1 078 по описа за 2016 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „А.Б.Ж.“ АД да заплати следните суми:

1. на К.К.В.:

- 114 000,00 лева на основание чл. 238, ал. 1, връзка с чл. 230, ал. 1 от Кодекса на застраховането (отм.) застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 20.03.2014 г. плюс законната лихва от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане;

- 1 100,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Х.В. – 3 956,58 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК. К.В. е с адрес ***, а З. „А.Б.Ж.“ АД е с адрес ***.

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 426,58 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА

РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[4] К.В. заявява в искова молба от 27.01.2016 г., че на 20.03.2014 г. е сключил застраховка „Злополука“ с ответника „А.Б.Ж.“ АД (А.). Застрахователната сума е била 150 000,00 лева, а срокът на покритието е бил за една година от 21.03.2014 г.

[5] На 16.05.2014 г. К.В. е участвал в ПТП. От него той е получил: мозъчно сътресение; контузия на главата и на гръбначния стълб на шийно и лумбално ниво. Впоследствие му е била поставена диагноза: двустранен цервикобрахиален радикулит; симптоматична епилепсия – генерализирани тонично-клонични пристъпи. На 21.01.2015 г. ТЕЛК му е определил 76% трайно намалена трудоспособност.

[6] В договора за застраховка е било уговорено, че в случай на злополука с ищеца, дължащото му се обезщетение е процентът на определената нетрудоспособност от застрахователната сума или в случая 76% от 150 000,00 лева – 114 000,00 лева. К.В. е поискал от А. да му заплати това обезщетение, но последният е отказал. Затова К.В. моли съда да осъди А. да му заплати 114 000,00 лева застрахователно обезщетение, както и 7 329,00 лева обезщетение за забава от 11.06.2015 г. до 27.01.2016 г.

(исковата молба, л. 2-10).

2. На ответника

[7] Ответникът А. е оспорил предявените искове. Той твърди, че К.В. не е участвал в ПТП, а дори да е участвал, той не е претърпял твърдените увреждания. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 98-105).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[8] На 20.03.2014 г. К.В. е сключил застраховка «живот» с ответника А.

(полицата, л. 15-16). Срокът на застраховката е бил от 21.03.2014 г. до 20.03.2015 г., застрахователната сума 150 000,00 лева, а премията 1 101,00 лева (пак там). К.В. е заплатил застрахователната премия (вносната бележка, л. 18)

[9] Не се спори, че застраховката е покривала и риска «злополука». Не се спори, че при настъпване на този риск и трайна загуба на трудоспособността от него, А. е дължал на К.В. обезщетение в процент от застрахователната сума, равен на процента на трайно намалената работоспособност, приет от застрахователна медицинска комисия, ТЕЛК или НЕЛК.

[10] На 16.05.2014 г. К.В. е участвал в ПТП, предизвикано от Божидар П.

(констативния протокол, л. 30-31; заключението на вещото лице М., л. 290-293; показанията на свидетеля П., л. 332-гръб). Вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на гръбначния стълб и сътресение на мозъка, от което е развил симптоматична епилепсия с генерализирани тонично-клинични пристъпи с интервали от месец.

Затова на 21.01.2015 г. ТЕЛК му е определил 76% трайно намалена трудоспособност.

Решението на ТЕЛК е влязло в сила на 05.02.2015 г. (решението, л. 61).

[11] На 10.03.2015 г. К.В. е връчил нотариална покана на А., с която го е поканил да му заплати 114 000,00 лева обезщетение по застраховката от 20.03.2014 г. (нотариалната покана, л. 63-66).

На 11.06.2015 г. А. е отказал изплащането на обезщетение (писмото, л. 82). Не се спори, че А. не е изплащал обезщетение на ищеца.

[12] К.В. е бил освободен от заплащането на държавна такса (л. 90). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 11), а е заплатил 1 100,00 лева за вещи лица (л. 189-190 и л. 338) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 191). А. е заплатил 7 900,00 лева на адвокат (л.

