Решение № 4782 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4782 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110133834 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Т е предявило срещу А. А. С., искове с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1733,31 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Овча Купел 2“, бл. 9, вх. Е, ет. 3, ап. 62, аб. № 299753, ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 218,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г., сумата в размер на 30,16 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 21.01.2022 г., за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 5223/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане № 70488 от 03.08.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника, който не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет стрА.цата на купувача на съответните месечни фактури.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове, като възразява за погасяването им по давност. Оспорва исковете за лихва. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

1

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти и обстоятелства, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендирА.те вземА.я.

В разглеждА.я случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба безспорно между стрА.те е, че същият е бил клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между стрА.те за доставяне на топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Не се спори и относно размера на претендирА.те за процесния периоди вземА.я, поради което и тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитирА.те разпоредби. Между стрА.те не се спори, а и от представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява, че дължимата сума за процесния период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 30,16 лева, какъвто е и претендирА.ят от ищеца размер, поради което искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземА.ята на ищеца по давност с оглед своевременно наведеното в този смисъл възражение от ответника.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащА.я са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 01.02.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглеждА.те искове. Ето защо вземА.ята на ищеца, станали изискуеми преди 01.02.2019 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземА.ята, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва да 2 тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., тъй като давността за задължението за месец октомври 2018 г. изтича на 23.02.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 01.02.2022 г., от който момент се считат предявени разглеждА.те искове. Предвид неоспорените и приети по делото съобщения към фактури погасените по давност вземА.я за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. възлизат на сумата в общ размер на 209,40 лева. Следователно задължението на ответника за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на 1523,91 лева, до който размер и период предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен.

Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение касае периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., то се налага извод, че давността за същата не е изтекла, поради което искът за сумата 30,16 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

По исковете с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитирА.те разпоредби се налага изводът, че Т не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.

Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от 15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава върху непогасеното по давност вземане за сумата от 1523,91 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г. възлиза на сумата размер на 192,19 лева , до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 218,52 лева – отхвърлен.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща 3 подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което акцесорната претенция за сумата от 3,90 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 21.01.2022 г., се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.