297) и 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 187а и л. 206а).

2.

Спорни по делото обстоятелства

[13] Основното спорно по делото обстоятелство е дали вследствие на уврежданията от процесното ПТП К.В. е получил епилепсия и съответно 76% ли е трайно намалената му трудоспособност, ако въобще има такава. А. е оспорил решението на ТЕЛК от 21.01.2015 г., като е заявил, че то е нищожно и незаконосъобразно.

Съдът е събрал две съдебно-медицински експертизи, чиито заключения се различават съществено от оспореното решение на ТЕЛК. Ето защо съдът следва да отговори на въпроса допустимо ли е гражданският съд да се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на решението на ТЕЛК. Съдът приема, че гражданският съд може инцидентно да се произнася по валидността на решението на ТЕЛК, но не и по неговата законосъобразност.

[14] Съдът приема това поради следното: за да отговори на въпроса, съдът прилага две правни норми. Това са чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр). Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Решенията на органите на медицинската експертиза (каквото е и решението на ТЕЛК), които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната (чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр).

[15] Решенията на ТЕЛК са индивидиални административни актове (Решения на ВКС: 42-2012-IV Г. О. по гр. д.

267/2011 г.; 185—2010-III Г. О. по гр. д. 5 264/2008 г.; 273-2011-IV Г. О. по гр. д.

652/2010 г.; 157-2011-III Г. О. по гр. д. 1125/2010 г. Решенията са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища). След като решението на ТЕЛК е индивидуален административен акт, нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК би следвало да се прилага и към него.

[16] Между чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр обаче, е налице очевидно противоречие. От една страна чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр постановява, че влезлите в сила решения на ТЕЛК са задължителни за всички лица, органи и организации в страната – без да се изключват съдилищата. От друга страна чл.

17, ал. 2 от ГПК допуска инцидентно произнасяне на гражданския съд по валидността, а в някои случаи и по законосъобразността, на индивидуалните административни актове, каквито са и решенията на ТЕЛК, дори и след влизането им в сила. Това противоречие води до неяснота относно това дали гражданският съд може да се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на решенията на ТЕЛК, когато те се противопоставят на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването им.

[17] Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), ако нормативният акт е неясен, той се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Предвид установвеното противоречие между чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗДр е налице неяснота по приложението на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр. Затова съдът отстранява тази неяснота чрез тълкуване.

[18] Съдът първо следва да определи как чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр се съотнасят един към друг. Предмет на нормата на чл.

17, ал. 2 от ГПК е инцидентната проверка на всички индивидуални административни актове. Предмет на нормата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗДр е задължителността на влезлите в сила решения на медицинските комисии – точно определен вид индивидуални административни актове. Нормите, уреждащи различна правна регламентация по отношение на определени действия от група действия са специални (Ташев, Росен. Теория на тълкуването. Стр. 156 (Сиби 2001). Следователно нормата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗдр е специална по отношение на нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно задължителността на решенията на медицинските комисии.

[19] Правилото е, че специалните норми изключват приложението на общите (Ташев. Теория на

Тълкуването. Стр. 156). Ако съдът прилага правилото изцяло, би следвало да приеме, че влезлите в сила решения на ТЕЛК са задължителни за гражданския съд и не подлежат нито на инцидентна проверка за валидност, нито на проверка за законосъобразност, дори когато страната по делото, която търси проверката, не е била страна в производството по издаването на решенията на ТЕЛК. Това тълкуване би довело до абсурден резултат обаче, когато решението на ТЕЛК е невалидно, защото установено правило е, че невалидните индивидуални административни актове не произвеждат действие. Законодателят никога не цели абсурдни резултати.

Затова съдът приема, че решенията на ТЕЛК подлежат на инцидентна проверка за валидност от гражданския съд, пред който страна по делото, която не е участвала в производството по издаването на решението на ТЕЛК, се позове на неговата невалидност и само ако тя не е била предмет на проверка по съдебен ред.